Пазарът на газ в Европа - колкото близо, толкова и далеч от независимост

"Газпром" наруши най-важния принцип на енергийните пазари - сигурността на доставките. Руският газов монополист се превърна в политическо оръжие на Владимир Путин, който се опитва да постави на колене Европа и да се откаже или поне намали санкциите, наложени заради инвазията на Кремъл в Украйна. Компанията спря да си изпълнява договорите, включително и за тези, за които твърди, че плащат в рубли като Германия или Италия.

Това всъщност е най-добрият аргумент срещу нов дългосрочен договор с "Газпром експорт" - дори тези, които приеха новия механизъм на плащане, нямат предвидимост и всеки месец треперят колко синьо гориво ще получат. Именно такава е ситуацията със "Северен поток 1", който в последните два месеца работи на 20% по различни странни причини - аварии, липса на турбина или планови ремонти, обявени от Москва.

Важно е да се има предвид, че дори и при агресията срещу Украйна, ЕС не налага забрана за внос на газ от Русия и няма намерение да го прави, защото бърза смяна на доставчика е невъзможна. Въпреки че вече започнаха конкретни стъпки за това, те, обаче, няма да могат да бъдат ефективни веднага, а ще отнеме месеци или дори години. Рязкото намаляване на руските газови доставки се дължи единствено на желанието на Москва да шантажира ЕС.

Как "Газпром" дирижира цените

Цената на природния газ за повечето европейски потребители не се определя от фиксирани цени в дългосрочни договори, а от котировките на европейските газови индекси. В последните 15 години ценообразуването на газа, който идва от "Газпром" към Европа, вече не разчита основно на цената на петрола като референция, а на газовите хъбове.

В България формулата, която се използва от "Булгаргаз" в договора с "Газпром", се определя от 70% TTF (нидерландската борса е най-ликвидната в Европа) и 30% петролни деривати.

Руската компания в момента не предлага количества на спот пазара, но цените по договорите с европейските му клиенти са свързани именно с котировките на хъбовете. Това означава, че цената на руския газ следва тази на хъбовете. От своя страна петролът също поскъпна след началото на войната в Украйна, а Русия като член на ОПЕК+ също има интерес от висока цена на суровината. Така че Москва косвено влияе и на втория компонент в цената на газа.

Преди години дългосрочните договори и газовите транзакции в Европейския съюз са били 90% петролно индексирани. Промяната в посока TTF е направена, за да се изравнят високите цени на държавите в Източна Европа с по-евтините ликвидни газови индекси на Запад. Тя обаче води до друг вид зависимост - на газовите хъбове в Европа от руския газ. Това се случва заради зависимостта на Европа от руското гориво и дългите години бездействие за намиране на работещи алтернативи. Ликвидността на газовите хъбове на сегментите "ден напред" и "месец напред" на европейските индекси се определя от наличните количества в тръбопроводите, които идват от Русия.

По принцип сегментът "месец напред" е най-ликвидният и той се използва като референция в газовите договори. Той работи на следния принцип: осредняват се цените, на които е затворил индексът през месеца, и според тях се купуват количества, които ще бъдат доставени през следващия месец.

Това означава, че TTF индексът е изключително зависим от случващото се в руските тръбопроводи. Например когато Русия намали доставките по Ямалския газопровод и "Северен поток 1", това веднага намалява ликвидността на газ в Централна и Западна Европа и това рефлектира върху цената на газовия хъб. За разлика от това количествата, които влизат от "Турски поток" през България, нямат толкова силно отношение към котировките на нидерландския хъб, което води до парадокса, че дори и ние да получаваме достатъчно количества по тръбата, пак ще трябва да плащаме повече, ако цената на европейските индекси е висока заради самата формула.

Накъде отива Европа?

Подготовката за газовия шантаж, довел до почти празни газови хранилища в Германия и други европейски страни, беше изключително успешна стратегия, защото доскоро най-големите от тях в Европа бяха управлявани от... "Газпром". В България ситуацията е малко по-различна - хранилището се управлява от държавата, но това не пречи да е сред най-ниско нагнетените в Европа към 24 август. Въпреки всичко обаче, то е по-пълно спрямо същия период миналата година, когато България разчиташе изцяло на руския газов доставчик.

Добрата новина е, че газовият апокалипсис в Европа се отлага - към средата на август хранилищата в ЕС са запълнени на 74%, а в нито една страна не е под 50%. Така целта на ЕК от 80% запълняемост към 1 ноември ще бъде навярно изпълнена. По този начин, колкото и да има проблеми с редовните доставки, потенциалният недостиг ще бъде много по-малък.

Макар че цените на природния газ и електроенергията чупят рекорд след рекорд, засега ЕС изглежда единен в санкциите си спрямо Русия въпреки съмненията, които имаше в тази посока.

Европейската комисия имаше идея за създаване на единен газов пазар, който да осигурява доставки на целия Югоизточен регион плюс Украйна. Като се предполагаше, че ще се намерят по-добри цени, тъй като ще се търсят по-големи количества на пазара. Начинанието засега не дава резултат, не е ясно какво точно са свършили работните групи на Балканите, а всяка държава до голяма степен си урежда доставки индивидуално.

LNG - когато плащаш

Преди войната в Украйна над 40% от доставките на газ в Европа идваха от Русия. Сега този дял е почти наполовина, а разликата се запълва главно от танкери с втечнен природен газ (LNG). По груби сметки на тинк-танка Bruegel от началото на годината запълнената дупка от доставките на LNG се равнява на 24.5 млрд. куб. метра. Проблемът с втечнения газ обаче е многопластов, защото Европа няма нужната инфраструктура да поема достатъчно на брой танкери и няма дългосрочните договори, с които да има предвидимост дали въобще ще дойдат. През 2019-2020 г. доставките от САЩ бяха под 10% от общите покупки на втечнен газ в Европа, защото тогава за американците беше по-изгодно да продават в Азия. Сега вече продават в Европа не толкова по политически причини, макар че Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен се договориха за по-големи доставки, а защото цената на континента е най-висока и в същото време американските компании удвоиха мощностите си за втечняване. Към 23 август европейските цени са с 20 долара на мВтч по-скъпи от тези на азиатския спот пазар.

Източник: ENTSOG Преглед на оригинала

По данни на US Energy Information Agency танкерите с втечнен газ към Европа са се увеличили през лятото на тази година значително (на някои места двойно). Най-големи получатели са Франция, Нидерландия и Великобритания, но и в Гърция се забелязва значителен ръст. Именно по тази причина е трудно на "Булгаргаз" да намери свободни слотове на гръцкия терминал в Ревитуса. Българският доставчик не е кандидатствал предварително в търговете за слотове и се опитва да открие в последния момент търговец, който би се отказал. Което е абсурдно.

Всеки търси алтернативи

Европейската комисия се опитва да договори двойно увеличение на вноса на азербайджански газ в ЕС. Италия вече сключи договор ще получи по-големи доставки от Алжир, а Германия преговаря с Катар и Канада. Гърция също е насочила поглед към Близкия Изток.

Европа обаче има недостатъка да няма собствен добив и това я прави изцяло зависима от външни доставчици. Така например, голямата надежда в средносрочна перспектива е катарският газ, чието производство се очаква да нарасне значително към 2025-2027 г. В момента арабската държава има сред най-големите флотилии с танкери в света. Тънкият момент е, че страната едва ли ще се съгласи на договор за по-малко от 15-20 години, защото в противен случай няма гаранция за изплащане на инвестициите в нови находища. Докато ЕК не е застъпник на подобни дълги контракти, защото предвижда след 2040 г. и природният газ да е изтласкан от енергийния микс или поне делът му да е намалял значително. Допълнително, страната има договори с азиатски купувачи.

• Някои европейски страни ще пострадат от високите цени на енергията повече от други
• Природният газ и токът счупиха абсолютни рекорди в Европа

Безспорно пред Европа предстоят няколко трудни зими, но ЕС ще успее да се справи с газовата криза. Напълно вероятно е търсенето да се свие заради високите цени в момента. А когато Германия през януари се очаква да е готова с първите си два плаващи терминала за втечнен газ, цените на хъбовете може и да се насочат надолу.

Източник: Reuters