След дълго отричане властта започва връщане към "Газпром"

"Не си правете илюзията, че това ще стане с един имейл до руснаците и че ще получим най-ниска цена. Ситуацията с "Газпром" не е розова. Не очаквам лесни и бързи преговори. Ще бъдат много трудни заради всичко направено до момента", каза още енергийният министър, допълвайки, че предишното правителство е направило всичко възможно договорът с "Газпром" да не може да функционира, като е изгонило дипломатите и прекратило комуникацията.

"Трябва да компенсираме всички действия на предишното правителство с руснаците, за да постигнем успех", категоричен бе Христов. Или казано по друг начин - ще трябва да се молим на руснаците.

От всичко казано по време на брифинга на щаба става ясно, че още следващата седмица ще се започнат преговори с "Газпром", така че доставките да могат да се възобновят от началото на октомври. Ще се търси и вариант да бъдат взети всички пропуснати количества през изминалите месеци, като се продължи договорът и в първите месеци на 2023 г. (той изтича на 31 декември 2022).

Ефектът от подобен ход ще има дългосрочни последици. България отново ще се позиционира като несигурен партньор, който бързо си мени геополитическата позиция, ще разколебае алтернативните на руските доставчици на газ да правят бизнес тук и най-вече - отново ще позволи на Москва да унизи София. Възможно е и по този начин страната да наруши санкциите на ЕС, тъй като директно правителството решава да иска от "Газпром" възобновяване на доставките, а не някоя частна компания, както например е в Германия.

Съществува и валутния риск при плащането с рубли, който много бързо може да повиши рязко цената на газа. А и няма никаква гаранция, че ако пак се върнем към руснаците, те няма да ни спрат доставките точно в средата на зимата. Тогава обаче ще е късно за каквито и да е алтернативи.

По-евтин ли е руският газ

Основната теза, която изказаха участниците на брифинга на кризисния щаб, преди да бъде изплюто камъчето за връщането на "Газпром", бе, че бизнесът и синдикатите не искат просто газ (какъвто всички се съгласиха, че има), а точно определен - доставен по тръба и на цена до 250 лв./мВтч.

Според председателя на АИКБ Васил Велев България губи по 180 млн. лв. на месец от това, че не получава руски газ по договора с "Газпром". По думите му той може да бъде доставян на цена от 200 лв. на мВтч според формулата му. Това, че руският газ е най-евтин, бе и основна теза на Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

"Имайки това задание от бизнеса и синдикатите, в следващата седмица или най-късно до края на месеца ще предложим решение, базирано на техните искания. За да няма компенсации, трябва да взимаме най-евтиния газ", обобщи ситуацията председателят на кризисния щаб и вицепремиер Христо Алексиев. Той дори заплаши с вдигане на данъците, ако не се намери евтин газ, очевидно визирайки за такъв именно руския.

"При днешни изчисления цената на "Газпром" е драстично по-ниска от пазарната и ако искаме да направим микс на нива от 250 лв./мВтч, без руски газ няма как да стане", отговори на тези искания енергийният министър Росен Христов.

Реално цената на руския газ расте заедно с борсовите котировки, тъй като формулата в договора с "Газпром" включва 70% TTF и 30% петролен компонент.

Цената на природния газ на европейските борси в последната седмица нарасна с над 40% и днес (на 22 август) TTF е вече над 290 евро на мВтч. Средно от началото на август пък стойността е 210 евро/мВтч. Това означава, че при евентуално възстановяване на руските доставки само тази компонента в цената би била 147 евро/мВтч.

Отделно е петролната част, която също се повиши след началото на войната (средно за последните 6 месеца суровият петрол е 108 долара) и в момента би допринесла около 32 евро/мВтч.

Така евентуалната цена на руския газ по договора с "Гапзром" би била около 180 евро/мВтч, или 360 лева. Това в никакъв случай не е "в пъти по-ниско" от пазарните цени, на които се купува LNG, както се опитва да убеди кризисният щаб.

А рискът от това, че руските доставки нямат никаква предвидимост, въобще не може да се калкулира. Както се вижда, дори германците не могат да са сигурни какво и колко ще получат по "Северен поток", въпреки че се съгласиха да плащат по начина, по който искат руснаците.

Колко всъщност ще плащаме за газа

Руският газ е само една част от това, което формира целия микс за вътрешния пазар. При възобновяване на доставките от октомври и отказа на останалите танкери с втечнен газ може да се предположи, че "Газпром" ще задоволява около две трети от нуждите на пазара. Останалата една трета ще се запълва от азерския газ, който би трябвало да потече с пълен капацитет при пускането на газовата връзка с "Гърция" в началото на октомври. Газът от Азербайджан е изцяло петролно индексиран и може да се предположи, че идва на цени от около 90-100 евро/мВтч.

Така при комбинацията на руски и азерски газ може да се получи микс от малко над 150 евро/мВтч, или 300 лв. Това при условие, че поскъпването на борсите, което се диктува почти изцяло от "Газпром", не продължи.

За сравнение - без руския газ, с изцяло пазарни доставки (самото служебно правителство обяви, че е получило оферти с цени TTF от минус 5 до минус 30 евро за мегаватчас) цената би била около 200 евро за две трети от количества и пак около 90-100 евро/мВтч за азерския или 166 евро средно за микса. Което реално е с 10% над това, което би се получило с руския газ.

Какво следва

По време на брифинга на кризисния щаб бяха направени и намеци - както от работодателските организации, така и от представителите на правителството, че може да се търсят преговори за нов дългосрочен договор за тръбен газ. Служебният кабинет принципно има правомощията да сключи такъв с "Газпром", но това би предизвикало сериозен политически скандал, тъй като ще определи политиката на България за години напред. Още повече че ЕС вече заяви, че нови дългосрочни договори не трябва да бъдат сключвани с "Газпром", тъй като това не кореспондира с дългосрочната стратегия за енергийна независимост на общността.

Дори да не се стигне до такъв договор обаче, връщането на "Газпром" в България ще ограничи силно възможностите за договаряне на каквито и да било други алтернативи и ще разколебае помощта на западните партньори в решаването на проблема.

Най-големият риск обаче е България да остане напълно без газ през зимата. След като служебното правителство зачеркна втечнения газ и обяви, че няма да търси други подобни алтернативи, а ще насочи усилия към възобновяване на тръбните доставки от Русия, при ново спиране от страна на "Газпром" ще изпадне в наистина критична ситуация.