Енергетика

Ember: Развитието на ВЕИ изпреварва целите на ЕС и те трябва да се повишат

Целта от 40% ВЕИ до 2030 г. вече е неамбициозна и остаряла, а според пазарните перспективи тя трябва да е минимум 45% и дори 50%

Ани Коджаиванова

Shutterstock © Shutterstock

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Войната в Украйна даде силен тласък в развитието на ВЕИ, което изпреварва плановете на ЕС, смятат от енергийната организация.
Целта на плана Fit-for-55 за 40% ВЕИ до 2030 г. вече е неамбициозна и остаряла.
Ниската цел рискува да убие импулса на енергийния преход на Европа и трябва да се повиши.

Войната в Украйна донесе проблеми за енергетиката и икономиката в Европа, но също така стана катализатор за ускорени инвестиции във ВЕИ на континента. Отчитайки тази тенденция, ЕК предложи в своя план RePowerEU целта на блока за възобновяема енергия за 2030 г. да се повиши от 40% - както сега предвижда междинният план Fit-for-55, на 45%. Този ход бе подкрепен с огромно мнозинство от Европейския парламент, но блокиращо малцинство от правителствата на ЕС засега все още ограничава политическия ангажимент до "поне 40%" възобновяема енергия.

Някои държави членки обаче смятат, че дори цел от 45% не стига - първо, не е достатъчно амбициозна, за да стимулира допълнително спирането на руския газ, и второ - изостава и от новата енергийна реалност, се казва в доклад на на един от най-престижните европейски енергийни институти - EMBER. Според него със засилената политическа и финансова подкрепа перспективите за дела на ВЕИ се повишават минимум до 45%, но дори 50% към 2030 г. не звучат нереалистично.

Очаква се кулминацията на този дебат и окончателното политическо решение за целта за ВЕИ да бъдат обсъдени на тристранните срещи през март 2023 г. Окончателното решение трябва да доведе до актуализиране и на националните енергийни и климатични планове (NECP) на държавите - членки на ЕС, които все още отразяват "официалната" цел за 2030 г. - едва 32% ВЕИ. Дали новата цел ще е 40% или 45% е още неясно, но анализаторите предупреждават, че остарялата политика на ЕС трябва да се приведе в съответствие с пазарните тенденции, дори с риск малко да ги надхвърли, защото ниската цел пък рискува да убие импулса на енергийния преход на Европа.

Новата слънчева реалност

Инвестициите в чисти технологии достигнаха рекордни нива през 2022 г., като скочиха с 31% спрямо предходната година въпреки опасенията за глобалните вериги на доставки. Последните пазарни перспективи потвърждават, че индустриите с чисти технологии очакват непрекъснато ускоряване и че голямото търсене на внедряване на технологии може да бъде посрещнато.

Според анализа на EMBER водеща роля има и ще продължи да има скокът в слънчевата енергия, чийто капацитет през 2030 г. ще е поне два пъти повече от първоначално прогнозирания.

2022 г. беше рекордна година за внедряване на слънчева енергия в ЕС. Бяха добавени повече от 40 GW нов слънчев капацитет, което е увеличение с 47% в сравнение с 2021 г. Това се дължи на повишената конкурентоспособност на разходите поради високите цени на енергията и значителните подобрения във веригата за доставки. Във водещата в този сектор асоциация SolarPower Europe са убедени, че разгръщането ще надхвърли 50 GW през 2023 г. Значителен ръст се наблюдава в покривния сегмент, което се дължи отчасти на подобрените инвестиционни условия, както и на потенциала за бързо внедряване на тази технология в малък мащаб.

Последната пазарна перспектива от SolarPower Europe (декември 2022 г.) разкрива, че този експоненциален растеж на слънчевата енергия се очаква да продължи през това десетилетие и ще надхвърли целта Fit-for-55 за инсталиран слънчев капацитет през 2026 г. - четири години по-рано. Неговият среден сценарий - считан за най-вероятния - прогнозира капацитетът в ЕС да достигне 736 GW до 2030 г., над 90% повече от първоначално предвиденото в сценария Fit-for-55 (383 GW) и 25% по-висок от прогнозата по REPowerEU (592 GW). Най-големите увеличения на мощността се очакват в Германия и Испания, следвани от Полша, Италия, Нидерландия и Франция.

Непостоянен вятър

Вятърната индустрия от своя страна се бори с проблеми, които засягат най-вече инсталациите на сушата. Прогнозираният инсталиран капацитет там е 311 - 353 GW през 2030 г. - малко по-нисък от целта по Fit-for-55 от 361 GW. Въпреки че през 2022 г. годишните инсталации се увеличиха с 40% спрямо предходната година, това остава под нивото, необходимо за постигане на целта за капацитет за 2030 г., според организацията WindEurope.

Развития в офшорния сегмент обаче са по-положителни.

По-рано тази година държавите - членки на ЕС, се съгласиха с амбициозни дългосрочни цели за офшорна възобновяема енергия и с междинна цел от 111 GW офшорни мощности до края на това десетилетие. Такива политически ангажименти предполагат определено ниво на оптимизъм и сигурност, че този капацитет може да бъде предоставен. Всъщност проектите в процес на разработка (70,5 GW) вече надхвърлят капацитета, необходим за целта Fit-for-55 за 40% възобновяеми източници (66 GW).

Така като цяло пазарните перспективи за вятърната енергия са в съответствие с изискванията за Fit-for-55 и дори може малко да ги надхвърлят.

Термопомпите и електромобилите са в подем

Според ранни оценки на Европейската асоциация за термопомпи (EHPA) 2022 г. е била рекордна - с около 3 милиона продадени бройки, подсилени от скока на цените на изкопаемите горива и субсидиите в някои страни за покупката им от домакинствата. Италия, Франция и Германия са водещи в продажбите. Според прогнозите броят от 20 милиона термопомпи в ЕС - колкото е целта на REPowerEU за 2026 г., е вече достигнат. Пазарните участници и анализатори са съгласни, че растежът на термопомпите ще се ускори, като EHPA прогнозира общ запас между 60 и 72 милиона единици до 2030 г. - над 50% повече целта в пакета Fit-for-55 (40 млн.). Това е огромна стъпка напред в електрификацията на отоплението.

Миналата година бе рекордна и за електромобилите в ЕС - общият автопарк достигна 6.1 милиона, като електромобилите имаха 12% дял във всички продажбите на нови превозни средства през годината, а продажбите на хибридни превозни средства достигнаха 9.4% от общите. Макар и относително малки, тези пазарни дялове говорят за бърза промяна в автомобилната индустрия, за сравнение - продажбите на електромобили бяха само 1.9% от общите през 2019 г.

Електропаркът трябва да се увеличи петкратно до 2030 г., за да достигне 30-те милиона, изисквани както от пакета Fit-for-55, така и от плана REPowerEU. Прогнозите на автомобилната индустрия сочат, че това ще бъде постигнато и подминато, като най-ниската прогноза за електропарка за 2030 г. е 40 милиона, а най-оптимистичната - 84 милиона. Роля тук ще играе и финалната договорка по спорния въпрос дали продажбите на нови автомобили и микробуси с двигатели с вътрешно горене ще бъде прекратени до 2035 г. или не.

Последиците за търсенето на електроенергия

Повече термопомпи и електромобили от предвиденото означава и по-високо потребление на електроенергия от планираното - в добавка и към компенсацията от спадналото потребление от изкопаеми горива. Ember изчислява, че крайното търсене на електроенергия за тези две технологии ще нарасне с 52 - 108% спрямо предвиденото при сценариите Fit-for-55 и REPowerEU. Организацията обаче смята, че това допълнително търсене на електроенергия ще бъде напълно покрито от очаквания по-висок растеж на ВЕИ.

Трябва обаче да се направи подготовка в очакване на експоненциални темпове на внедряване на тези технологии, за да се гарантира устойчива стабилност на мрежата, докато търсенето на електроенергия расте, отблязват от Ember.

Две перспективи за 2030 г.

Ember разглежда две перспективи за 2030 г - едната е при настоящите пазарни условия, а другата е по-оптимистична, която може да бъде постигната чрез допълнителна политическа и финансова подкрепа. Първата води ЕС към 45% дял на ВЕИ, докато втората - към почти 50%.

При всички случаи според организацията очакванията за почти удвояване на соларния капацитет спрямо настоящите нива до 2030 г. означават, че системата ще е в състояние да отговори на повишеното търсене на електроенергия през 2030 г. и също така да намали потребността от изкопаеми горива. В текущия прогнозен сценарий енергията от изкопаеми горива би била с 25% по-ниска от прогнозираните нива в плана Fit-for-55. Промяната е още по-драматична в оптимистичния сценарий, където общото производство на изкопаеми горива пада до малко под 6%.

В заключение от Ember смятат, че 40% дял на ВЕИ до 2030 г. е неамбициозна и остаряла цел. Ангажимент на ЕС за поне 45% би отключил повече възможности за енергийната сигурност, потребителите и индустрията в новата енергийна реалност и е минимумът, необходим за привеждане в съответствие на амбицията за климата с нововъзникващите тенденции в технологиите за чиста енергия. Всичко по-малко рискува да спре инерцията на енергийния преход в Европа.