Отчитай умно: кога новите смарт електромери ще навлязат в бита

Сега обаче се разкрива друга възможност, която - поне частично - би могла да помогне за модернизацията на мрежата. През април Министерският съвет одобри списък на инвестициите, които ще бъдат финансирани с предимство по т.нар. Фонд за модернизация на ЕК, като сред тях е и внедряването на близо 450 000 интелигентни електромера и дигитална трансформация на мрежата. Бройката съвсем не е достатъчна, но е едно добро начало за започване на процеса по дигитализация на отчитането.

• България се сети, че може да получи пари за умни уреди и зарядни станции
• България е пропуснала да получи финансиране по Фонда за модернизация

Фондът е ключов финансов инструмент на ЕС, като основната му цел е да подкрепи зеления преход в 10 държави от ЕС с по-ниски доходи, сред които попада и България (виж карето). Според експерти целта най-общо е да се подобри управлението на потреблението на електроенергия и да се намали пиковото потребление на електроенергия в дългосрочен план, включително чрез въвеждане на динамични тарифи.

Бюджетът на фонда е 380.2 млн. лв., като кандидатите - в случая "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про", ще участват с определено съфинансиране на тези проекти. Точно какво ще бъде то, както и как ще се разпределят парите по пера така и не стана ясно, но вероятно скоро предстои да бъде уточнено. Сега ресорният министър трябва да представи проектните предложения от одобрения списък за разглеждане и одобрение от Европейската инвестиционна банка и от Инвестиционния комитет към модернизационния фонд. Много е вероятно обаче служебният министър да реши да изчака евентуалното сформиране на редовен кабинет и да остави това за наследника на поста.

Ситуацията в момента?

Засега от трите енергодружества инвестират основно в уреди за дистанционен отчет, което би им спестило значителни разходи за заплати на инкасатори, гориво, конфликтни ситуации и др., особено в махалите с проблемно отчитане на уредите или труднодостъпните райони. Например - последните данни на "Електрохолд" показват, че до 2022 г. на територията, обслужвана от "ЕРМ Запад", са монтирани 460 000 електромера с дистанционно отчитане, като най-голямата част от тях са в София (171 200 бр.), Перник - Кюстендил (85 800 бр.) и Благоевград (73 400 бр.). Плановете на компанията са до края на настоящата година да бъдат монтирани още 120 000 бр., а в периода от 2024 до 2027 г. - още 450 000 бр. Необходимите инвестиции са близо 72 млн. лв., показват сметките на "Електрохолд".

За развитието на мрежата и ускоряване на дигитализацията са нужни значителни средства, които е невъзможно да бъдат покрити от самите енерго дружества в кратък период. Фотограф : Цветелина Белутова

Поетапната подмяна на електромерите с уреди с дистанционен отчет върви и при ЕВН, като вече над половината от клиентите разполагат с такива. Към края на м.г. компанията е монтирала 1 190 000 броя електромери с дистанционен отчет, което е 66% от всички измервателни точки на дружеството в Югоизточна България. От ЕВН изтъкват за "Капитал", че те са важна част от цялостния подход за развитие на мрежата, особено в частта на следене на енергийния товар по мрежата, анализиране на нива на потребление и не на последно място - превенция и контрол. Третото дружество - "Енерго-про", разполага с общо 125 000 електромера с дистанционен отчет, или 10% от всички обслужвани от дружеството средства за търговско отчитане. Принципно такива електромери ЕРП Север монтира на нови производители на електроенергия, както и на нови клиенти с предоставена мощност, по-голяма от 50 kW, пишат от компанията до "Капитал".

... но трябват и пари

За развитието на мрежата и ускоряване на дигитализацията са нужни значителни средства, които е невъзможно да бъдат покрити от инвестиционната програма на дружеството в кратки срокове, заявяват от "Енерго-про". И допълват, че тези процеси следват европейската и националната политика за постигане на въглеродно неутрална енергетика, от една страна, което изцяло е подчинено на регулаторните решения за одобрени инвестиции и съответната им възвращаемост.

"Мрежовите инвестиции изискват освен голям финансов ресурс, но и много време за реализирането им. Поради това, че темпът на заявки за присъединяване към мрежата на нови ВЕИ производители значително изпреварва реалните възможности за реконструкция и модернизация на мрежата, се налага търсене на алтернативни възможности за финансиране и подготовка на мрежовите съоръжения", изтъкват от чешката компания. И са категорични - външното безвъзмездно финансиране (например чрез Фонда за модернизация), от една страна, ще подпомогне този мащабен процес по адаптиране на мрежите към новата пазарна ситуация, а от друга, ще намали необходимия ресурс, който трябва да бъде заплатен от всички ползватели на мрежата сега и в бъдеще.

Изяснете си политиката!

Според ЕВН, преди да има окончателно решение за проектите на Европейската инвестиционна банка и Инвестиционния комитет към Фонда за модернизация, е трудно да се правят предвиждания и оценки за реализация на конкретни проекти. Със сигурност обхватът на тези, които ще бъдат финансирани приоритетно по Фонда за модернизация, съвпада с вижданията и политиката на компанията за цялостното развитие на мрежите, пишат от ЕВН до "Капитал". "Тук влизат инвестиции в подмяна на въздушни с кабелни линии, географска информационна система, автоматизация на трафопостове, изграждане на нови подстанции и трафопостове, увеличаване на капацитета на мрежата, интеграция на ВЕИ производители и ново присъединяване, електромобилност и много други", изтъкват от компанията.

Според експертите темата за умните електромери трябва да бъде обсъждана в съвсем отделна орбита от темата за цялостна модернизация на мрежата - те са само малка част от уравнението каква мрежа искаме да имаме. От ЕВН изтъкват, че в България все още не е започнал сериозен дебат между институциите, отговорни за енергийната политика на държавата и секторните компании, какво искаме да постигнем по отношение на умните електромери, как искаме да го постигнем, в какъв срок, на каква цена, за кои клиенти. В това число и как умните електромери ще бъдат третирани от регулаторна гледна точка. "Това са все важни въпроси, на които трябва да имаме отговор, за да можем да планираме добре ефектите, които очакваме конкретно от "умните" електромери в България. Това тепърва предстои", обобщават от ЕВН.

Дано докато управляващите определят приоритетите и изяснят политиката си по отношение на мрежата и умното отчитане, България не изпусне за пореден път сроковете за кандидатстване по Фонда за модернизация. Обратното би довело до трудна и мъчна либерализация на електроенергийния пазар за бита, платена най-вече от крайните потребители. Както и до поредна блокада пред присъединяването на нови ВЕИ мощности.