Споразумението на "Булгаргаз" с "Боташ": повече въпроси, отколкото отговори

Половин година след като служебният кабинет договори достъп до турската газова инфраструктура, още не е ясно дали България печели, или губи от него

През април директорът на "Булгаргаз" Деница Златев и служебният енергиен министър Росен Христов (двамата вляво) бяха в Турция, за да посрещнат първия кораб с втечнен газ за България.

Ивайло Станчев

През април директорът на "Булгаргаз" Деница Златев и служебният енергиен министър Росен Христов (двамата вляво) бяха в Турция, за да посрещнат първия кораб с втечнен газ за България.

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

"Булгаргаз" ще купува LNG през "Боташ" и ще дължи фиксирана такса.
Има голямо заявено количество от турска страна, което може да е за внос към преки клиенти или за транзит на Запад.
Дотук има подписано предварително споразумение, сега се преговаря по окончателен договор.

В първия работен ден на 2023 г. държавният газов доставчик "Булгаргаз" и турската държавна газова компания "Боташ" (BOTAS) подписаха стратегическо споразумение за партньорство, което повдигна куп въпроси и съмнения. Официално бе обявено, че чрез него българското държавно дружество получава достъп до газопреносната инфраструктура на турската енергийна компания, включително петте терминала за втечнен природен газ. Споразумението е със срок 13 години и осигурява възможност за трансфер на 1.5 млрд. куб.м газ годишно между двете държави през този период, се казваше още в съобщението.

Това беше определено като исторически успех от служебния кабинет на президента Румен Радев, тъй като осигурява възможност за диверсификация на доставките на газ за България и за първи път дава достъп до турските тръби. Но поради множеството неясноти експерти и анализатори изразиха притеснение, че това споразумение е в нарушение на европейските правила поради липсата на конкурс за въпросните капацитети на входно-изходната точка на българско-турската граница и че може да се използва за скрит внос на руски газ. Информация за финансовите параметри на споразумението досега напълно липсваше (заради търговската тайна) и не беше ясно доколко то е изгодно за България, както и дали "Булгаргаз" ще трябва да плаща преносни такси, дори да не използва турската инфраструктура през целия този 13-годишен период.

Тази седмица в публикация на Калина Андролова в сайта trud.bg със заглавие "Афера за над 2 млрд. лева" се разкриват голяма част от подробностите на споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ". "Капитал" също успя да потвърди част от изнесената информация през свои източници, които обаче отказват да влизат в конкретика заради условията на конфиденциалност. По-важното е, че в случая не става дума за самия договор, а за предварително споразумение с определени условия, които трябва да се уточнят допълнително и на тази база да се изготви финалният контракт. По неофициална информация на "Капитал" окончателният договор с "Боташ" все още не е подписан, макар че през април вече беше осъществена доставка на газ през Турция.

Официална позиция от "Булгаргаз" по темата засега няма.

Какво пише в споразумението

Според статията споразумението с "Боташ" в действителност не е за достъп до терминалите и газопреносната система, както беше обявено, а урежда условията за правно-обвързващ договор за покупко-продажба на газ, както и услугата за регазификацията и приноса му, за която съответно се заплаща.

На практика "Боташ" се съгласява да продава и предоставя природен газ на "Булгаргаз" в пункт на доставка Малкочлар/Странджа (изход на турската мрежа/входа на българската). До 31 декември 2023 г. "Булгаргаз" е резервирал капацитет от 18 500 мегаватчаса на ден, или 1.75 млн. куб. метра. Това са около 52 млн. кубика на месец, или 20% от средномесечно потребление на страната. От 1 януари 2024 г. до края на срока - 31 декември 2035 г., дневният капацитет се увеличава на 53 200 мВтч, или 5 млн. куб. метра на ден (150 млн. куб. на месец, което вече е 60% от нуждите на страната).

На практика този капацитет означава приблизително около 1.85 млрд. куб. метра газ на година, което е повече от официално обявените 1.5 милиарда. Цената на самия газ ще е колкото е договорила "Булгаргаз" със съответния доставчик на LNG. Най-вероятно купувач първо ще е "Боташ", а турската компания ще препродаде на граница на българския търговец.

Наред с това обаче от цитираните в статията данни, които източниците на "Капитал" не отричат, става ясно, че пълният договорен капацитет на Странджа/Малкочлар е два пъти по-голям - 106 400 мВтч/ден. Допълнителните обеми се гарантират от "Булгартрансгаз" и се резервират и заплащат от "Булгаргаз" по 200 мВтч/година (общо 10.6 млн. евро), но са в полза на самата "Боташ", която впоследствие има ангажимент да възстановява сумата. Изглежда сякаш Турция си е осигурила достъп до европейската газопреносна мрежа през България, но без да участва в съответните процедури, а през посредник - "Булгаргаз".

Тук основният въпрос е за какво точно би използвала турската компания възможността си да внася толкова големи количества природен газ в България - около 60% от вътрешното потребление. Едната възможност е компанията директно да стане доставчик на крайни клиенти тук, като би могла да предложи по-добри цени от тези на "Булгаргаз" заради разнообразния микс, с който разполага и големите обеми, които купува. Другата е "Боташ" да използва България като транзитна дестинация към Сърбия, Унгария или Румъния. За целта обаче ще трябва да бъде резервиран и изходен капацитет, какъвто за момента няма информация да има.

Въпросът с цените

"Капитал" не успя да потвърди конкретните стойности на преносните такси, които "Булгаргаз" трябва да заплаща на "Боташ", но в статията на Андролова се посочва цена 9.145 долара за мегаватчас. При обемите за 2023 г. това прави почти 170 хил. долара на ден, или 5 млн. лв. на месец. След увеличението на обемите от 2024 г. сумата нараства на 486 хил. евро на ден, или близо 15 млн. лв. на месец. Като тези плащания на "Булгаргаз" са задължителни, независимо дали е направен реален внос на газ.

При настоящите цени на природния газ от около 27 евро/мВтч подобни такси изглеждат прекомерно високи. На практика те биха били една трета от стойността на самия газ. Трябва да се има предвид обаче, че тези условия бяха договорени в края на 2022 г., когато газът се търгуваше на нива от 150 евро/мВтч, при което таксата е била 5-6% спрямо цената.

Именно тези параметри по неофициална информация на "Капитал" се предоговарят сега, така че да отразяват реални стойности на газа. А дали и кога ще случи това не е ясно.