"Булгартрансгаз" удвоява печалбата си до над 280 млн. лв. през 2022 г.

Основната част от търговските й задължения са свързани с дейностите по газовата връзка със Сърбия, както и към консорциума "Аркад". Само по договора за спорния "Турски поток" в продължение на 10 години компанията трябва да плаща сумата за неговото изграждане (над 2 млрд. лв.) при годишна лихва 3%, като плащания има и за компресорните станции към проекта.

Разходите на компанията са на път да се увеличат и по друга линия - през февруари се разбра, че заради забавените процедури проектът за връзката със Сърбия ще поскъпне значително и договорената цена от 139.8 млн. лв. без ДДС ще се увеличи с 32.6% до 183.4 млн. лева.

Наваксани приходи

Руската инвазия в Украйна, санкциите и геополитическата несигурност логично са оказали съществено влияние върху приходите на "Булгартрансгаз". От компанията припомнят, че малко след началото на войната "Газпром" спря доставките към "Булгаргаз", което е довело до намаляване на приходите от пренос на природен газ за "Булгартрансгаз". "Но при осигуряване на необходимите доставки от "Булгаргаз" през алтернативни маршрути, приходите бяха до голяма степен компенсирани", пишат в отчета си експертите на компанията.

Част от положителния резултат идва от услугите по балансиране, както и заради увеличения транзитен пренос към Сърбия по "Турски поток", което пролича още в края на миналата година. Положителен ефект има и от валутните курсове, най-вече от поскъпването на долара, тъй като част от депозитите на компанията са в тази валута.

В същото време през 2022 г., се наблюдава ръст от 33% до общо 135 млн. мегавата на общо пренесения природен газ до съседните държави спрямо същия период на предходната година. Увеличение има само при преноса за Сърбия (през "Турски поток"), като той е нараснал близо три пъти - от 29.4 млн. през 2021 г. до 80.9 млн. Mwh през 2022 г.

Като цяло обаче се наблюдава намаление с 20.4% ( 7 227 547 MWh) на пренесените количества природен газ спрямо същия период на м.г., като това донякъде може да се обясни с високите цени.

Ами Чирен?

"Булгартрансгаз" продължава работа по проекта за разширяването на хранилището в Чирен. То е важно защото има основна роля за компенсирането на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната и осигуряването на авариен резерв при непредвидени и форсмажорни ситуации.

През м.г. от "Чирен" са добити 4 823 311 MWh и са нагнетени 6 832 160 MWh природен газ Фотограф : Цветелина Белутова

След разширението капацитетът на хранилището ще достигне 1 млрд. куб.м (при 0.55 млрд. куб.м в момента), като ще може да се ползва не само от местни, но и от регионални играчи. Проектът получава и грант 78 млн. евро от Механизма за свързана Европа, а останалите средства вероятно ще дойдат от самата компания и от принципала - БЕХ.

• С 600 млн. лв. газохранилището "Чирен" става най-голямото на Балканите
• ГБС започва цялостното разширение на газовото хранилище в Чирен

Разширяването на "Чирен" "е в синергия" и с проекта за LNG терминал край Александруполис, в който България участва чрез "Булгартрансгаз" с дял от 20%, става ясно още от отчета на "Булгартрансгаз".

... и малко водород

Водородът също намира място в отчета на "Булгартрансгаз", макар за него да се говори в бъдеще време. Компанията работи по проекти, свързани с ускореното въвеждане на водорода в енергийния микс. Част от тях включват изграждане на нужната инфраструктура с възможност за пренос на 100% водород, като бъдещият тръбопровод ще бъде с дължина 250 км. Проектът предвижда и изграждането на две нови компресорни станции в Петрич и Дупница. Целта му е създаване на мрежа за пренос на водород в България с възможност за пренос от/към Гърция, при свързаност със сходна Н2 инфраструктура на гръцка територия, с оператор DESFA. Планираната инфраструктура впоследствие ще бъде развивана на територията на България и ще бъде осигyрена допълнителна трансгранична свързаност, в т.ч. с Румъния. Точен разчет колко ще струва това обаче няма. Въпреки че не се посочва откъде ще бъде осигурено финансирането, то най-вероятно ще дойде по линия на Плана за възстановяване.