Въпроси и отговори: Какъв е българският интерес за АЕЦ "Белене"

При евентуална сделка с Украйна държавната НЕК ще може да подобри значително финансовото си състояние и да погаси дълговете за купуване на оборудването, като същевременно с това спести и още милиони за поддръжката и охраната му. А държавата спокойно ще може да се фокусира върху бъдещето на АЕЦ "Козлодуй" и на тази база да изработи реална енергийна стратегия, която да запази конкурентоспособността на сектора.

От сделката България ще загуби, а няма да спечели нищо

В площадката на АЕЦ "Белене" през първите три десетилетия от съществуването й до 2016 г. са вложени грубо около 4.5 млрд. лв. По последна информация обаче стойността на наличните активи е под 3 млрд. лв. И това е нормално - с времето те се обезценяват.

Платената през 2016 г. сума за реакторите и другото оборудване (по арбитражното дело с "Росатом") беше почти 1.2 млрд. лв. Сега парламентът реши това да е минималната цена, която могат да платят украинците, така че точно за тези елементи България може да излезе почти на нула - през изминалите оттогава 7 години НЕК е платила над 10 млн. лв. за охрана и съхранение на оборудването, които няма кой да ни върне.

Реално обаче сметката става много по-различна, ако се приеме и възможността за реализирането на АЕЦ "Белене". От сметките в икономическия анализ, който ГЕРБ изготви през 2017 г., общата сума на проекта беше изчислена на около 10 млрд. евро - при средна сума на капиталовите разходи 4700 евро за кВтч (използваните в доклада данни са по цени от 2015 г.). Към 2021 г. капиталови разходи в нови ядрени мощности вече се оценяват на 10 хил. евро за кВт, а към днешна дата (средата на 2023 г.) вече е между 13 500 и 16 хил. евро за инсталиран киловат мощност, заради рязкото поскъпване на суровините, транспорта и труда като цяло. Което означава, че инвестицията в АЕЦ "Белене" би се доближила до 30 млрд. евро, без да се взимат предвид бъдещи оскъпявания.

За сравнение - представените преди година енергийни сценарии за бъдещето на България на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) показват, че само за 10 млрд. евро (при това осигурени основно от частни компании) страната ще може изцяло да реновира енергийния си микс - да построи 7.5 гигавата фотоволтаици, 1.5 гигавата вятърни централи и да купи системи за съхранение на енергия, комплекс за производство на водород чрез електролиза, горивни клетки и даже да построи паро-газова централа.

Друг разход, който трябва да се има предвид и би струвал над милиард лева, е присъединяването на централата към електропреносната мрежа. Към момента зоната около "Белене", за разлика от тази при "Козлодуй", реално не е подготвена за такива мощности.

България има нужда от нова АЕЦ, за да може да запази енергийната си система

В настоящия момент България няма абсолютна никаква нужда от нова ядрена мощност. Наличието на такава дори би създало проблем, тъй като няма какво да правим произвежданата енергия, освен да спрем всички ТЕЦ, ВЕЦ и ВЕИ, но въпреки това балансирането на система през нощта пак ще е трудно.

Причината е, че страната има нужда средно от около 4 гигавата работещи мощности (от по 3 гВт през пролетта до над 6 през зимата), а само АЕЦ "Козлодуй" генерира 2.1 гигавата. Отделно са ТЕЦ-овете, топлофикациите, ВЕЦ, както и соларните и вятърните централи, които ще растат с бурни темпове в следващите години.

След 15-20 години, когато сегашните блокове на "Козлодуй" започнат да приключват жизнения си цикъл, би било възможно (в зависимост от развитието на пазара) да се заменят с нови. Но най-удачно е това да стане със 7-и и 8-и блок в същата централа, а не с нова такава в Белене.

Колкото до това дали енергията може да се изнася навън, има два фактора. Единият е, че всички съседни страни реализират проекти за собствени нови мощности (предимно ВЕИ) и ще имат все по-малка нужда от нашата енергия след няколко години. Това реално вече се вижда, след като от началото на 2023 г. износът на ток от България намалява с над 70%. Вторият фактор е свързан пак с цената - с масовото навлизане на нови ВЕИ мощности в Европа стойността на енергията се понижава значително (вече редовно имаме близки до нулата цени) и ядреният ток просто няма да е конкурентен. Причина за последното са огромните инвестиции в АЕЦ и скъпото съхранение на радиоактивните отпадъци, което продължава десетки години след спирането на самата централа.

С АЕЦ "Белене" страната ще може да продава електроенергия на други страни и по този начин да реализира печалба

Дори да започне сега изграждането на АЕЦ "Белене", централата няма да може да заработи преди 2035 г. Дотогава в региона са планирани десетки хиляди мегавати нови ВЕИ мощности, както и базови такива - в Унгария и Турция. Изграждат се големи далекопроводи за междудържавна свързаност, включително такива от Близкия изток и Египет. Което коренно ще промени пазара, като включи в него огромно количество електроенергия на ниска цена. Това ще се случва на фона на спадащо потребление заради енергийната ефективност и собственото производство в заводите - чрез соларни системи и батерии.

Единственият начин една нова ядрена централа да съществува на пазара е държавата да гарантира изкупуването на енергията й - както впрочем е навсякъде по света. Това е и основната причина досега проектът да не започне да се реализира - никой частен инвеститор не вижда икономически потенциал и не иска да инвестира собствени средства в него. Точно обратно се случва с новите ВЕИ - без каквато и да е подкрепа от държавата инвеститорите се надпреварват в реализацията на такива проекти.

Въпросът е трябва ли държавата да плаща милиарди за базова електроенергия, от която принципно няма нужда? Нещо подобно впрочем се случва сега с ТЕЦ "Марица-изток 2", която беше включена в енергийния микс за домакинствата и повиши значително цената на тока.

Украинците не могат да използват това оборудване или ако те могат, защо ние да не можем

Всъщност голяма част от съветската ядрена индустрия е била съсредоточена именно в Украйна и след разпада на СССР както заводите, така и експертите остават в страната и продължават да работят. Реално в последното десетилетие Украйна сама поддържа своите АЕЦ, тъй като след анексията на Крим всички връзки с "Росатом" са преустановени. Освен това работещите съветски централи в Украйна бяха първите, които замениха руското ядрено гориво с американско и вече няколко години наред нямат проблеми с управлението и поддръжката на реакторите.

Предвид всичко това няма причина да не могат да довършат започнатите вече блокове на АЕЦ "Хмелницки" с реакторите от АЕЦ "Белене". Дори да има проблем с това, оборудването може да се ползва като резервно за другите централи.