Никола Газдов, АПСТЕ: Над 10 хил. души работят в български соларни фирми

България изостава 10 пъти от световните темпове при инсталирането на фотоволтаични системи

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Капитал Green

Още подкасти Капитал Green

„Капитал Green“ е месечен видео подкаст за устойчив бизнес, чиста енергия, зелени политики и климатични промени, в който водещият Ивайло Станчев разговаря с експерти, предприемачи, граждански активисти

  • SoundCloud на Капитал Green
  • Spotify на Капитал Green
  • iTunes на Капитал Green
  • Storytel Podcasts на Капитал Green
  • YouTube на Капитал Green
  • RSS Feed на Капитал Green

Гост в новия епизод на видеоподкаста "Капитал Green" е председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електоенергия, управител на "Енери елемент" и експерт в соларната енергетика Никола Газдов.

С него обсъждаме трансформацията на енергийния сектор, потенциала за инвестиции във ВЕИ, възможностите за заетост в сектора, отрицателните цени на тока и дори ролята на ядрената енергетика.

"За разлика от нашите съседи през последните години България започна да буксува в енергийната трансформация", казва Газдов и допълва: случват се единични големи проекти, да има много заявки в ЕСО, но не е ясно каква част от тях могат да се случат, повечето не са подплатени с финансов ресурс.

Според него тези инвестиции се случват въпреки законовата рамка в България, която не е обновявана в последните години. "И се шегуваме в сектора, че всеки път когато се внесе проект за промени в Закона за ВЕИ, то се разпуска. Сега отново е внесен такъв проект и предстои да видим какво ще се случи.

Истината е, че изпуснахме много инвестиции заради политическото безвремие", казва още експертът.

В разговора засягаме и темата за Гърция, която стартира по-късно от България със зеления преход, но сега има три пъти повече инсталирани мощности от ВЕИ. Страната успя да направи един много амбициозен План за възстановяване и устойчивост, по който ще бъдат изградени 1 гВтч батерии за съхранение. В същото време България се бави, като нито извършва реформите по плана, нито води активни преговори с ЕК.

Това води до допълнително изоставане на страната.

"Може да се окаже, че евтиният гръцки слънчев ток ще залее региона", смята Газдов.

Той твърди, че причината да се инвестира толкова много във ВЕИ е, че те са най-евтиният източник на енергия и неслучайно българската индустрия инвестира ударно в нови соларни централи за собствени нужди, защото така намалиха сметките си за ток. Тези инвестиции дават още предвидимост и сигурност - за разходите и за ресурса (горивото).

По повод аргумента за сигурността на производството от ВЕИ и липсата на слънце през нощта Газдов дава следния пример: Автомобилите не са направени да се движат само направо - има кормило и може да се отиде вдясно или вляво, според необходимостта. Така е и със съвременната енергетика - знаем какъв е профилът на ВЕИ мощности, имаме и други централи, междусистемни връзки, ПАВЕЦ и батерии и т.н. Истината е, че никой не очаква системата изведнъж да заработи само със соларни и вятърни централи.

В подкаста ще чуете още анализ за това какво се случва в глобален план със соларната енергетика и как само в следващите три години ще бъдат изградени толкова мощности, колкото в изминалите 20 години. Интересно е, че България изостава поне 10 пъти от глобалния тренд.

Друг интересен ъгъл на разговора е каква заетост осигурява соларният сектор. Според Газдов в следващите години само при соларите ще има нужда от 1 млн. работи места в Европа. "Това са добре платени работни места, като 80% от тях са в областта на инсталаторската дейност", пояснява още той. Отделно са заетите във вятърната енергия, развитието на мрежата, батериите и т.н.

Най-интересното е, че сред водещите инсталатори на соларни панели са български компании. Само водещите 15-20 български компании от сектора дават работи на 10 хил. души. Говорим за компании като "СоларПро", "Сънотех", "ПВ консулт", "Хек солар" и др.

И още:

  • Регулаторните намеси на държавата и ЕК
  • Регулираните цени на тока
  • Промените в пазарния дизайн
  • Проектите на ЕСО за далекопроводи
  • Отрицателните цени на електроенергията
  • PPA договорите за покупка на зелена енергия
  • За ролята и бъдещето на ядрената енергия.