АЕЦ "Белене": Историята на проекта

8 април 2005 г.

Кабинетът "Сакскобургготски" взима официално решение за изграждането на ядрена централа на площадка "Белене" с максимална мощност 2000 мегавата. На 11 май 2005 г. е обявена процедура за избор на изпълнител.

30 ноември 2005 г.

НЕК избира Parsons Europe за архитект инженер на АЕЦ "Белене".

Октомври 2006 г.

Руската "Атомстройекспорт" е избрана за изпълнител. НЕК и "Атомстройекспорт" подписват споразумение, с което се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на проекта. Такъв обаче не е подписан. S&P понижават кредитния рейтинг на НЕК.

8 декември 2008 г.

Изпълнителният директор на НЕК Любомир Велков пише писмо на министъра на енергетиката Петър Димитров, с което го уведомява, че избраната за стратегически инвеститор RWE отказва да инвестира средства в проекта, докато по него не станат ясни всички детайли.

12 декември 2008 г.

Подписва се споразумение за създаване на съвместно дружество за развитие на проекта АЕЦ "Белене" между германската RWE и НЕК.

Първа копка на АЕЦ "Белене: присъстват премиерът Сергей Станишев, енергийният министър Петър Димитров, строителният министър Асен Гагаузов и депутатът Румен Петков Фотограф : Надежда Чипева

9 март 2009 г.

Направена е официална първа копка на възобновяването на площадката на АЕЦ "Белене" от премиера Сергей Станишев

28 октомври 2009 г.

RWE обявява окончателно, че се оттегля от проекта.

Март 2010 г.

Новият премиер Бойко Борисов посещава площадката на АЕЦ "Белене" и вижда "висша форма на корупция" и един "гьол за 800 млн. лв.".

Бойко Борисов на площадката на "Белене" Фотограф : Анелия Николова

3 ноември 2010 г.

Пред агенция ТАСС Борисов казва, че с "цялото си сърце подкрепя АЕЦ "Белене".

30 ноември 2010 г.

Подписан е меморандум за създаване на обща проектна компания за АЕЦ "Белене" между НЕК и "Росатом". Руската компания обещава да намери западен инвеститор.

15 март 2012 г.

Бойко Борисов уволнява Трайчо Трайков от правителството си, за което липсват официални мотиви.

28 март 2012 г.

Правителството на Бойко Борисов прекратява проекта, след като не успява да намери стратегически инвеститор. Решението е подкрепено и с акт на парламента.

Януари 2013 г.

Провежда се референдум за изграждането на АЕЦ "Белене". Поради ниската избирателна активност въпросът отива за обсъждане в парламента, където е взето решение за окончателното спиране на проекта.

Листовки, разпространявани от БСП за референдума за изграждане на нова ядрена централа Фотограф : Цветелина Белутова

2013 г.

Пред Международния арбитражен съд в Париж е образувано дело от "Атомстройекспорт" срещу НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ "Белене".

Юни 2016 г.

Международният арбитраж осъжда НЕК да заплати 628.9 млн. евро за оборудването, което е поръчала с Допълнение 5 през 2008 г. Държавата отпуска заем на НЕК за плащане на сумата.

Държавата решава да отпусне заем на НЕК, за да плати присъдената от арбитража сума на руснаците Фотограф : Надежда Чипева

Октомври 2016 г.

Прокуратурата обвини двамата бивши директори на НЕК Мардик Папазян и Любомир Велков за подписаното допълнително споразумение за "Белене" с руснаците. По-късно по темата "Белене" стават обвиняеми и бившите министри Румен Овчаров, Петър Димитров и Делян Добрев.

Юни 2017 г.

"Росатом" проявява интерес да участва в евентуална реализация на проекта за ядрена централа в България като строител. Това е станало ясно на среща на енергийния министър Теменужка Петкова с генералния директор на руската корпорация Алексей Лихачов.

Юли 2017 г.

"Реалистично е до края на годината да се обяви процедура за приватизация на проекта за АЕЦ "Белене", за да се види дали ще има частен интерес към изграждането му", заявява енергийния министър Теменужка Петкова.

Ноември 2017 г.

Представено е резюме от икономически анализ на БАН, който манипулативно рисува сценарии, в които изграждането на централата е икономически обосновано.

Февруари 2018 г.

Премиерът Бойко Борисов обяви "нова" идея за реализацията на проекта АЕЦ "Белене" - това да стане общобалкански проект, който да се финансира с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), като в него се включат вече закупените реактори за непостроената атомна централа.

16 май 2018 г.

Министерският съвет взе решение за възобновяване на проекта за АЕЦ "Белене" и го изпрати за разглеждане в парламента. С решението беше даден срок на енергийния министър Теменужка Петкова до 31 октомври да изготви процедура за избор на стратегически инвеститор.

През май 2018 г., когато става ясно, че проектът ще се възобнови, има протести в центъра на София Фотограф : Георги Кожухаров

Май 2018 г.

Президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов бяха поотделно на официални посещения в Русия и се срещнаха с Владимир Путин. Сред основните теми на разговорите беше именно АЕЦ "Белене".

7 юни 2018 г.

Народното събрание (без гласовете на ДПС) даде мандат на правителството за преговори с потенциални инвеститори в централата.

Септември 2018 г.

"Уорли Парсънс" осъди НЕК за 37 млн. евро заради прекратен договор за АЕЦ "Белене" по времето на Драгомир Стойнев в края на 2013 г.

Драгомир Стойнев Фотограф : Юлия Лазарова

Март 2019 г.

С 6 месеца закъснение НЕК обяви процедура за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", но реалният й старт беше даден чак на 22 май след публикуването й в Официалния вестник на ЕС. Според условията държавата не трябва да участва с финансиране или гаранции за изкупуване на енергията.

Март 2019 г.

Пред руски медии директорът на "Росатом" Алексей Лихачев обяви, че компанията ще участва в конкурса за изграждане на втората атомна централа в България само ако условията гарантират рентабилността на проекта.

Август 2019 г.

Постъпилите заявления в процедурата за "Белене" са 13 - 7 за стратегически инвеститор, 2 за доставчик на оборудване и изпълнение на технически дейности, както и 4 за миноритарно участие и изкупуване на електроенергия. Реалните намерения обаче са предимно на руската "Росатом", Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и корейската Хидро-атомна корпорация. Френската Framatome (бившата Areva) и General Electric пък ще бъдат доставчици и изпълнители, които могат да участват и във финансовото структуриране на проекта, но без да стават акционери. Именно тези пет остават и в шортлистата.

Юни 2020 г.

Три от петте компании в кратката листа за преговорите обявиха, че са постигнали споразумение за сътрудничество и на практика формират алианс. Става дума за руската корпорация "Росатом" и заявилите готовност за доставка на оборудване компании Framatome (Франция) и GE Steam Power (САЩ).

Ноември 2020 г.

Северна Македония официално обяви, че отказва да участва с 25% в проекта за АЕЦ "Белене".

Декември 2020 г.

Американският посланик Херо Мустафа е на официално посещение в АЕЦ "Козлодуй", по време на което обявява категорично послание от САЩ: руското оборудване за АЕЦ "Белене" може да се ползва за нов блок в Козлодуй в комбинация с американски технологии.

Януари 2021 г.

На фона на задаващите парламентарни избори, без да отчита усилията по съживяване на АЕЦ "Белене" и за организирането на процедури за привличане на инвеститори, правителството на Бойко Борисов обяви, че платените и доставени два руски реактора за "Белене" ще се ползват за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".

Май 2023 г.

Служебният енергиен министър Росен Христов посещава площадката на "Белене" и обявява, че централата може да бъде реализирана в партньорство с френската EDF.

Юли 2023 г.

Народното събрание отмени решението си от май 2018 г. и възложи на правителството да води преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ "Белене". За охраната и поддръжката му през годините се плащат милиони.