Соларният парк "Верила" - новият най-голям в страната

Проектант и изпълнител пък е германската компания Sunotec, която има инсталирани мощности 6.6 гигавата в цял свят.

На въпроси на "Капитал" от "Електрохолд" заявиха, че "съвсем скоро се очаква фотоволтаичният парк да получи Акт 16, който е финалният документ за въвеждането на централата в експлоатация". По всяка вероятност това ще стане през юни.

Част от енергията, която ще се произвежда от слънчевата централа, вече е договорена. Преди няколко месеца бе сключен едва третият за България дългосрочен договор за покупко-продажба на зелена електроенергия с фиксирана цена (PPA) - между телекома "Йеттел България" (Yettel) и компанията, която управлява мрежата му - "Цетин България", от една страна, и търговеца на електроенергия "Електрохолд", който реално ще пласира енергията на ФЕЦ "Верила", от друга.

Сделката е доказателство, че големите компании имат все по-силен интерес да купуват електроенергия директно от големи соларни инсталации, което пък от своя страна означава, че инвеститорите имат по-голям шанс да намалят риска от флуктуациите на борсовите цени на тока.

Много фирми, стара история

Самият проект за централа в полите на Верила е на над 10 години. Още през 2009 г. кметът на Дупница (тогава Атанас Янев, подкрепян от ДПС, който през 2016 г. беше осъден за престъпление по служба) прави предложение за промяна в предназначението на терена край село Крайници и иска от местната екоинспекция да прецени дали новият ПУП и план за застрояване имат нужда от екологична оценка. Тогава отговорът на РИОСВ - Перник, е отрицателен и това реално отваря пътя за инвестиционни намерения.

Според Имотния регистър година по-късно - през 2010-а, дружеството "Дупница Солар-М", което е собственост на бившия народен представител от РЗС Иван Стаматов, купува 1300 декара общинска земя от община Дупница (продавач реално е кметът Янев) за малко над 500 хил. лв. В медиите е обявено, че ще се изгражда фотоволтаична централа с мощност 90 мВт.

Сизиджи, в която малко над 1/3 от дяловете са на сина на Джевдет Чакъров - Сами Чакъров, е един от инвеститорите в соларния парк. Участието му е през дружеството "Състейнъбъл Инвестмънтс", което според финансовия си отчет за 2021г има приходи от 643 хил. лв и нетна печалба от 454 хил лв.

До строителство тогава обаче така и не се стига, а последвалите законодателни промени и отмяна на преференциалните цени за ВЕИ напълно спират въпросния проект. Новото раздвижване идва след 2020 г., когато технологиите са вече много подобрени, соларните централи нямат нужда от помощи, за да работят, а търсенето на зелена енергия от бизнеса расте.

Така през 2021 г. земята - 1300 дка, е препродадена на "Дупница Солар - Пропко" за 1 млн. лв. По онова време последното дружество е собственост на "Дупница Солар-М", но в съвета на директорите й е Сами Чакъров. През 2022 г. пък собствеността преминава към "Дупница солар" АД, което сега притежава и "Белозем солар парк 3" - прекият инвеститор в парка и притежател на лицензията за производство на ток.

В самото "Дупница солар" (и тук в съвета на директорите присъства бившият депутат от РЗС Иван Стаматов) по 50% държат "Ес солар" и "Сизиджи". Едноличен собственик на капитала на първото е акционерното дружество "Соларс енерджи", където 30% са на "Старком холдинг", в който акционери са Асен Христов и Кирил Бошов. Останалите акционери са публичното дружество "Синтетика" (също периферно свързани с Христов и Бошов) и "Аркон-инвест" на Васил Стефанов. През "Сизиджи" пък собствеността стига до Иван Стаматов, Сами Чакъров и Мартин Нанков.

Асен Христов, акционер в "Еврохолд" и "Електрохолд" Фотограф : Цветелина Белутова

Бързо развитие

През последните две години са преминати всички административни стъпки на проекта, като финалните разрешения от КЕВР са издадени през ноември 2022 г. Осигурено е и финансиране. Пазарната оценка на инвестицията в 123-мегаватовия парк е около 200 млн. лв., като внесеният капитал на "Белозем Солар парк 3" е 71 млн. лв., а останалите средства идват чрез финансиране от 88 млн. евро от Банка ДСК под формата на заем. Според инвеститора "банката е предложила най-атрактивната и комплексна оферта и успешно структурира мостово финансиране, а след това и дългосрочно проектно финансиране в сделка без синдикат с друга финансова институция."

Централата се изгражда на два паралелни етапа, a общият брой на панелите, които ще бъдат пуснати в експлоатация, е внушителен - около 222 хиляди. Конкретният модел модули е на големия китайски концерн Jinko Solar. Предвидено е, че панелите ще могат да работят на 87% от капацитета си след 30-годишен период. Интересно е, че тъй като соларната централа е буквално в планината, панелите ще могат да работят и когато натрупва сняг, защото имат затоплящо се стъкло.

В лицензията на централата за производител, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е упоменато, че големият парк ще използва общо 20 трансформатора и 4 големи кабелни линии с близката подстанция. От документите става ясно още, че отдаваната в мрежата мощност ще бъде 100 мВт - толкова е мощността на присъединяване. Това означава, че ако работи 100%, централата няма да може да отдава цялата енергия (123 мВт), но това ще се случва сравнително рядко.

Интересно е, че по принцип в България най-благоприятно географско положение на соларни инсталации има в югоизточната част на страната, докато локацията на този е в западната. Според инвеститорите една от причините за избора на локация е свързана и с икономическите причини при свързването на парка с националната електропреносна мрежа.

Много ток, много желаещи

По груби сметки централата ще произвежда около 170 хиляди мВтч годишно. С пускането й в експлоатация това се очаква да увеличи годишното производството на солари в България на годишна база със 7% спрямо най-скорошните данни.

При сегашните цени на енергията от около 200 лв./мВтч това би означавало над 30 млн. лв. годишни приходи. Но подобна сметка е твърде условна, тъй като цените на тока през деня са значително по-ниски, а инвеститорите работят преди всичко с договори за изкупуване.

В одобрения от КЕВР бизнес план дружеството прогнозира продажните цени да останат около 200 лв. на мВтч в следващите години, които отговарят на днешните. Не е ясно дали обаче с наличието на повечето ВЕИ мощности и спада на цената на природния газ цените няма да са по-ниски от прогнозите занапред. Прави впечатление, че тези 200 лева са прогнозирани от търговец на ток, с който централата ще сключи PPA договор. Не е ясно дали става въпрос за този на Yettel и CETIN (който реално е за около 10% от годишната енергия), но като цяло показва на какви котировки в момента разчитат дългосрочните договори в сектора.

Опции ще са и батериите. От инвеститора посочват, че развойното им звено работи активно по темата. "В същото време като юрисдикция България изостава в обновяването на регулаторната база по тази тема и се надяваме скоро да има функциониращ парламент, който да създаде необходимата законова рамка, която да отпуши развитието на подобни проекти", допълват в отговорите си.

"Стратегията на компанията като един от водещите доставчици на пазара е да предложи зелени и устойчиви във времето решения за своите индустриални и бизнес клиенти. "Електрохолд трейд" притежава богат опит в енергийния мениджмънт и необходимата инфраструктура, за да разшири присъствието си във ВЕИ сектора", посочват от офиса на инвеститора за "Капитал".

При всички случаи подобна доходност ще бъде достатъчна, за да може централата да е рентабилна и да погасява кредитите си. Въпросът е как ще се промени пазарът в следващите години и дали сегашните PPA договори ще са все още рентабилни.