Държавно рамо за газа в Черно море

Това предложение обаче има по-дълга предистория. Още в началото на тази година генералният мениджър на TotalEnergies (преди Total) за България Ив льо Стънф коментира в интервю за БТА, че в източната част на блока "Хан Аспарух" са съсредоточени най-големите надежди за откриване на въглеводороди, по-специално на природен газ, и че компанията търси подкрепа за сондаж там. "Разглеждаме основно международни компании с опит в дълбоководните проучвания, но сме отворени и за евентуално участие на българското правителство", каза той.

От изказването на Добрев в сряда пък стана ясно, че повече от година от консорциума се обръщат към държавата да се включи в проучвателен сондаж. "Те не търсят само финансиране, а институционална подкрепа. За тях е важно за имат държавата зад гърба си", коментира председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски за "Капитал".

Какво е открито досега

Надеждите за собствен добив в България се появиха през 2012 г., когато консорциум между френската Total, австрийската OMV и испанската Repsol получи разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блока "Хан Аспарух" с площ малко над 14 хил. кв. км. Срещу това компаниите се ангажираха да инвестират 1 млрд. евро в проучвателни дейности и платиха рекордния бонус от 40 млн. евро на правителството. По думите на Добрев досега са инвестирани над 450 млн. евро в проекта.

През първите две години консорциумът проведе кампания за събиране на сеизмични данни в западната част на блока. На тяхна база между 2016 г. и 2019 г. бяха направени три проучвателни сондажа - "Полшков-1", "Рубин-1" и "Мелник-1", които показаха съществуването на петролна система в дълбоките води на Черно море, но търговски количества не бяха доказани.

Впоследствие консорциумът се насочи към източната част на блока, където в началото на 2020 г. направи втора кампания за 3D заснемане. Анализът на данните от него всъщност дава основание за провеждането на проучвателни сондажи - според Добрев там може да се очакват между 210 млрд. куб.м и 510 млрд. куб.м газ. Дори и долната граница би превърнала "Хан Аспарух" в огромно находище - по-голямо дори от румънското Neptun. За да стане блокът находище обаче, трябва да бъде направено геоложко откритие, а това изисква поне един сондаж, и то успешен. По оценка на TotalEnergies сондажът ще струва между 80 млн. и 100 млн. долара.

Сеизмичните данни дават сравнително висока степен на вероятност - около 60%, обясни Хиновски. Затова и има смисъл да се продължат проучванията. Пълна сигурност обаче ще има едва когато бъде удостоверено находището. Затова и той смята, че държавата трябва да се включи на по-късен етап в проекта.

"Аз бих посъветвал правителството да изчака, докато консорциумът подаде документи за издаване на геоложко откритие", коментира той.

Газови надежди

Правата за проучвания в блока в момента се държат от две компании, след като в средата на 2020 г. Repsol се оттегли от проекта и прехвърли участието си на Total и OMV, чийто дял нарасна съответно до 57.14 и 42.86%. Малко по-късно същата година OMV беше заменена от OMV Petrom - смесено дружество с миноритарно участие на румънската държава, което държи правата върху съседния блок Neptun в румънската част на Черно море заедно с Romgaz.

"Хан Аспарух" в момента е с площ 13.7 хил. кв.м (територията беше леко намалена) и се намира в дълбоките води на юг от гигантското румънско газово находище Neptun, което се оценява на около 100 млрд. куб.м и където добивът трябва да започне през 2027 г., и на север от турското Sakarya, което се смята за най-голямото в историята на Турция. Това дава надежди за наличие на залежи и в българските води, макар че това не е задължително.

От презентацията на TotalEnergy, която Добрев разпространи, става ясно, че компанията залага на два участъка - "Винех" и "Крум", с потенциал за общо 13 млрд. куб.м газ годишно. Първоначалните усилия, изглежда, ще бъдат насочени към "Винех" - по-малкия и по-отдалечен участък, който се намира на около 185 км от брега. За това намекна и енергийният министър Румен Радев в интервю за бТВ. Проучванията засега дават надежди от там да се добиват по 5 млрд. куб.м газ годишно през първите 10 години и по 3 млрд. куб.м през следващите 10 години. За да се потвърди това обаче, трябва да се направи поне един проучвателен сондаж, целевият срок за което е второто тримесечие на 2024 г.

Другият участък - "Крум", е на около 150 км от брега и се смята, че от него може да се добива повече газ годишно - около 8 млрд. куб.м между 2031 и 2044 г. и по 4 млрд. куб.м до 2050 г. Той обаче явно остава за по-следващ етап.

Няма време

Консорциумът на практика няма много време за провеждане на сондаж. Първото му разрешение за търсене и проучване на нефт и газ беше издадено през 2012 г. за 5-годишен период. Впоследствие то беше удължавано на няколко пъти, като последно това стана по време на правителството на Кирил Петков през февруари 2022 г., след като две години по-рано законът беше променен, за да допусне по-дълъг срок специално за проучванията в морето - логично предвид сложността на дейностите и нужните инвестиции. Тогава Total получи още 2 години, като срокът изтича през май 2024 г.

На практика това е и последното възможно удължаване според Закона за подземните богатства. Единственото изключение, което може да позволи на компанията да бъде отпусната още 1 година, е ако регистрира геоложко откритие. За това обаче решаваща роля ще има извършването на успешен сондаж. Друга алтернатива е приемането на законови промени, които да дадат възможност за ново удължаване - така както беше направено през 2020 г.

Бързи сметки

Според Добрев държавата трябва да се включи на финалната права на проучванията, тъй като освен от концесионни възнаграждения би печелила и от акционерното си участие. Той изчисли, че консорциумът ще плаща по 2.7 млрд. лв. на година концесионно възнаграждение, базирано на сегашната цена на природния газ и на максималния възможен добив от двата участъка на потенциалното находище. Ако обаче се включи като акционер, държавата може да удвои печалбата си, смята той.

Тези сметки, разбира се, са много смели. Най-голямата неизвестна е дали обещаващите сеизмични данни ще се превърнат в реално находище. Като финансов ангажимент за БЕХ при 20-процентен дял първоначално това би означавало да вложи 20 млн. евро в сондаж (или 40 млн. евро, ако сондажите са два).

Значително по-голяма ще бъде сумата, ако се стигне до разработка на находището. По оценки на TotalEnergies изграждането на съоръженията във водата и на сушата, както и прокарването на тръбите до брега ще струва между 4 млрд. и 6 млрд. евро за всеки от двата участъка. Това прави най-малко 800 млн. евро за БЕХ.

До тази инвестиция обаче ще се стигне само ако наистина бъдат установени запаси. А това би било добра новина за газовата независимост на страната.