Защо България не добива природен газ?

Тука има, тука няма

Първото разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в дълбоките води на Черно море е дадено за блока "Хан Аспарух" през лятото на 2012 г. на мултинационален консорциум. Става въпрос за австрийската OMV Offshore Bulgaria (30%), френската Total E&P Bulgaria (40%), която е и оператор, и испанската Repsol Bulgaria (30%). Блокът е с площ малко над 14 хил. кв. км и в момента за него тече процедура по ново удължаване на срока на разрешението, поясниха за "Капитал" от Министерството на енергетиката.

Любопитен и позабравен факт е, че консорциумът плати рекордния бонус от 40 млн. евро на правителството и се ангажира да инвестира 1 млрд. евро в проучвателни дейности. След първия сондаж през 2016 г. от Total обявиха, че са открили залежи на нефт, но не дадоха подробности. Такива и към момента липсват.

Блокът "Хан Аспарух" е съседен на турския Tuna-1 (преименуван на поле "Сакария"), където през 2020 г. бе открито находище от 320 млрд. куб.м природен газ, определено от президента Реджеп Тайип Ердоган като "най-голямото находище в историята на Турция" и със сигурност най-голямото досега в Черно море. Tuna-1 е близо до границата с българската акватория, а от другата страна - в румънската, също има доказани залежи от преди няколко години. А това дава големи надежди по отношение на разработването на блока "Хан Аспарух".

Договори на пауза

Договор за търсене и проучване на природен газ има и за блок "Вранино" край Добрич, който е сключен още през април 2014 г. Той ще влезе в сила след извършването на екологична оценка на т.нар. цялостен работен проект за търсене и проучване суров нефт и природен газ. До този момент обаче такава екологична оценка (одобрена от екоминистерството) не е представена и съответно срокът на договора не е започнал да тече, обясниха от министерството. Сходна е и ситуацията за блок "Враца-запад" с площ 4886 кв. км, разположен в Северозападна България. Договор има, сключен е през 2019 г., но липсва екологична оценка, става ясно от справка на Министерството на енергетиката, изготвена за "Капитал".

Добивът на "български" газ би довел до по-конкурентни цени. Според експерти обаче разработването на находищата и пускането им в експлоатация би отнело много време. На снимката: въвеждане в експлоатация на реконструираната компресорна станция "Ихтиман" Фотограф : Юлия Лазарова

От списъка с издадените разрешения за търсене и проучване на нефт и газ е изпаднал блок "Хан Кубрат" (бившия "Силистар" с площ малко под 6900 кв. км), който изобщо не се споменава. За него разрешението беше издадено през 2016 г. на Shell за срок от 5 години, което означава, че най-вероятно то просто не е било удължено. Компанията извърши няколко сеизмични проучвания, а през 2019 г. направи и проучвателен сондаж, чиито резултати не бяха съобщени, но очевидно новините не са били добри.

За съседния блок "Хан Тервел" пък предстои откриване на конкурс, но шансовете той да приключи успешно не изглеждат големи. За него и преди са били организирани конкурси, но досега не е имало кандидати. Към момента няма заявен инвеститорски интерес към нови площи за търсене на газ - нито на сушата, нито в акваторията на Черно море. Няма и постъпили запитвания от кандидати, които искат да инвестират в търсенето на газ, обобщават от министерството за "Капитал".

Според експерти обаче интерес има. "Газ - и конвенционален, и шистов има, а интересът към разработването на нови находища е огромен. Проблемът е, че у хората се насади един страх, че фракингът е опасен. Това вече не е така", каза за "Капитал" председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски. Той отбеляза, че в България има доказани находища, но разработването им се спира заради популизъм и страх от протести. "Трябва да се промени държавното мислене, да започнем проучвания и да се проведат конкурси. След пет години България може да има природен газ от собствен добив", заяви той.

Едно наум

Според експерта Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт България трябва да има ясна визия за приоритетите си в сферата на енергетиката и по-конкретно за газа. "Трябва да е ясно ще увеличаваме ли потреблението на газ, или ще го запазим същото, ще го използваме най-вече за промишлеността или ще увеличаваме и дела на битовото потребление", коментира той. По думите му разработването на местни находища трябва да обслужва местната икономика. "Разбира се, може да се мисли и за износ, както прави Норвегия, но трябва да предвиди дали ще има пазар. Ако ние правим планове да изнасяме за Европа, а тя след 10 години се откаже от природния газ, тогава какво? В същото време, ако сега вземем решение за развитие, не ни мърдат едни 10 години, докато стигнем до търговската експлоатация", прогнозира той.

Според Стайков подобни решения изискват последователност и ангажимент от няколко правителства. "Нужни са и инвестиции, с други думи - риск, защото ако цените изведнъж паднат, това може да доведе до загуби", добави той. И подчерта, че разработването на нови находища трябва да се прави от частни компании, които са наясно с рисковете, в случай на пазарни и ценови промени. Изпълнителният директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов пък смята, че едно от решенията е да се предвидят стимули за инвеститорите, които веднага да започнат местен добив.

"Няма геоложка логика в едно и също море, в което се стичат две гранични реки - Дунав и Резовска, на север от едната и на юг от другата да има газ, а между двете да няма", обобщи той. От министерството обаче явно не обмислят подобна инициатива и изтъкват пред "Капитал", че нормативната уредба не предвижда конкретни стимули. С работещ парламент и политическа воля обаче това би могло да се промени.