Турция ли е новият газов център на Балканите

Така постепенно Турция се превръща във водещ енергиен фактор в Балканите, който освен с инфраструктура се опитва вече да участва пряко на пазара. В цялата картина няма как да се пропусне ролята на България, която тепърва се нагажда към новия газов пазар в Европа, в който руският доставчик "Газпром" не е фактор. Вече виждаме как български политици посещават Анкара и уговарят използване на турската инфраструктура, а наскоро беше подписан и договор с турския държавен газов оператор "Боташ" за използване мрежата там - обявен за голям успех от страна на българските политици, въпреки че споразумението подбужда доста въпроси. Заради липсата на слотове в Гърция България вече използва турските терминали за втечнен газ, въпреки че междусистемно газово споразумение нямаше.

От внос към износ

На практика досега турското потребление на газ зависеше изцяло от внос. Той идва от няколко големи източника - Русия, Азербайджан и Иран, и по-малки като Алжир и Нигерия. Турското потребление на газ се равнява на около 60 млрд. куб. метра на година - 20 пъти повече от българското - от което сериозна част отива за отопление на населението, тъй като голям дял от домакинствата са газифицирани

През 2020 г. турската петролна компания ТРАО откри големи находища на 180 км северно от черноморския град Ерегли, намиращ се близо до мегаполиса Истанбул. Не много далеч от българските черноморски блокове "Хан Кубрат" и "Хан Аспарух". По първоначални оценки находищата съдържат 300 млрд. куб.м природен газ. По последни данни става въпрос за 700 млрд. куб.м, което е значително повече и би означавало добив с десетилетия напред.

Основното газово находище в Черно море - "Сакаря", към което после беше добавено и още едно - "Чаиджума", се очаква да дава по 10 млн. куб.м на ден природен газ в първия етап на експлоатация. Впоследствие потокът ще се увеличи на 20 млн. куб.м на ден и в пиковия етап ще достигне по 40 млн. Дори и в началния етап от находището ще се изпомпват около 3 млрд. куб.м на година, което се равнява на цялото българско потребление. Впоследствие то ще нарасне до 12-14 млрд. куб.м на година, което е около 20% от от общото турско потребление. Те най-вероятно ще бъдат използвани за битовите нужди на страната, тъй като големите предприятия обикновено сами уреждат доставките си и имат достъп директно до терминали за втечнен газ.

На този етап не е ясно дали Турция предвижда да изнася газ към други страни, въпреки че има такава възможност заради наличната инфраструктура. Вероятно това ще стане факт едва след като находището влезе в пикова експлоатация. Преди няколко месеца президентът на Русия Владимир Путин обяви, че Турция може да стане газов хъб в региона именно заради находището в Черно море и заради сериозната газова инфраструктура, която минава през страната. По тази линия се появиха и доста спекулации дали руските количества газ няма да минават през Турция за Европа и по този начин да биват замаскирани. Заради наскоро подписания договор между "Боташ" и "Булгаргаз" се появиха мнения, че договорът ще бъде използван от България да получи останалите количества по вече изтеклия си договор с "Газпром", които трябваше да получи миналата година, преди доставките да бъдат спрени.

Новата турска енергийна политика беше демонстрирана и в София с посещението на зам.-министъра Алпарслан Байрактар, който присъства на подписването на меморандума Solidarity Ring между редица държави в Източна Европа. Неговата идея е да се използва именно турската газопреносна мрежа за доставки на азерски газ, който да замести руските количества, където те липсват. Турският представител присъства на събитието и говори нашироко за политиката в региона, без реално Анкара да е част от споразумението.

Завой на изток

С наличието на толкова развита газова инфраструктура и двата основни коридора - TANAP и "Турски поток" - страната е в силна позиция по отношение на газовите доставки към местната си мрежа и към Европа. Въпреки че част от терминалите за втечнен газ са частни в Турция, страната би трябвало скоро да отвори и терминала в Сорош, който ще има капацитет за регазифициране 8 млрд. куб.м.

Един от ключовите моменти е, че азерският газ, който в последно време е гореща тема не само в България, а и в Брюксел, също на практика зависи от Турция, тъй като страната има огромно влияние в Баку и е един от акционерите в дружеството, което оперира находището "Шах Дениз". Допълнително Турция внася огромни количества петрол от Баку.

Подценява се и ситуацията с превръщането на Турция в газов хъб, който може да разпределя количества от различни държави по посока Европа, без да е ясно кой е първоизточникът. На местния пазар там сериозна роля имат Иран и Русия, които биха искали да се използват от натрупването на големи количества и желанието на Европа да се снабдява с количества. Въпросът е дали ще са азерски и дали наистина няма да влиза замаскирано синьо гориво.

Държавната азерска компания SOCAR също така оперира петролна рафинерия в Турция до град Измир, която придоби след многомилиардна инвестиция, като през годините е била спрягана за евентуален купувач и на българската рафинерия в Бургас.

С увеличаването на турското потребление и все по-големият добив в Черно море страната може и да не бъде износител на природен газ, но прави всички нужни стъпки, за да направи икономиката си по-независима от внос на енергийни суровини. Добрите й отношения с ключови играчи в региона, както и наскоро подписани договори показват амбициите на Анкара да се задържи като лидер на бързо променящия се газов пазар, в който България също участва и от който зависи.