К100: Най-големите компании в България

Топ 20 на най-големите холдинги в България: След възстановяването - силен скок

Ръстът на приходи и печалби е при структурите от енергийния сектор, земеделието и горивата. БЕХ постига невиждан резултат - приходите на държавните енергийни фирми са над 22 млрд. лв.

Високите цени на тока се оказаха ускорител за едни, но спирачка за други
Високите цени на тока се оказаха ускорител за едни, но спирачка за други
Високите цени на тока се оказаха ускорител за едни, но спирачка за други    ©  Shutterstock
Високите цени на тока се оказаха ускорител за едни, но спирачка за други    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Приходите на най-големите групи продължават да растат, и то с още по-големи темпове.
  • Турбулентната година и енергийната криза неизбежно са повлияли върху маржовете на печалба при някои групи.
  • Инфлацията е сред факторите, които са помогнали за растежа, както и повишеното търсене.

Когато преди години приходите на една компания преминеха 1 млрд. лв., това си беше истинско събитие. Днес не само че не се броят на пръсти, а се появяват все повече, други пък катерят нови върхове. Миналата година е поредно доказателство за това, като въпреки енергийната криза, политическата нестабилност и края на евтините пари в глобален мащаб тя се оказва поредната добра за местния корпоративен сектор.

Така, ако 2021 беше година на възстановяване след ковид кризата, 2022 е на затвърждаването му. Това е видимо от класацията на най-големите холдингови дружества в България.

Приходите и печалбите нарастват рязко, движени от ръста на потреблението и цените на крайната продукция. Най-видимо ефектите от това се виждат при компаниите от енергийния сектор, земеделието и горивата. В по-леката индустрия, строителството и услугите като фармация и логистика обаче растежите са по-скромни и са под средните, като при някои от тези компании има и спад в печалбите.

Общо приходите на 20-те най-големи холдинга са нараснали с близо 70% до над 40 млрд. лв., а печалбите им почти се удвояват. За първи път няма дружество на загуба в подреждането.

Енергийна ракета

Поскъпването на тока и газа през миналата година се пренесе в приходите на енергийните дружества в страната, където най-големите представители са собственост на държавата, консолидирани в "Български енергиен холдинг". Той управлява най-големите компании от държавната енергетика - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК, "Булгаргаз", "Мини Марица-изток", ЕСО и "Булгартрансгаз" - с най-голям принос в резултатите му е атомната електроцентрала. Реално при нея разходите за производство се качиха с най-малко, което щеше да й позволи да работи на огромен марж и да постигне рекордна печалба. Това обаче не се случи, тъй като от 6 млрд. продажби над 3 млрд. отидоха за компенсиране на скъпия ток за бизнеса, с което крайният й финансов резултат се свива до 730 млн. лв. Ако тези разходи не бяха направени, дружеството щеше да отчете над 4 милиарда лева печалба. С голям принос в приходите е и ТЕЦ "Марица-изток 2", като той е повече в печалбата. От останалите компании най-зле се представя "Булгаргаз", който е на загуба.

През лятото "Капитал" писа и за счетоводния инженеринг, който ръководството на БЕХ приложи, за да "изпари" част от печалбата в индивидуалния отчет. Целта беше тя да не се преведе в държавния бюджет, както поиска финансовият министър Асен Василев, за да свие дефицита в бюджета до 3%. На индивидуална основа БЕХ имаше 1.6 млрд. лв. в предварителния отчет, но в окончателния тя падна до 600 млн. лв. заради направени обезценки по вземания от "Булгаргаз". Парите реално са си в енергийния холдинг, който разполага с около 2.6 млрд. лв. кеш.

От енергетика силно печели и "Еврохолд България", който през 2021 г. купи активите на чешката CEZ в България, днес ребрандирани под името "Електрохолд". Миналата година реално е първата цяла, в която дейността им се консолидира в отчета на "Еврохолд България". Останалите му водещи направления са застраховане и продажба с лизинг на автомобили. Именно по линия на застраховането обаче компанията понесе силен удар, след като й беше отнет лицензът за дейност в Румъния. От това холдингът търпи загуба на приходи за над милиард лева, което ще се отрази в отчета за тази година.

Зърнени пристанища за милиони

С над 70% растеж на приходите третото място в класацията запазва "Билдком" - компанията, която е собственик на производителя на слънчогледово масло "Олива". Именно олиото беше водещо заглавие няколко месеца през миналата година заради силното му поскъпване, следствие от войната в Украйна. Това се е пренесло и в резултатите на групата на "Билдком", която допълнително вдига оборот и от високата цена на зърното, което изнася. Приходите на консолидирано ниво директно прескачат кота 2 млрд. и вече са твърдо над 3 млрд. лв. Печалбата пък е над 200 млн. лв. - втора по големина в подреждането и една от най-високите в корпоративния сектор изобщо. Заради разрастване на бизнеса с търговията със зърно компанията започва и строителството на пристанищен терминал край Варна за 100 млн. евро, като половината сума е осигурена от Европейската инвестиционна банка

От добрата конюнктура на пазара на зърно се е възползвал публичният "Агрия груп холдинг". Тук с едно уточнение - войната в Украйна донесе силно повишение в цените, като голяма част от българските производители се надяваха зърното да продължи да поскъпва. Това обаче не се случи и много от местните "зърнари" започнаха да искат помощ от държавата и да излизат на протести с искане за забрана на вноса от Украйна и за компенсиране на загуби от задържане и залежаване на продукцията. Онези обаче като "Агрия", които са успели да продадат продукцията си на добра цена, са обрали плодовете на това решение. От печалбата ще се възползват и акционерите на компанията - те вече решиха да се разпредели дивидент по 1 лв. на акция, или общо 6.8 млн. лв. Макар да изглежда скромен на фона на печалбата, ходът е логичен на фона на инвестиционната програма на компанията, която изисква и собствени средства. Подобно на "Билдком", за да подкрепи дейността си, "Агрия груп" ще изгради пристанище край варненското село Белослав. Разрешителното за строителството вече е дадено, а инвестицията се оценява на 45 млн. евро.

Вечно здраве

Три са представителите на фарма бизнеса при най-големите холдинги, като с най-висок оборот е "Софарма груп" - нараснал с минималния 1%. Печалбата на компанията намалява, като в доклада за дейността това е обяснено с еднократен ефект от предходния период, свързан с придобиване и освобождаване от дъщерни дружества. Което е повишило базата за сравнение. От началото на годината общите приходи на "Софарма" нарастват с 32%, което се дължи изцяло на външните пазари, докато на вътрешния има спад.

В подобен тренд е и "Хювепроджект" - компанията, която обединява дружествата под шапката на "Хювефарма" на братя Домусчиеви. Те произвеждат лекарства за хуманитарната и ветеринарната медицина. От групата посочват сред най-големите рискове войната в Украйна, макар тя да не е оказала съществено въздействие върху дейността, тъй като има незначителни експозиции там. Косвеният ефект върху цените на енергията, суровините и колебанията върху валутните движения са били причина за свиване в нормата на печалбата. За да минимализират тези ефекти, от групата са преминали към алтернативни източници на енергия, както и са увеличили цените.

С по-скромни резултати, но достатъчни, за да попаднат в подреждането, са "Алта фармасютикълс". Това е компанията на веригата аптеки "Субра", "Търговска лига", които разпространяват ексклузивно лекарствата на производителя от групата си "Чайкафарма" и част от портфолиото на чуждестранни компании, както и търговецът на едро "Актафарма".

Различните холдинги и горивата

От бившите приватизационни фондове, днес холдинги, има няколко представители в таблицата на най-големите - "Стара планина холд", "Доверие обединен холдинг", "Родна земя холдинг" и "Синергон холдинг", като по-интересно е представянето на последния. За контролираното от Бедо Доганян дружество печалбата през годините беше много рядко срещано явление, но сега тя избуха до почти 31 млн. лв. Причина за това са горивата и енергетиката - в групата е един от големите търговци на ток - "Синергон енерджи", което е и причината за големия скок в крайните приходи - с 556 млн. лв. само при електроенергията, като растеж има при строителните материали ("Топливо"), както и на газ и течни горива. В доклада за дейността се посочва, че повишените продажби са резултат както на повече търсене, така и на по-високи цени.

"Синергон" заедно с групата на БДЖ и "Петрол" през миналата година бяха единствените дружества със загуба в класацията. През тази обаче дори и държавният превозвач излиза на печалба, което се дължи изцяло на печалбата на товарните превози, докато пътническите остават на загуба. Освен това държавната субсидия също расте и е сред причините за по-високите приходи, но все пак нарастват и продажбите на билети. Държавният превозвач обаче остава силно декапитализиран и без държавната помощ е обречен на фалит.

"Петрол" също успява да излезе на печалба като ефект от скъпите горива. Веригата изнася за Молдова, Румъния, където има недостиг на дизел, Сърбия и Гърция, като възможността за това идва от по-високите цени там. Износ е имало и преди войната, но в по-малки размери. Веригата бензиностанции се контролира от Гриша Ганчев след години на акционерни битки в нея. С годините тя трупаше хронични загуби - като към края на миналата година бяха натрупани почти 150 млн. лв., които след заделянето на печалбата от 2022 г. станаха 136.6 млн. лв.

"Родна земя холдинг" е от гравитиращите около "Химимпорт" и през последните години навлезе в търговията на дребно, като придоби собственика на Home Max и известния с германските си стоки хипермаркет HIT. Самият "Химимпорт" също е публично дружество и приходите му вече са над милиард, а печалбата расте с почти 30%.

Традиционно в класацията попада и "Приста ойл холдинг" с основния си актив "Монбат", както и другият борсов представител "Спиди". При него има леко забавяне в растежа, след като предходната година отчете силен ръст покрай бума в онлайн търговията заради ковид-19.

Хазартно избухване

Хазартният бизнес избухна през последните години в България - рекламите на компании от сектора буквално са навсякъде, а цели спортове и медии се крепят именно на тях. Това става въпреки забраната за реклама на хазарт, която умело се заобикаля. Така през тази година в класацията на най-големите холдинги влиза една компания от сектора - "Евро геймс технолоджи", която е свързана за Валтер Папазки. Компанията е най-големият производител на хазартно оборудване и софтуер в страната, като изнася над 90% от продуктите си в над 100 пазара в няколко континента и към края на миналата година има около 3000 служители. Приходите й гонят 800 млн. лв., а не по-малко внушителна е печалбата - 266 млн. лв., като расте с над 120%.

Друг бум - в строителството, е помогнал за растежа и на две компании в свързани сектори - "Интерком груп", която търгува с метали и профили за строителството и индустрията, както и "Евромаркет", която е голям търговец на строителна, металообработваща и минна техника.

Очакванията до края на годината са да има известно забавяне на глобалната икономика, еврозоната вече е в лека рецесия. Това вероятно ще се отрази и на местните холдинги, особено на онези, работещи за износ. Българският бизнес обаче неведнъж е показвал, че той се движи по свои собствени правила и леки сътресения не му оказват сериозно влияние. Но тези инфлирани енергийни резултати няма как да се постигнат отново.