Вятърни турбини скоро ще може да има и в Черно море

Въпросът е от ключово значение най-малкото по две причини. Първо - без нови вятърни мощности България трудно ще може да извърши очаквания енергиен преход, тъй като той е невъзможен само със соларни централи. Просто вятъра обикновено е наличен нощно време и през зимните месеци, което балансира производството. Второ - съседни страни като Румъния и Турция вече са с няколко крачки напред по отношение на офшорната вятърна енергия в Черно море и ако България изостане драматично в този процес, ще се наложи да внася ток от съседите.

Ток от въздуха

Законопроектът е изключително подробен и в него са разписани правилата, по които ще работят новите централи, начинът на изграждането им, отговорностите на различните институции и др. Нещо, което в момента липсва. "Въпреки че не са изрично забранени, дейностите по изграждане и управление на морски вятърни централи не са ясно регламентирани, което поражда възможни конфликти при ползването на морски територии", се посочва и в мотивите на проекта.

Проектът е много по-опростен в сравнение с този, предложен миналата година. Като цяло тогава повечето становища бяха положителни, очаквам същото да се случи и сега. Вятърът вече се счита за заместител на природния газ

Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в ЦИД.  

Предвижда се вятърните проекти да могат да се развиват в приоритетни и неприоритетни зони. За първите ще се обявява търг за проучване и концесия, а при вторите ще се проучват потенциалът и възможностите за изграждане на вятърни електроцентрали. Процедурите по концесии ще се откриват с решение на енергийния министър, но ще се провеждат от КЕВР. Разрешение за проучване в неприоритетните зони пък ще се издава от самото енергийно министерство.

При откриването на концесия в съответния договор ще бъде записана стойността на направените предварителни проучвания, като спечелилият процедурата ще трябва да възстанови съответната сума в срок от шест месеца.

Концесиите ще бъдат за срок до 30 години, които започват да текат от датата на подписването на договора, освен ако в него не е посочено друго. Този срок може да се удължи веднъж с не повече от 5 години по желание на концесионера.

Договори за разлика

Инвеститорите ще работят по договори за разлика, като максималната цена няма да може да надхвърля 160 лв./мВтч, според законопроекта. Това на практика означава фиксиран доход за инвеститорите, но и възможност за печалби от страна на държавата, ако цената на борсовия ток е по-висока. Сега например енергията се търгува на нива от около 200 лв./мВтч, което при договор за разлика би означавало инвеститорът да връща към държавата 40 лв. за всеки продаден мегаватчас. Съответно при по-ниска цена държавата ще трябва да доплаща разликата до 160 лв./мВтч. Всички тези финансови операции ще се случват през фонд "Сигурност на енергийната система".

Критериите за възлагане на концесията са много, но единия от тях е свързан с предложената от участника най-ниска цена за изкупуване на единица произведена електроенергия по договора за разлика. Все пак предложената цена по договора не може да бъде отрицателна, става ясно още от проекта.

В случаите, в които две или повече оферти имат равна цена, се прилагат критерии за устойчивост за избора на концесионера. Те се определят като финансови инвестиции за компенсиране на негативни преки и непреки въздействия от дейностите в рамките на концесията. Могат да са свързани както със социалното, културното и икономическото развитие в прилежащите крайбрежни общини, така и с климата, биоразнообразието и околната среда.

Проектът предвижда и различни гаранции за изпълнение на проекта. Една от тях например е свързана с околната среда и задълженията и отговорностите на концесионера. Гаранцията е в размер на 10 000 евро за мВт инсталирана мощност, като се индексира с 2% върху внесената сума, които се привнасят годишно.

Потенциал

Проектът е подплатен с редица проучвания за вятърния потенциал на Черно море. Посочено е, че в свой анализ съвместният изследователски център (JRC) на ЕК оценява потенциала в българската акватория на 62 гВт инсталирана мощност. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията надгражда тези оценки с изследване, което стъпва на специфични за страната допускания и технологичните характеристики на новото поколение вятърни турбини. Изследването оценява техническия потенциал за вятърна енергия в българската акватория на Черно море на 116 гВт при височини на енергогенериращите съоръжения от 150 м, става ясно още от проектозакона.

Ако бъде приет, той ще влезе в сила от 1 януари 2024 година. Отсега обаче и експерти, и депутати са единодушни - интерес за развитие на вятърни централи в Черно море има. Въпреки това няма как да очакваме работещи турбини в морето преди 2030 г., тъй като процесите по разработване и реализиране на такива проекти са по-сложни и отнемат 6-7 години.