Гърция вече има над 4000 MW вятърни централи

"След много години усилия в изключително нестабилна и сложна регулаторна среда компаниите успяха да разработят и лицензират критична маса от проекти, които сега се изпълняват. Към тези несгоди трябва да се добавят и ограничителните мерки срещу пандемията, които забавят темповете на лицензиране и изграждане на вятърни паркове в цялата страна", заяви председателят на ELETAEN Панайотис Ладакакос.

2020 г. е втората най-добра година за производството на вятърна енергия в Гърция след 2019 г., която беше рекордна. "2020 г. ще бъде записана като годината, в която нашата електрическа система се оказа добре реагираща на много големи прониквания на вятърна енергия, които на час достигнаха 70% и това понякога изглеждаше нереално", изтъкна той и добави, че тези успехи не бива да скриват проблемите - основно, свързани с постигането на енергийните и климатични цели на страната.

Къде е най-ветровито?

Статистиката на ELETAEN дава и регионална разбивка - на ниво региони Централна Гърция остава на върха - там са съсредоточени 1678 MW (41%) от вятърните паркове. Следват Пелопонес с 619 MW (15%) и Източна Македония - Тракия, където се намират 485 MW (12%) от централите. Вероятно обаче това скоро може да се промени предвид амбициите на Гърция, чийто Национален план за енергетика и климат предвижда 7 GW вятърна енергия в страната до 2030 г.

В края на януари гръцкото правителство обяви, че обмисля нова законодателна рамка за офшорните вятърни централи в страната, а консултациите по нея се правят именно от ELETAEN. Предвид потенциала на Гърция експертите смятат, че те ще касаят плаващи офшорни мощности.

Това е в синхрон и с европейските планове - енергийните мощности в Европа за производство на вятърна енергия от т.нар. офшорни инсталации в морето ще се увеличат значително до 300 GW до 2050 г. Това предвижда новата стратегия на Европейската комисия за възможностите за производството на възобновяема енергия от вятърни централи в морето.

В нея се открояват възможностите във всички морски басейни на ЕС, както и за някои крайбрежни и островни общности. За Черно море например се посочва, че има добър природен потенциал за морски вятър и локализиран потенциал за енергия от вълни. За разлика от Гърция обаче засега България няма мащабни планове за развитието на вятърни паркове или офшорни централи.