Гърция може да "изяде" енергетиката на България

В същото време българското планиране тъне в неяснота и се разчита на стари и нерентабилни въглищни централи, които още от сега почти не работят. Проблемът е, че дори и в момента да се обмислят нови мощности и инвестиции, пазарът вече е започнал да се пренарежда и не е ясно дали България може да го догони.

"Изминалата 2023 г. завърши по добър начин за нас. Националните търгове за батерии бяха успешни. Текат разговори за морските HVDC кабели със Словения и Египет. Планът е Гърция да се превърне в нетен износител на зелена енергия", заявява Агис Дигкас, вицепрезидент на DAPEEP, пред "Капитал".

Тенденцията на практика е обратна на случилото се през 2022-ра, когато Гърция се захранваше с българска въглищна електроенергия поради кризата с газовите цени в Европа. В момента България често внася през деня от Гърция, а газовите централи в южната ни съседка дирижират цената на тока в целия регион. В последните няколко месеца газовите мощности в Гърция де факто са "маркетмейкърът" на цената на електроенергията в България, тъй като произвеждат много по-евтино от въглищните централи. Проблемът е, че в България газови централи няма и вероятно няма и да има.

Проект за парогазова централа имаше в един от драфтовете на Плана за възстановяване през 2021 г., но тя беше премахната по време на правителството на Кирил Петков заради несигурността с газовите доставки тогава.

Гръцкото производство по обяд на 7 февруари Източник: Ipto Преглед на оригинала

Доказателство за структурираната политика, която Атина следва, е, че до 2028 г. ще спре изцяло въглищните централи, които в момента и без това са сериозно редуцирани и рядко надвишават 300 мегавата в производството. Разликата с България е, че нашият ангажимент не е ясен и беше приета датата 2038 г. с единствената цел да се забави решението във времето и да се потиснат протестите на миньорите. В същото време тяхното бъдеще, зависещо от планирането на българската държава и европарите, се превръща в проблем с неясен изход.

География, газ и много пари

Ситуацията от миналата година обаче само загатва какво има ще случва в близко бъдеще. Според националния план на Гърция страната планира до 2030 г. да изгради 23.5 гигавата соларни инсталации и вятърни паркове. Това е подплатено от наскоро излезлите данни на европейската електроенергийна мрежа ENTSO-e, че Гърция е една от малкото страни, в които офшорният вятър е рентабилен.

Може би най-голямата разлика идва от газовите инвестиции в южната ни съседка отпреди няколко години, чиито плодове се обират в момента. Въпреки че първоначално имаха проблеми с високите цени на газа, в момента горивото е конкурентно и те работят под пара. От значение е и това, че през Гърция минават няколко ключови международни газопровода, които са основна алтернатива на руските доставки, носят пари на страната и позволяват да се захранват местните консуматори.

Трансадриатическият газопровод и газовата връзка с България са основно трасе за азерския газ, но те са основен механизъм и за пренос на LNG количествата, доставени на гръцките терминали към Европа. Страната е единствената в този район на ЕС с терминали за регазификация. Като освен терминала в Ревитуса след седмици отваря този в Александруполис и има планове за още един във Волос.

Работи се и по-проект за плаващо газово хранилище в Кавала, както и газова връзка със Северна Македония, която по принцип внася руски газ през България.

Гърция също така е разписала проектът East Med, който според източници на "Капитал" се промотира и като водороден проект. Тръбата свързва израелските газови находища с Кипър, Гърция и Италия и потенциално може да промени изцяло газовата карта на Европа от гледна точка на възможности за доставка.

В следващите години България ще е изключително зависима именно от Гърция по отношение на газовите си доставки по всички тези причини, като страната ще конкурира Турция за титлата "газов хъб".

Кабели и батерии

Според Ефстатиос Сидерис, гръцки енергиен експерт, има голям шанс проектът с Египет да се реализира скоро, като Кайро проявява сериозна инициатива. Относно другия HVDC кабел, който е планиран да стигне до Словения и Германия, има голямо желание сред страните да се случи, но още се изчисляват разходите по вода и по суша. Ако двата мащабни инфраструктурни проекта се осъществят, то Гърция не само ще бъде транзитьор, а ще може да намери огромен пазар за собствените си зелени централи.

Според Сидерис аукционите за батерии през миналата година са показали огромния интерес от страна на икономиката към системи за съхранение на енергия. Страната е провела търгове за 700 мегавата батерии, а сега предстои нов търг в бившия въглищен район Козани за 300 мегавата (с капацитет 4 часа). Капацитетът за съхранение на Гърция ще позволи не само ниски местни цени, но и възможност за износ в пиковите часове сутрин и вечер в други страни като България.

България също има проект за батерии и системи за съхранение на енергия по Плана за възстановяване, но те все още не са в ход и има голям риск да се провалят.

Дори и само част от гръцките планове да се реализират, посоката е предначертана. Гърция е поела ясен ангажимент спрямо собствените си ресурси да доминира на газовия и енергийния пазар през нови технологии. Въпреки че България разполага с географски предимства и потенциал за развитие на нови мощности, липсата на планиране може да ни превърне в зависими от чужди решения и правителства в следващите десетилетия.