Бизнесът с възобновяема енергия е изправен пред преломен момент

Свързаните с вятърните турбини разходи също нараснаха. Руската инвазия в Украйна повиши цените на стоманата - важна суровина, чиито големи производители са и двете страни. Нещо повече, за да създадат по-дълги и по-мощни лопатки, производителите достигнаха нови граници на технологията, включително експерименти с материали като композити от въглеродни нишки вместо фибростъкло. За да уловят по-силни ветрове на по-голяма височина, средната кула вече е висока почти 100 метра. През 2018 г. GE представи 260-метрова офшорна вятърна турбина, която не е много по-ниска от Айфеловата кула. Доставчиците на около 8000-те части на една вятърна турбина се борят да не изостават. Корабите и камионите имат проблеми с транспортирането на части с размерите на футболно игрище.

Всичко това доведе до закъснения и производствени дефекти при вятърните турбини. През октомври вятърна турбина, произведена от датската фирма Vestas, се запали в Айова. Приблизително по същото време лопатките на вятърна турбина на GE в Германия се откъснаха и паднаха в полето. Гаранционни клаузи в договорите за продажба налагат на производителите да поемат разходите за подобни инциденти. През последните 12 месеца подобни гаранции струваха на Vestas 1 млрд. евро, или около 6% от приходите. Проблеми с качеството на Siemens Gamesa, включително гънки в лопатките ѝ, доведоха до годишни оперативни загуби за компанията майка Siemens Energy в размер на 4.6 млрд. евро. На 14 ноември германското правителство ѝ предостави кредитна гаранция, за да ѝ помогне да се справи с кризата.

За да предотвратят загубите, производители на оборудване повишават своите цени. Според доставчика на данни S&P Global западните производители са ги покачили с една пета в сравнение с края на 2020 г. Тези повишения на цените в комбинация с по-високите лихвени проценти доведоха до повишаване на LCoE за американските офшорни вятърни проекти с 50% през последните две години - изчислява изследователската фирма BloombergNEF - дори след като се включат субсидиите, заложени в Закона за намаляване на инфлацията (IRA), огромнят климатичен закон на президента Джо Байдън.

Преглед на оригинала

Разработчиците, които са фиксирали цените на електроенергията с клиентите, преди да са ясни разходите, се оказват затрупани с нерентабилни проекти. Според BloombergNEF в Америка те или са прекратили, или са се опитали да предоговорят споразуменията за половината от офшорните вятърни мощности, изграждани в страната. През октомври датската компания Orsted, която е най-големият разработчик на офшорни вятърни инсталации в света, отписа 4 млрд. долара, когато отмени два големи проекта край бреговете на Ню Джърси. Във Великобритания на проведения през септември държавен търг за доставка на офшорна вятърна енергия към мрежата на максимална гарантирана цена от 44 паунда (56 долара) за мегаватчас не бяха подадени оферти.

Ръководители на компаниите за възобновяема енергия също така се оплакват от бюрократични забавяния. В Америка отнема средно четири години, за да се получи одобрение за соларна електроцентрала, и шест години за наземна вятърна инсталация. Европейско правило, според което времето за одобрение на възобновяеми проекти в блока не трябва да надхвърля две години, обикновено не се спазва. Тъй като соларните и вятърните централи обикновено произвеждат по-малко енергия от конвенционалните електроцентрали и понеже лесните за свързване места вече са заети, те се изграждат на все по-трудно достъпни места и често се нуждаят от нови електропроводи. Те също трябва да получат разрешителни. В Америка опашката за изграждане на преносни линии за възобновяема енергия достига 2000 гигавата и продължава да расте.

Зелен протекционизъм

Тези разходи могат да нараснат допълнително. През август Министерството на търговията установи, че някои доставчици от Югоизточна Азия просто препакетират китайски продукти, поради което от средата на следващата година ще им бъдат наложени същите антидъмпингови мита. Администрацията на Байдън използва изискванията на IRA за местни части, за да привлече производството в страната. First Solar, най-големият американски производител на модули, разширява вътрешния си производствен капацитет от 6 гигавата тази година до 14 гигавата до 2026 г. Това обаче е малка част от това, от което Америка ще се нуждае, за да постигне целите си за декарбонизация. Това също така няма да допринесе за намаляване на цените в индустрията като цяло.

Преглед на оригинала

Европа изпраща смесени сигнали. ЕС отмени предишните антидъмпингови мита върху китайските соларни панели. Но на 22 ноември Европейският парламент прие Закона за нулева нетна индустрия, с който ще се въведат минимални нива на местно съдържание за обществени поръчки за възобновяема енергия. Европейската комисия също така обмисля да разследва субсидиите на Китай за производителите на турбини, които продават своите съоръжения със 70% по-ниска цена у дома, отколкото западните конкуренти в други части на света. Китайските фирми вече набират популярност извън вътрешния пазар. Те вече участват по-редовно в търгове за проекти по целия свят, отбелязва Мигел Стилуел д'Андраде, главен изпълнителен директор на EDP.

Търговските ограничения няма да попречат само на евтините китайски соларни панели и вятърни турбини. Те ще се отразят и на наличието на части. Siemens Gamesa планира да възложи на външни изпълнители по-голяма част от веригата си за доставки, за да намали разходите. Западните производители на турбини вече поръчват гондоли, кули и други компоненти от Китай, който доминира в производството им. Според Министерството на енергетиката САЩ ще трябва да внесат по-голямата част от компонентите за проектите за офшорна вятърна енергия, за да постигнат целите си за 2030 г. Възможно е да се появи недостиг на предлагане, тъй като светът се надпреварва да произвежда повече възобновяема енергия. Митата и регулациите за местно съдържание могат да влошат проблема.

Има малко признаци, че протекционистките настроения се понижават. Но индустрията поне започва да се справя с някои по-непосредствени предизвикателства. Цените на полисилиция са спаднали, а производственият капацитет се увеличава по цялата верига за доставки на соларна енергия. Западните производители на турбини може би също преодоляват трудностите, подпомогнати от спада на цените на суровините и по-голямата технологична и финансова дисциплина. Според Хенрик Андерсен, главен изпълнителен директор на Vestas, индустрията осъзнава, че "по-голямото невинаги е по-добро" за турбините. На 8 ноември датската компания съобщи, че през третото тримесечие е върнала рентабилността си.

От своя страна разработчиците успяват да повишат цените, без да засегнат търсенето. Според данни на енергийния пазар LevelTen Energy през последните две години цените на соларната и вятърната енергия, получавана от разработчиците в САЩ по силата на споразумения за изкупуване на енергия, са се повишили с близо 60%. Андрес Глуски, шеф на AES, казва, че компанията му е напът да пусне в експлоатация повече от два пъти повече мощности за възобновяема енергия през тази година, отколкото през 2022 г. Възвръщаемостта се запазва стабилна, добавя той. В търга за офшорни вятърни централи през следващата година Великобритания ще повиши максималната цена от 44 паунда за мегаватчас на 73 паунда. Германия също повишава максималните цени за търговете за соларна и вятърна енергия.

"Никой не се радва на повишаването на цените, но го приемат", казва Марк Дули от Macquarie. Ако правилата за издаване на разрешителни не бъдат облекчени и протекционизмът остане без контрол, ще трябва да се вземат много повече мерки.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved