Много здраве и петрол от Дубай
COP28 постига споразумение за намаляване на потреблението на изкопаеми горива. Въпросът е как ще се изпълнява то?
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- COP28 постига споразумение за намаляване на потреблението на изкопаеми горива.
- Президентът на срещата Султан ал Джабер нарича споразумението "историческо", малките островни държави смятат, че не е достатъчно.
- ОПЕК искаше да се съсредоточи върху емисиите, а не върху горивата.
Представители на близо 200 страни се споразумяха на срещата на върха за климата COP28 в Дубай да започнат да намаляват глобалното потребление на изкопаеми горива, така че да постигнат въглеродна неутралност до 2050 г. и да предотвратят най-лошия вариант за промяната в климата. За пълно премахване на петрола и газа не се говори, но все пак това е първа по рода си сделка, сигнализираща за началото на края им. В по-ранен, по-слаб проект на споразумението се казваше, че те трябва само да бъдат "ограничени", което предизвика много критики.
Тази договорка, макар и донякъде компромисна, се смята за голям и дори исторически успех, защото в нито една от предишните конференции през последните три десетилетия не се споменаваше за отказ от петрола и газа - горивата, които са в основата на световната икономика. Колко бързо това ще стане реалност (а в някаква степен и дали) няма да се реши от дипломатическите преговори, които доведоха до сегашното споразумение, а от инвеститорите, потребителите и правителства. Показателно е, че след като преди две години в Глазгоу беше поето обещание за постепенно намаляване на използването на въглища, потреблението продължава да расте. Според учените е малко вероятно и светът да успее да задържи затоплянето до целта от 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалното ниво, заложена в Парижкото споразумение.
Въпреки това решението от Дубай е важен маркер в глобалната посока на движение към нисковъглеродна енергийна система. Текстът включва и споразумения за утрояване на ВЕИ и двойно по-голям темп на повишаване на ефективността до края на десетилетието. Отделно споразумение от COP28, постигнато в началото на срещата на върха, прави действащ трудно извоювания фонд за справяне със загубите и щетите от изменението на климата.
България също е част от всичко това и подкрепя премахването на изкопаемите горива, което означава, че договореностите важат и за нас (повече за участието на страната в COP28 и българските постижения в климатичната сфера вижте в този текст). А това е важно, когато отново се заговори за бъдещето на въглищата и комплекса "Марица-изток".
На думи или на дела
"За първи път имаме формулировка за изкопаемите горива", заяви Султан ал Джабер, който е и ръководител на Националната петролна компания на Абу Даби. Наречен "Консенсусът на ОАЕ", документът "призовава страните да дадат своя принос" за предприемане на действия, включително "отказ от изкопаеми горива в енергийните системи по справедлив, организиран и равноправен начин, като се ускорят действията през това критично десетилетие, така че да се постигне нулева нетна консумация до 2050 г. в съответствие с научните данни".Предишният проектодокумент предизвика възмущение сред европейските, латиноамериканските и уязвимите островни държави, след като в него отпаднаха всички препратки към постепенното отказване от изкопаемите горива и беше предложено "меню по избор" от възможности, които страните "биха могли" да предприемат. В последния текст не се съдържат думите "поетапно извеждане от употреба", но той се основава на формулировка, предложена от тихоокеанските острови.
Султан Ал Джабер нарече сделката историческа, но добави, че истинският й успех ще бъде в нейното изпълнение. "Ние сме това, което правим, а не това, което казваме", каза той на препълнената пленарна сесия на срещата на върха. "Трябва да предприемем необходимите стъпки, за да превърнем това споразумение в осезаеми действия."
Наскоро Global Carbon Project публикува прогнозите си за глобалните емисии от изгаряне на горива за 2023 г. и те не са точно оптимистични. Според организацията ръстът на СО2 емисиите на глобално ниво ще е с около 400 млн. тона, което е 1.1% повече от 2022 г. Предвижда се да има покачване на емисиите на всички фосилни горива: въглища (+1.1%), нефт (+1.5%), газ (+0.5%).Най-голямото нарастване е в Индия (+8.2%) и Китай (4%), а като сектор - международният транспорт (+11.9%). Емисиите все пак спадат в ЕС (-7.4%) и САЩ (-3%).
Интензивни преговори
За окончателното споразумение Джабер проведе срещи с министри и дипломати, сред които бяха пратеникът на САЩ по въпросите на климата Джон Кери, министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман и официални лица от Самоа, Австралия Канада и ЕС.В споразумението се обръща внимание и на постепенното намаляване на "неусвоената" въглищна енергия - при която генерираните емисии не се улавят, въпреки че в него не се предлагат срокове кога да стане това. Подчертава се и ролята на "преходните горива", което вероятно ще предизвика спорове, тъй като някои държави и експерти по климата твърдят, че то подкрепя продължаващото използване на газ.
В документът също така се призовава за утрояване на глобалния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. и за ускоряване на развитието на технологии с ниски емисии, включително ядрена енергия, нисковъглероден водород и улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
Реакциите
Първоначалните реакции на новия текст на споразумението варираха. Едни го определиха като пробив, тъй като в него за първи път се разглежда необходимостта от отказ от изкопаеми горива. Министрите на ЕС, Канада, Дания, Норвегия и Ирландия го оцениха като исторически.Други се опасяват, че той не е достатъчно трансформиращ. Алиансът на малките островни държави заяви, че в този текст има "множество пропуски, които предизвикват сериозна загриженост у нас". Липсата на подробности за това как по-бедните страни с големи дългове ще финансират отказа от изкопаеми горива и ще адаптират икономиките си към глобалното затопляне е една от основните критики.
Според споразумението страните следва да имат различни нива на отговорност в борбата с изменението на климата в зависимост от икономическите си условия и се признава, че развиващите се страни се нуждаят от финансова подкрепа за енергийния си преход.
Природозащитниците, изглежда, имат смесени чувства. Според WWF окончателното споразумение е "крайно необходимо" подобрение, "но все още не призовава за пълно спиране на използването на въглища, нефт и газ". От групата за защита на климата NRDC заявиха пък, че това е официално уведомление за индустрията за изкопаеми горива, че старият й бизнес модел изтича.
147
държави подкрепиха декларацията на COP28 на ОАЕ за селското стопанство, храните и климата.135
държави подписаха декларацията на ОАЕ относно климата и здравето.130
държави одобриха Глобалния ангажимент за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
Противниците
В хода на разгорещените преговори през последните два дни дипломати заявиха, че Рияд е основната пречка пред приемането на по-силна декларация и е подкрепен от други страни от ОПЕК и ОПЕК+ като Ирак и Русия.Редица официални лица от водещи държави посетиха саудитския министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман, полубрат на престолонаследника Мохамед бин Салман, в опит да убедят богатото на петрол кралство да промени позицията си.
Министри от цял свят обвиниха Рияд, че оказва натиск върху Султан ал Джабер, председател на COP28 и ръководител на Националната петролна компания на Абу Даби, да измести фокуса на текста от изкопаемите горива.
Китайският пратеник по въпросите на климата Сие Джънхуа, ветеран от срещите на върха на ООН, определи срещата като "най-трудната COP", на която е присъствал. Дипломатите обаче заявиха, че самият Пекин се съпротивлява по-малко на решителни действия за потискане на изкопаемите горива, отколкото е бил в миналото. Сие заяви, че Китай иска текст, който "сочи правилната посока" и "е приемлив за всички страни".
Запълването на климатичната касичка
Над 85 млрд. долара бяха мобилизирани в Дубай за борбата срещу климатичните промени, посочват официалните данни на организаторите. Но тези числа могат само да ни объркат, защото след запълването на климатичната касичка трябва да знаем кой ще отпуска парите и кой ще ги харчи.ОАЕ официално стартира каталитичен фонд за 30 млрд. долара, наречен ALTÉRRA. "Това е най-големият катализатор на частни инвестиции в света, който е 100% фокусиран върху решенията за изменението на климата", посочи президентът на COP28 Султан Ал Джабер в заключителното си обръщение към участниците.
Световната банка обяви увеличение от 9 млрд. долара годишно за 2024 и 2025 г. за финансиране на проекти, свързани с климата. Международните банки за развитие (MDBs) обявиха кумулативно увеличение от над 22.6 млрд. долара за действия в областта на климата.
Но най-дискутиран е фондът за загуби и щети. Още в първия ден на COP28 председателството улесни историческото споразумение за оперативна реализация и капитализиране на финансирането за загуби и щети, подкрепяйки най-уязвимите страни, на предната линия на климатична криза. Засега той е с бюджет 792 млн. долара, което е крайно недостатъчно.
Историята на COP
1990 г. - На т.нар. Втора световна конференция за климата на ООН учените подчертават рисковете от глобалното затопляне. Британският премиер Маргарет Тачър казва, че са необходими обвързващи цели за емисиите.1992 г. - Страните на срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро подписват Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). Договорът установява идеята за "общи, но диференцирани отговорности" - което означава, че развитите страни трябва да направят повече, за да се справят с емисиите, тъй като те са отделяли най-много в миналото.
1995 г. - Подписалите UNFCCC страни провеждат първата "конференция на страните", или COP, в Берлин, което води до окончателен документ, който призовава за обвързващи цели за емисии.
1997 г. - На COP3 в Киото, Япония, се договаря намаляване на емисиите в развитите страни.
2001 г. - Президентът на САЩ Джордж У. Буш нарича Протокола от Киото "фатално погрешен", сигнализирайки за ефективното излизане на страната.
2005 г. - Протоколът от Киото влиза в сила, след като Русия го ратифицира, отговаряйки на изискването за ратифициране от най-малко 55 страни, отговорни за най-малко 55% от емисиите.
2007 г. - Делегатите се съгласяват на COP13 в Бали да работят върху ново обвързващо споразумение както за развитите, така и за развиващите се страни.
2009 г. - Преговорите на COP15 в Копенхаген почти се провалят на фона на спорове за обвързваща рамка след Киото.
2010 г. - COP16 в Канкун не успява да постави нови обвързващи цели за емисии, но създава Зелен климатичен фонд, за да помогне на развиващите се страни да намалят емисиите и да се адаптират към условията на един по-топъл свят. Поставена е и цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса над прединдустриалната епоха.
2011 г. - Преговорите на COP17 в Дърбан, Южна Африка, се провалят, след като Китай, САЩ и Индия отказват обвързващи съкращения на емисиите.
2012 г. - Тъй като Русия, Япония и Нова Зеландия се противопоставят на новите цели за емисиите, които не обхващат развиващите се нации, страните на COP18 в Доха удължават Протокола от Киото до 2020 г.
2013 г. - Делегати от по-бедните нации напускат преговорите на COP19 във Варшава поради липса на споразумение относно свързаните с климата загуби и щети.
2015 г. - Средната глобална температура се повишава с над 1 градус спрямо прединдустриалната. Разговорите за климата на COP21 довеждат до Парижкото споразумение, първия глобален пакт за по-амбициозни ангажименти за емисии. Делегатите обещават да се опитат да поддържат затоплянето до 1.5 градуса.
2017 г. - Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарича Парижкия договор лош за икономиката, обещавайки излизане на САЩ, което се случва през 2020 г.
2020 г. - Годишният COP се отлага на фона на пандемията от ковид-19.
2021 г. - Новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън се присъединява отново към Парижкото споразумение. По-късно същата година COP26 в Глазгоу си поставя за цел използването на по-малко въглища и разреши правила за търговия с въглеродни квоти.
2022 г. - COP27 в Шарм ел Шейх, Египет, води до историческа сделка за Фонд за загуби и щети за скъпоструващи климатични бедствия, но прави малко за справяне с емисиите.
3 коментара
Ха ха ,докато стадото се облъчва с такива статии милиардерите купуват петролни акции с хоризонт поне 10 години ,не гледайте какво Ви прожектират а се огледайте какво се случва около Вас
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.