🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Могат ли ВЕЦ-овете да произвеждат повече ток

Хидро централите в България са на кръстопът заради липсата на PPA и липсата на инвестиции в нови мощности

В исторически план ВЕЦ-овете са най-големият зелен производител на ток в България, но това бавно се променя и през 2023 г. соларните мощности надминаха хидроцентралите
В исторически план ВЕЦ-овете са най-големият зелен производител на ток в България, но това бавно се променя и през 2023 г. соларните мощности надминаха хидроцентралите
В исторически план ВЕЦ-овете са най-големият зелен производител на ток в България, но това бавно се променя и през 2023 г. соларните мощности надминаха хидроцентралите    ©  Shutterstock
В исторически план ВЕЦ-овете са най-големият зелен производител на ток в България, но това бавно се променя и през 2023 г. соларните мощности надминаха хидроцентралите    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Зеленият преход има нужда от ВЕЦ-овете, но не е ясно дали те се развиват подобаващо
  • Хидромощностите не могат да сключват дългосрочни договори за продажба на електроенергията си
  • Въпреки предимствата спрямо соларните и вятърните мощности в някои аспект, водните централи изостават

Когато се говори за зеления преход в България, обикновено фокусът е върху новите технологии. Но и традиционните мощности могат да бъдат развивани така, че да допринасят по-ефективно в заместването на старите въглищни мощности. България например има голям брой хидроцентрали - изградени както по времето на социализма, така и през последните десетилетия. Част от ВЕЦ-овете обаче не допринасят за енергийния микс така, както потенциално биха могли.

През 2023 г. хидромощностите в страната са произвели малко под 8% от цялата електроенергия, а представляват 25% от инсталираните мощности. За да се създадат благоприятни условия за работата на българските ВЕЦ-ове, които играят огромна роля в балансирането и регулирането на електроенергийната система, ще е нужна промяна на регулаторната рамка. За мнозина обаче законово изменение, което би отключило потенциала на хидроцентралите и би им позволило да имат същите бизнес възможности за сключване на частни дългосрочни договори (PPA's) като соларните централи, би означавало ликвиден проблем.

Основният аргумент е, че няма да има достатъчно предлагане на енергийната борса и това ще повиши цената на тока. Срещу това обаче стои мнението на сектора, че ако не се позволи на ВЕЦ-овете да оперират свободно, те сами ще излязат от микса постепенно и ще се създаде истински ликвиден проблем.

Една от причините за ситуацията, в която се намират хидроцентралите, е, че те, особено малките, по-трудно пласират продукта си на пазара, защото не могат да сключват двустранни договори, които да има осигурят предвидимост и стабилност на производството и на приходите. В действителност едно от предимствата на хидроенергията е, че предлага различен продукт от другите зелени мощности, които могат да задоволяват нуждите на потребителите в различни моменти от вятърните и соларните централи. Точно затова, като се говори за зелен преход, се има предвид комбинацията от всички технологии, включително батериите.

Кой ще предложи ток на борсата

В България ВЕИ централите, пуснати в експлоатация преди 2019 г., не могат да сключват дългосрочни договори за покупко-продажба на електроенергия (PPA) извън борсата. А това е значим фактор въобще в динамиката на предлагането на електроенергия на бизнеса в страната, тъй като повечето мощности извън соларните са построени преди това.

Причината е проста - в страната трябва да има предвидим и прозрачен пазар, който да регламентира котировките, защото в противен случай всеки ще е свободен да сключва двустранни договори с централа и по този начин да се случват корупционни практики, каквито имаше преди при държавните енергийни централи.

В същото време обаче енергийният пазар се променя и все повече купувачи търсят дългосрочни договори, които да им гарантират стабилност. Производителите също предпочитат дългосрочни партньори с оглед прогнозиране и сигурност на приходите, които имат отношение и към икономиката на инвестиционния проект, както и за да отговорят на изискванията на финансиращите институции.

"Динамиката на цените през последната година е отличен пример за ползите от PPA споразуменията, за да се намалят рисковете от високата волатилност на цените на електроенергията при възникване на извънредни обстоятелства", заявяват от Асоциация "Хидроенергия" пред "Капитал". Те все пак могат да предлагат електроенергията си на борсата "Ден напред" и да обират приходи в пиковите часове, когато соларите не работят, но този топ бизнес е доста по-непредвидим и те лесно могат да бъдат изпреварени от ниските цени, които предлага АЕЦ "Козлодуй".

Българската енергийна борса (БНЕБ) предлага различни възможности за търговия на продукти, но като цяло хидроцентралите в България, най-вече тези извън обхвата на НЕК, не могат да се възползват от кой знае каква гъвкавост в продажбите на продуктите си. Въпреки че те са сред най-добрите балансиращи мощности поради бързия си пуск, акумулиращата способност на изравнителите към ВЕЦ и възможността да доставят зелена електроенергия на добра цена, те трудно могат да сключват сделки за дългосрочни продукти през борсата с потребители (това може да са както супермаркети, така и фабрики), тъй като там се търсят основно базови продукти, а зависимостта от валежите прави производството непостоянно.

Засега България има три големи корпоративни договора от тип PPA, като те са изцяло концентрирани на соларния пазар. Първият е от началото на 2022 г. и захранва А1, а по-скорошните са свързани с друг телеком Yettel и с пловдивския завод КЦМ.

"Понастоящем сделките са с много малък хоризонт - до 1 година, и не съществуват достатъчно разнообразни продукти, които да се възползват от предимствата на водноелектрическите централи. Повечето производители са възпрепятствани от по-активно участие и търговия през дългосрочни споразумения като PPA заради законовата рамка, налагаща търговия на организирания борсов пазар.", казват още от хидроенергийната асоциация, която обединява 50% от частния хидросектор в страната.

В България нови проекти за хидроцентрали няма, което означава, че всички попадат в обхвата да не могат да сключва гъвкави договори с бизнеса, а да разчитат само на борсовия пазар.

Какво могат ВЕЦ-овете

Една от причините за непостоянната работата на ВЕЦ-овете е наличният воден ресурс. Освен това производственият процес от ВЕЦ с дневни изравнители извън традиционния период на пълноводие през пролетта се състои от две пускания в денонощието. Най-често в сутрешния и вечерния пиков период. Това означава, че при желание на даден бизнес за доставки точно в този период водноелектрическите централи могат индивидуално да задоволяват търсенето.

Съвсем наскоро от БНЕБ направи опит да промени възможностите на пазара, като отвори полето за т.нар. блокови продукти. Производителите могат да групират няколко отделни часови оферти в една блокова оферта на принципа всичко или нищо, като е посочена средна цена, без да има значение постигнатата цена средно на пазара в отделните часови интервали. Например, ВЕЦ може да предложи енергия за часовете от 17.00 до 20.00 часа, като офертата може да бъде изпълнена единствено в цялост, т.е. за всички часови интервали едновременно.

Досега при непостигане на достатъчно добра цена за всеки индивидуален час цялата оферта по часове бива отхвърляна. Това до някаква степен отваря възможността за отваряне на пазара за хидроцентралите, но не изцяло, тъй като се случва само в борсовия сегмент "В рамките на деня".

"Основните предимства на блоковите продукти са за тези производители на електрическа енергия, чието време за пуск и достигане на желаната мощност на производствените единици е по-дълго - например кондензационни централи. Водноелектрическите централи се отличават с кратко време за старт и достигане на зададена мощност. За производители от ВЕЦ предимството е във възможността да се осигурят приходи, удовлетворяващи производителя, за по-дълъг период от денонощието", заявяват от хидроенергийната асоциация.