Докога ще чакаме за електрическите мрежи?

А България водеше хорото

Макар новината да не придоби особена популярност, преди половин година, България беше първопроходец и новатор - думи, които рядко имаме привилегията да използваме за нашата страна. Страната защити финансирането с безвъзмездни средства на 3 проекта за развитие и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и един проект в сферата на електромобилността, финансирани чрез Модернизационния фонд. Общата стойност на проектите е в размер на 197 млн. евро за така належащата реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа за трите ЕРП-та до 2029 г., като 127 млн. евро от тях са само за електроразпределителната мрежа на Югоизточна България - тази с най-много заявления за присъединяване на нови ВЕИ мощности.

Тук е важно да обясним какво е Модернизационен фонд - фонд, който се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти от схемата на ЕС за търговия с CO2 емисии. Неговата цел е да се подпомогне прехода към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи - България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. Фондът подпомага инвестициите в производството и използването на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност, акумулирането на енергия и модернизирането на енергийните мрежи. България има право на 5.84% от целия обем на фонда, като по средните цени за емисии през 2023 г. общият финансов ресурс, достъпен за България, възлиза на над 900 млн. евро.

Съгласно публикуваната информация, трите проекта за развитие на ЕРП предвиждат в различни вариации автоматизация, цифровизация и увеличаване на капацитета на разпределителната мрежа, интегрирана система от интелигентни измервателни уреди, комуникационни мрежи и системи за управление на данни, които да позволяват двупосочна комуникация между комунални услуги и клиенти. Проектът на ЕСО е за Развитие на национална инфраструктура от 100 точки за зареждане на електрически превозни средства с интегрирана електронна платформа за управление и плащане. Изключително странно е, че проект с такава цел въобще е част от подадените от страната при положение, че изграждането на зарядна инфраструктура би следвало да бъде изцяло на пазарен принцип и със сигурност предприятия с естествен монопол в сектор енергетика съгласно европейските норми, не следва да имат право да участват на този пазар, още повече пък да получат достъп до безвъзмездно финансиране за тази дейност.

Заедно с финансирането, предназначено за националния оператор на преносна мрежа по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България, общата помощ за осигуряване на бъдещето на електроенергийната мрежа на България - разпределителна и преносна, до 2030 г. възлиза на близо милиард лева.

За съжаление изпълнението на заложените проекти и реформи в НПВУ, със срок на изпълнение до средата на 2026 г., изглежда са в задънена улица. Дали няма да се окаже, че България е единствената държава в ЕС, която няма да успее да реализира подадените проекти в срок и ще трябва да връща финансирането, като същевременно ще понесе и всички негативи и последствия от забавеното и често закъсняло прилагане на политики за декарбонизация и енергиен преход?

И все пак, шест месеца по-късно, въпреки че средствата от Фонда за модернизация са преведени по сметките на правителството, те ВСЕ ОЩЕ НЕ СА разпределени, за да започнат да се изпълняват одобрените дейности. Дори необходимите за това договори все още не са подписани. В същото време исканията за проучвания за инсталиране на нови ВЕИ мощности към електроразпределителната и електропреносната мрежа са над 40 GW към края на 2023 г., което значително изпреварва всички планове и стратегии за развитие на мрежите, дори и само половината от инвестициите в нови мощности да се случат.

Къде са другите?

Важно ли е да изпълним проектите в пълен обем и бюджет от 196 573 716 евро? Като начало това са първите 4 проекта одобрени за България, които се равняват на едва 2% от общо 137 одобрени към момента на стойност 9 679 241 063 евро. Държавите с най-много защитени проекти са Румъния с 32 одобрени проекта за на стойност 3 583 595 107 евро, Чехия - 39 проекта на стойност 3 508 262 119 евро, Полша - 24 проекта за на стойност 1 210 475 555 евро, Унгария - 8 проекта за на стойност 579 500 000 евро и т.н.

Съгласно регламента на ЕС за фонда за модернизация, ако не се инвестира или не се отпуснат средства по избраните проекти в рамките на две години от одобрението, държавата и изпълнителят губят тези средства и не могат да кандидатстват отново за финансиране със същия проект. Въпреки че десет месеца изглеждат по-скоро като ден в света на проектите за енергийна инфраструктура, не може да не се запитаме дали България наистина ще се възползва от тези безвъзмездни финансови средства или още по-абсурдно, спечелилите ги, не бързат да ги усвоят поради някакви незнайни причини.

Това е особено обезпокоително, когато горе-долу по същото време се случва следното:

• Офисът отговарящ за мрежите към Федералния департамент за енергетика на САЩ (DOE Grid Deployment Office ) отпусна 3.5 млрд. долара федерални инвестиции в мрежата за 58 проекта в 44 щата - "най-голямата инвестиция в американската мрежа". Тъй като българите често обичат да се сравняват с развитията на Запад, бихме могли да се гордеем, че нашата малка територия е получила грант (а не инвестиция), която възлиза на около 15% от това, което ще получат 44-те местни мрежи в САЩ, при това от лошия Брюксел. Ако, разбира се, те наистина бъдат използвани навреме и за укрепване на мрежата.
• Международната агенция по енергетика (IEA) публикува фундаментален доклад за жизненоважната роля, която мрежите ще играят в декарбонизацията на световното търсене на енергия. Отличната анимация в подкрепа на публикацията на Фатих Бирол по темата поставя най-важните числа в перспектива, но помислете за този основен извод - до 2040 г. светът ще трябва да изгради/подмени 80 млн. км мрежа - или за да си го представим по-добре, това число се равнява на мрежата, изградена през последните 100 години. Но това е за света, за България, както стана ясно вече, нещата са далеч по-благоприятни.
• През ноември 2023 г. Европейската комисия публикува своя план и пътна карта за ускоряване на декарбонизацията чрез "План за действие за мрежите". Получава се така, че България и ангажираните компании първи сред страните членки са имали възможността да пилотират този подход, но са нямали желание. Най-важната част са регулаторните стимули за изграждане на бъдещите мрежи, както и комуникация защо се прави по този начин. Това е свързано и с офшорните вятърни паркове, които придобиват актуалност и у нас и "природозащитниците" вече загряват на тъч линията с рибарите и туризма.

Сред основните фактори, които оказват влияние върху равнището и ефективността на инвестициите в развитието на мрежата, е регулаторната рамка. Мрежите обикновено са регулирани активи и инвестициите се заплащат от всички потребители чрез мрежовите тарифи. Следователно по-високите разходи за развитие на енергийната система водят до увеличаване на мрежовите тарифи, а оттам и на потребителските цени. Ограничаването на разработването на проекти до такива, които се основават на текущите нужди на системата, може да увеличи бъдещите разходи на системата, а оттам и разходите за потребителите.

Затова е важно да се постигне съгласие между заинтересованите страни относно необходимостта от изпреварващи инвестиции. Поради особеностите в регулацията на дейността на тези дружества, подобна финансова инжекция чрез грантови средства има пряка полза директно за всички потребители, тъй като модернизацията на мрежата по този начин би могла да ограничи необходимостта от ръст на мрежовите тарифи, да замрази или дори намали размера им в бъдеще. Затова няма как да не попитаме кой следи за гарантирането на публичния интерес в тази ситуация и спира началото на дейности по изпълнение на тези проекти?

При преносните мрежи подобни изпреварващи/ориентирани към бъдещето инвестиции, ще доведат до това офшорните възобновяеми енергийни източници да отключат огромни ползи за обществото, които вероятно ще надхвърлят границите на приемащите държави-членки. Това води до усложнения при договарянето на подходящо разпределение на разходите, включително за хибридни междусистемни връзки.

При разпределителните мрежи, липсата на изпреварващи инвестиции реално ще ограничи разгръщането на пълния потенциал на мрежите ниско и средно напрежение да бъдат гръбнакът на декарбонизацията на потреблението на крайните потребители, електрификацията на транспорта и отоплението, все трендове от Западна Европа. Само за пример към началото на 2024 г. регистрираните електромобили в България са 11 472, новорегистрираните само за календарната 2023 г. са 5179 броя (по данни от МВР), това от своя страна веднага рефлектира върху развитието на зарядна инфраструктура в страната и повишаване на консумацията на електроенергия в домакинствата. Това е пряко свързано е и с повишаване на предоставената мощност на отделните домакинства и населените места.

Кой трябва да плати?

Осигуряването на подходящи регулаторни стимули започва с установяването на подкрепяща регулаторна рамка, която да носи сигурност за инвестициите. Това изисква бързо постигане на споразумение по реформата на структурата на пазара на електроенергия с нейните разпоредби, в които се признава значението на изпреварващите инвестиции, гаранция за достъп до пренос за всички готови да изградят производство на енергия от възобновяеми източници и отчитане на CAPEX и OPEX в мрежовите тарифи.

Такъв основен преглед на тарифните методологии обаче изисква правилен баланс между, от една страна, предвиждането на бъдещите инфраструктурни нужди, приемането на по-висока степен на несигурност, че даден инфраструктурен актив може да не се използва напълно от момента на пускането му в експлоатация и допускането на ранно възстановяване на свързаните с него разходи, и, от друга страна, достъпността за потребителите, които поемат разходите чрез мрежовите тарифи. Загубите на социално-икономическо благосъстояние от забавянето на модернизацията на мрежата, необходима за свързване на възобновяемите енергийни източници и гъвкавото търсене, често надхвърлят допълнителните първоначални разходи за изпреварващи инвестиции.

Освен това, като се има предвид дългия живот на мрежовите активи, в бъдеще може да се стигне до значително намаляване на разходите, когато днешните инвестиции се правят с оглед на предстоящите нужди, по-ниски технологични загуби и оперативни разходи. Именно поради това приемането и използването на всяка възможност за безвъзмездно финансиране е от критична важност за развитието на бъдещата икономика на страната и добруването на домакинствата. Отказът от такива средства не би следвало да е възможност, независимо от сложността на изпълнението на допълнителните инвестициите, амбициозните срокове или промяна в скоростта или обема на приходите, събирани от мрежовите оператори.

Безвъзмездното финансиране на допълнителна разпределителна и преносна инфраструктура, одобрено от ЕК и ЕИБ през април 2023 г. не само би подобрило стабилността на мрежата и би я предпазило от бъдещи проблеми, а най-вече не би довело до увеличаване на тарифите на мрежата и до задълбочаване на проблемите с доставка на електрическа енергия за гражданите и потребителите. При все това особено плашещо е, ако слуховете са верни, че държавата дори е готова да намали средствата на субсидията, а ЕРП-тата разбира се са съгласни с това.

Така ще загубим предимството си на първи ход, като през последната почти една година си разменяхме администратори напред-назад, а сега, харчейки безвъзмездните си средства, ще се конкурираме за вниманието на доставчиците в условията на абсолютна буря за подобно търсене.

Цените на трансформаторите скочиха за пореден път поради законодателното съсредоточаване върху мрежите в допълнение към вече съществуващия недостиг на доставки и суровини в глобален мащаб...

А реалността бе демонстрирана с истинския стрес тест преди няколко месеца, предизвикал незапомнени по продължителност и обхват прекъсвания на електроснабдяването не толкова изненадващи условия - сняг през зимата, повече от половин милион (!) български домакинства останаха без електрозахранване в първите 24 часа. В някои краища на мрежата на ЕС инвестициите не само подготвят за успешна декарбонизация, но и осигуряват така необходимите гаранции за редовен и стабилен живот и икономическа дейност.

Надявам се скоро да прочета, че България и местните оператори на преносни и разпределителни мрежи ще пристъпят към модернизиране на мрежите, защото този път пари има.

Ще ми се да вярвам, че не е саботаж, нежелание или нещо свързано с некомпетентност, а по-скоро с липсата на лидерство, неяснотите покрай очакваната рокада, проблемите с регулаторите, непрекъснатите безсмислени дискусии в обществото по дребни теми.....но това няма значение, ако резултатът пак ще е плачевен.

На тази липса на отчетност, краткосрочно мислене и размити отговорности, трябва да се сложи край час по-скоро.

И някой, на когото наистина му пука, трябва да го обяви смело и гласно с ясното съзнание, че вероятно няма да го сложат на избираемо място. Няма вече нужда от хора, които се интересуват единствено как да бъдат избрани не за да вършат работа, а за да си мълчат и докопат до държавна позиция, не по професионални заслуги, а по послушание.