Енергийните общности все още са само на хартия

Експерти от Центъра за изследване на демокрацията настояват за прецизиране на текстовете от ЗЕВИ, свързани с кооперативите

Да, енергийните общности вече фигурират в ЗЕВИ, но начинът, по който ще работят, не е ясен
Да, енергийните общности вече фигурират в ЗЕВИ, но начинът, по който ще работят, не е ясен
Да, енергийните общности вече фигурират в ЗЕВИ, но начинът, по който ще работят, не е ясен    ©  Shutterstock
Да, енергийните общности вече фигурират в ЗЕВИ, но начинът, по който ще работят, не е ясен    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • В България има "съществени недостатъци" по отношение на разработването на благоприятна рамка за нови ВЕИ
  • Дефиницията на енергийните общности не е достатъчно прецизна, смятат експерти и настояват за изчистване на текстовете от ЗЕВИ
  • Нисколихвените кредити, револвиращите фондове и грантовете за подпомагане на домакинствата ще направят кооперативите по-атрактивни

България хем иска да насърчава енергийните общности, хем не съвсем. След като години наред у нас отсъстваше правна рамка за регламентирането на подобни обединения, тя стана факт с промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) от 13 октомври м.г. Оказва се обаче, че статутът на общностите изобщо не е уреден в детайли, а това може да доведе до неуредици и липса на интерес от страна на домакинствата.

С други думи - да, законодателят е дал дефиниция на "гражданска енергийна общност" и "общност за възобновяема енергия", но тя не е достатъчно прецизна.

Казано най-общо енергийната общност, поне на теория, трябва да даде възможност на хората да инвестират, изграждат и управляват заедно енергиен обект - най-често соларна централа. В масовия случай в Европа енергийните общности захранват с енергия даден блок, квартал или дори малки градчета, а излишната се продава на пазара, като приходите се разпределят между участниците в общността или кооператива (според названията и юридическата форма). Пример за работещата подобна общност е тази в Габрово, която общината изгради с инвестиции от местни жители.

Според Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) определението за енергийни общности трябва да се подобри, за да се премахне неяснотата в нормативната уредба, свързана с тяхното учредяване, роля и функциониране. Това се посочва в доклад на ЦИД, посветен на развитието на ВЕИ сектора у нас - "ВЕИ на бързи обороти". Експертите са направили детайлен анализ на промените в Закона за енергетиката и ЗЕВИ и са прегледали добрите практики от другите държави, членки на ЕС, а резултатът е красноречив - според европейската федерация на гражданските енергийни кооперации REScoop.EU в България има съществени недостатъци по отношение на разработването на благоприятна рамка за ВЕИ към януари 2024 година.

"Успокояващото" е, че в тази графа не сме сами - в нея попадат и Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Естония и др. Определението за граждански енергийни общности е най-зле транспонирано в Чехия и Швеция, а добри практики има от Франция, Италия, Белгия и Дания, показва още анализът на REScoop.EU. В "златната среда" пък са Германия, Холандия, Гърция и др.

Евтини кредити и без двойни такси

Според ЦИД трябва да бъдат въведени конкретни разпоредби, които да обхванат строителството на вътрешна електрическа инфраструктура за споделяне на електрическа енергия между членовете на енергийната общност.

"В същото време е важно да бъдат премахнати двойните мрежови такси и въвеждането на методология за регулиране на цените за изкупуване, което ще създаде стимули за инвестиции", отбеляза анализаторът от програма "Енергетика и климат" в ЦИД Ремина Алексиева при представянето на анализа. Наред с това трябва да се ускори и инсталирането на умни електромери и процедури за виртуално отчитане.

Според Мартин Владимиров от ЦИД трябва да се помисли и за отпускането на нисколихвени кредити, револвиращи фондове и грантове за подпомагане на домакинствата с ниски и средни доходи, както и на малките и средните предприятия, които да се включват в създаването на енергийни общности.

Да защитим малките

Друга примерна промяна в законодателството, която да защити правата на по-малките членове на общността, е въвеждането на правилото - 1 член - 1 глас, независимо от дяловото участие, смятат от ЦИД. Освен това може да се предвиди задължение 51% от членовете да са със статут на уседналост в определена "близост" до производствената инсталация. В същото време режимът за присъединяване или напускане на общността трябва да бъде максимално облекчен.

Експертите на ЦИД разглеждат и въпроса за съхранение на енергия. Те изтъкват, че към него е подходено лаконично, като в ЗЕВИ се изтъква, че потребител на собствена електрическа енергия от ВЕИ може да инсталира и експлоатира съоръжение за съхранение на електрическа енергия, без да е длъжен да заплаща за използване на мрежата, както и за присъединяване на съоръженията за съхранение в рамките на неговия имот.

"Както в конкретната разпоредба, така и в целия текст на закона не са въведени правила за съхранение на електрическа енергия на ниво домакинство, общност или предприятие. Липсват налични изисквания относно съоръженията за съхранение на електроенергията, норми относно инсталирането и експлоатирането им, извеждането им от експлоатация и други", пишат от ЦИД. А липсата на каквато и да била конкретика води до празнота в нормативната уредба, което носи риск при изпълнението на свързани дейности и инвестиции. От друга страна, може да доведе и до разнопосочна практика на административните органи, както на местно, така и на държавно равнище, предупреждават експертите.

"Липсата на ефективна нормативна уредба потенциално ще затрудни практическото приложение на различните технологии за съхранение на електроенергия, повишавайки значително стопанския риск за потребителите на собствена електрическа енергия от ВЕИ", отчитат от Центъра за изследване на демокрацията.

Общност. Енергийна общност

В България енергийната общност все още изглежда като екзотика. Всъщност обаче в редица европейски държави подобни обединения са факт и работят от десетки години. Това е един или няколко възобновяеми източника, които могат да се ползват от повече от едно домакинство. Идеята е хората да задоволяват собствените си нужди от ток и да продават излишъка. За един от първите проекти в България, наподобяващи енергийна общност, се счита покривната фотоволтаична инсталация на жилищен блок в жк "Христо Смирненски" в София, където собствениците на 117 апартамента са обединили ресурсите си през 2010 г. и са инвестирали в покривна фотоволтаична инсталация с мощност 28 kW. Проектът им е описан в анализ, посветен на развитието на енергийните общности в България, изготвен от експертите Тоби Кутюр, Теодора Стоянова и Тома Павлов.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    zelenizemliani avatar :-@
    Светла Балканска
    • + 2

    Комунизмът е енергетиката не си е тръгвал.

    Политиците обожават мегапроектите (ядрени, газови, че и соларните дори), защото са люлка за корупция и те самите се обогатяват щедро.

    Енергийният преход обаче носи невиждани ползи за хората, които могат да преобърнат системата с хастара навън и да си произвеждат необходимата енергия (електрическа и топлинна). Затова пречките са навсякъде, а премахването им отнема толкова много време.

    Нередност?
Нов коментар