Новата българска енергетика: превключване от въглища към АЕЦ, ВЕИ и газ
Нов АЕЦ, много ВЕИ, проблемът с въглищата и никакви батерии: в сектора се случват много неща едновременно, което може да е шанс или заплаха
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- България задвижи проекта за нови ядрени мощности в "Козлодуй" в момент, в който се превърна е нетен вносител на електроенергия.
- ТЕЦ "КонтурГлобал", вторият по големина в страната, спря работа, а над 1000 миньори трябва да бъдат преквалифицирани.
- Въглищната енергия вероятно ще бъде заместена от газова, която засега се произвежда в съседните държави, но има планове за такива мощности и тук.
За много кратко време българският енергиен сектор претърпя огромна промяна. Тя започна внезапно през 2022 г. със спирането на руския газ и кризисно високите цени на тока, премина през стихийните инвестиции в нови соларни мощности, а сега идва и много по-бързо от очакваното отпадане на въглищата. За последен път важен сектор на икономиката се е променял толкова бързо и толкова драматично през 1997 г., когато финансовият се наложи да започне на чисто.
Но трансформацията не свършва дотук и изглежда, че дори се ускорява. Ето какво се случва (и какво не се) в различните части на енергетиката:
- България задвижва мегапроекта за нови ядрени мощности в "Козлодуй" с американски технологии, който изисква огромен финансов ресурс, усилия и време, а също така предопределя структурата на енергетиката на страната.
- Въглищният ТЕЦ "КонтурГлобал", вторият по големина в страната, спря работа през тази седмица, тъй като дългосрочният му договор с НЕК приключи. А това поставя въпроса с работниците в "Мини Марица-изток", които засега няма да бъдат съкращавани, но няма и да работят.
- От 1 юли регулираният пазар на ток и съответно квотите на производителите отпадат, което означава, че и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" няма да може да работи на пазарен принцип.
- Въглищната енергия вероятно ще бъде заместена от газова, която засега се произвежда в съседните държави. Показателно за това е, че дори сега, през студения период и когато тецовете все още работят, България е нетен вносител на електроенергия.
- В същото време има заявен инвеститорски интерес за изграждането на газови мощности в комплекса "Марица изток", но все още няма яснота кога биха могли да се случат подобни проекти (повече по темата вижте тук).
- Бумът при соларите продължава, макар и с по-бавни темпове, но напълно липсват инвестиции във вятърни мощности. Това изкривява профила на ВЕИ производството и още по-остро фокусира върху темата с батериите, които не се въвеждат толкова бързо, колкото се очакваше. Освен това все още не е ясно кога ще заработи ПАВЕЦ "Чаира", но НЕК има планове за нови акумулаторни централи в Родопите.
- Комбинацията от всичко това се фокусира върху електропреносната мрежа и свързаността със съседните страни. И двете се нуждаят от огромни инвестиции, за които все още липсва необходимото финансиране.
Мислете за всичко това като за топки във въздуха, които трябва да продължат да бъдат улавяни. За да се управлява цялата система, има нужда от ясна политическа визия и воля. Иначе всичко това лесно може да се превърне в хаос, от който икономиката ще загуби конкурентоспособност, а данъкоплатците - много пари.
Според Марияна Янева, директор "Политики и комуникации" на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия: "Енергетиката ни в момента е като черна кутия, в която липсва информация каква енергия влиза и излиза от нея, липсва и прозрачността на всеки един от процесите."
Поглед напред
В момента се обсъжда актуализацията на Интегрирания план за енергетиката и климата, който трябва да очертае как всички тези процеси ще се управляват в следващите години. По време на организирания от "Капитал" тази седмица Energy Summit 2024 заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова обяви, че според моделирането, което се разработва в момента от гръцката компания E3 Modelling, още през 2030 ВЕИ трябва да са четири пъти повече от сега, а през 2035 г. да работи и нов ядрен блок.В същото време наличните мощности на изкопаеми горива трябва да бъдат намалени близо шест пъти. В резултат на това към 2040 г. е прогнозирано увеличение на производството на възобновяваме енергия с 98% спрямо 2020 г., а за ядрената енергия и тази от природен газ прогнозните увеличения са съответно 32% и 26% (виж графиките).
Това накратко е базовият сценарий, изработен чрез общия математически модел PRIMES Model - Price-Induced Market Equilibrium System Model. В последния проект на Плана за енергетиката и климата е разгледан само този сценарий, със съществуващи мерки и политики.
"Окончателният вариант на план ще бъде представен на ЕК до края на юни, като в него ще бъдат включени два сценария за развитие", обясняват от Министерството на енергетиката.
България обаче не е изолиран остров, а част от европейската енергийна система и в голяма степен зависи от случващото се в региона. А то не е никак малко - Гърция и Румъния вече ни изпревариха с инвестициите в нови газови мощности и ВЕИ, но и плановете им за следващите години са впечатляващи. Западните Балкани също кипят от нови енергийни инвестиции, а Турция буквално се движи на друга писта.
"Националната енергетика е мит, ние сме част от напълно интегриран енергиен европейски пазар. Нашата основна роля е да осигурим баланс на системата чрез съхранение на енергия и ПАВЕЦ", смята министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. По думите му дали внасяме, или изнасяме енергия вече няма значение, важното е да имаме сигурност. Той даде и пример с това, че България не е износител на коли, а вносител, но сме намерили добра ниша в производството на компоненти и умни системи, които имат принадена стойност за автомобилния сектор.
Но засега не изглежда, че има ясна концепция как това да се случи и в енергетиката.
Един ТЕЦ по-малко
Пример за липсата на посока е и случващото се с "ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", който вече излезе от енергийната система. Към момента няма яснота какво ще е бъдещето на тази сравнително нова и значителна по големина мощност освен витиеватото, че ще работи, когато пазарните цени го позволяват.
За всеки обаче е ясно, че без постоянна дейност няма как да се покриват оперативните разходи и да се поддържа персонал. В същото време американските собственици на централата са потенциален инвеститор в нови газови инсталации, в батерии за съхранение на енергия и т.н., но за да се случат такива проекти, е нужна стратегическа рамка на държавно ниво. Вместо това основно се говори за запазването на работните места на 1700-те миньори в рудник "Трояново 3" (част от "Мини Марица-изток"), които досега обслужваха ТЕЦ-а.
"Ще направим всичко възможно това да не повлияе на пазара на труда, работещите трябва да са сигурни, че ще има достатъчно програми за квалификация и преквалификация", посочи заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова.
"Преустановяването на производство на електроенергия от въглища от 21 февруари на ТЕЦ "КонтурГлобал - Марица-изток 3" няма да доведе до закриване на рудник на "Мини Марица-изток". Съкращаване на персонал в най-голямото открито въглeдобивно находище в България няма да има", обяви пред БНР Стара Загора Илза Чинкова, изпълнителен директор на мините.
Малко по-различно е мнението на министър Попов. Според него това, че ТЕЦ "КонтурГлобал" спира няма да е проблем, а възможност да развием региона на европейско ниво. "Световни компании са готови веднага да вложат 10-12 млрд. лева в Стара Загора и поне 20 - 30 млрд. евро биха могли да бъдат инвестирани в региона през следващите години. В този момент ние трябва да осигурим стабилност на системата и да не пречим на инвеститорите", обясни още министърът и допълни: "инвеститорите са го измислили, ние трябва да измислим дългосрочна сигурност и да им дадем възможност да инвестират, да осигурим стабилност на системата."
Настъплението на ВЕИ и възможностите на мрежата
Също без план и ясна рамка се случват инвестициите в нови соларни централи. "В момента имаме 3000 MW производство от фотоволтаици, за един-два часа правим 2000 MW производство от тези инсталации, което е съизмеримо с производството на АЕЦ в този момент", заяви Димитър Зарчев, директор Централно диспечерско управление в ЕСО.По думите му още през март с още 1000 - 1500 MW нови фотоволтаици ще изпълним плана за 2024 г. и ще бъдем в условия на свръхпроизводство. "Цените падат надолу, предстои да усетим заплашителния ефект на енергиен излишък", подчерта Зарчев и допълни, че единственият начин да управляваме и балансираме енергийната система е чрез дигитализацията на мрежите, въвеждането на умни електромери и мрежи, както и системи за съхранение на енергия.
За инвестициите в мрежи вариантите според Карел Крал, изпълнителен директор на "Електрохолд България", са КЕВР да увеличи цените или да се предвидят грантове. "Няма да откраднем тези средства, това са инвестиции, които нямат възвръщаемост и затова държавната политика трябва да подкрепи развитието на мрежите в полза на крайните потребители", смята той.
Според проф. Д-р Иван Иванов, председател на енергийния регулатор, дигитализацията ще позволи оптимално управление на мрежите и трябва да се избегне влагане на допълнителни средства за прекомерно увеличение. ЕСО ще разполага с 857 млн. евро по Модернизационния фонд, но въпросът е дали ще са достатъчни. Цените на медта и алуминия растат, което означава, че цената на развитието на мрежите ще продължи да се увеличава.
"Ако не вземем мерки, ако нямаме балансиране, ВЕИ ще се окажат просто химера", посочи д-р инж. Димитър Белелиев, председател на съвета на директорите, ЦЕРБ ЕАД. По думите му през следващите 10 години балансирането ще е много трудно, трябва да изграждаме фотоволтаични системи там, където има мрежа на покривите на индустриални предприятия или до тях, в градовете.
За необходимостта да се увеличи капацитетът на мрежите и да се въведат умни мрежи говори и Кристиян Атанасов, директор "Бизнес развитие и изкупуване на енергия" в "КЕР Токи пауър". С добра инвестиция в хибридни централи, соларни и вятърни с батерии може да постигнем почти базова мощност, категоричен е той.
И (много) малко батерии
България изостава и при съхранението на енергия, което с все повечето соларни централи ще става все по-голям проблем. Според Ян -Вилем Хоогенбоезем от Marsch McLennan регулаторната среда, особено в Източна Европа, е много по-добра и има сериозен напредък - например в Гърция правят големи стъпки при търговете за съхранение на енергия. Освен това цената на лития вече се понижи с 80% през последните години и се очаква да намалее с още 20% до 2030 г."В бранша се работи за подмяна на литиево-йонните батерии с натриеви. Върви се към намаляване на капиталовите разходи през последните шест месеца, но най-важното е да се подкрепят тези разходи на фирмите, защото първоначалните инвестиционни разходи са много големи", казва Хоогенбоезем.
Саймън Прайс, изпълнителен директор и основател на Exawatt, пък посочва, че едва през 2017 г. литиево-йонните батерии започнаха да се използват за фотоволтаици, поради което е трудно да се представим какво ще се случи с технологиите след 10 години. "Само преди няколко години натриевите батерии бяха само разработка и се съобщаваха в академичните среди в Китай, а днес по целия свят се наблюдава напредък", казва той.
Освен батериите обаче енергия може да се съхранява и чрез ПАВЕЦ. Българският "Чаира" е извън строя вече две години и това ще бъде така поне още една година, но Мартин Георгиев, изпълнителен директор на НЕК, вижда възможност за паралелно развитие на други хидроенергийни и помпени мощности. "Вецовете "Батак" и "Доспат" могат сравнително лесно да станат помпено-акумулаторни и за целта вече използваме услуги на голяма банка за прединвестиционно проучване", каза още той. По думите му с Румъния се работи и по съживяването на проекта за ВЕЦ "Никопол-Турну Мъгуреле".
Подранил ядрен изгрев
И последно, но далеч не по важност: най-спорният, но безспорно много по-мащабен от всички други енергийни проекти на България е този за нови ядрени блокове в АЕЦ "Козлодуй" с американска технология. Дори прогнозната му стойност (която със сигурност няма да е крайната) е 25 млрд. лв.Той е единственият, който, изглежда, се ползва със силно държавно рамо на всяко ниво и се придвижва с изключително бързи темпове и по всички изглежда, че първата копка може да бъде направена още тази година (виж повече тук).
"Допусканията, които направихме заедно с Европейската комисия за развитие на електроенергийната система, показаха, че няма нужда от нова ядрена мощност до 2050 г.", подчерта Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. По думите му бихме могли да бъдем малко по-реалистични и евентуално изграждане на нови мощности да започне след 2040 г. Започване на нова централа сега не е разумно, да се отложи за средата на следващото десетилетие и реализирането през 40-те години да съвпадне с излизане на старите ядрени мощности, посочи Владимиров, като допълни, че рискуваме в момента да се заключим в скъпоструващ проект без ясна обосновка на приходи и ползи и ясен конкурентен подход, което повтаря модела на планиране и промотиране на АЕЦ "Белене".
Според Владислав Панев от "Демократична България" предвид заложения капацитет на ВЕИ няма да имаме нужда от АЕЦ. "Това е слонът в стаята. Тези 4000 MW ядрена мощност не могат да се включват и изключват толкова лесно, Какво правим, ако тази енергия е в повече? След 10 години нещата ще са още по-комплексни и предизвикателни", подчерта той.
Държавата, с други думи, все още не оценява реално предвидените нови мощности и необходимите за тях инвестиции, а залага на идеята "от всичко по много". Той обаче трудно може да бъде работещ - първо, няма пари за всичко, второ, няма нужда, а трето, проектите тук ще се случват по-бавно от тези в съседните държави. Новата енергийна ера тропа на вратата, а ние още не сме подредили вътре.
5 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.