И новият проект за офшорен вятър е на път да пропадне

Перките могат да доведат до по-ниски цени на енергията и до по-голяма енергийна сигурност на България според нов доклад на Ember

Според експерти България има огромен потенциал за производство на вятър от перки в морето. Въпреки това засега страната ни не изглежда амбицирана да "осребри" тази възможност.

Румяна Гочева

Според експерти България има огромен потенциал за производство на вятър от перки в морето. Въпреки това засега страната ни не изглежда амбицирана да "осребри" тази възможност. © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

На фона на политически сътресения и липса на дебат по същество проектът за енергия от турбини в морето може да забуксува.
Още от самото му представяне той бе подложен на серия критики въпреки нуждата от подобен регламент.
Експертни доклади разкриват огромния потенциал на българската акватория, който обаче може да остане неразвит.

Политическите сътресения от последните дни и липсата на достатъчно политическа подкрепа са на път да бламират поредния опит за приемане на Закон за офшорния вятър. През януари той беше приет на първо четене от Народното събрание, но до второ може и да не се стигне - по информация на "Капитал" липсата на консенсус по основни точки наред отсъствието на дебат по същество, а и настоящата крехка политическа ситуация са на път да доведат до поредно отлагане на документа.

Опит за приемането на такъв закон имаше и в предишния парламент, но до окончателното му гласуване не се стигна поради липсата на време и предсрочното разпускане на Народното събрание. Сега ситуацията може да се окаже сходна и България пак да се окаже в невъзможност за привличане на инвеститори. За разлика от Румъния, която например си е поставила за цел да стартира първия търг за подобни проекти още през тази година.

Ключови моменти

Проектът предвижда перките в морето да се разполагат в приоритетни и неприоритетни зони, като в зависимост от това ще бъдат прилагани и различни процедури. Например за проектите в приоритетни зони ще се сключват договори за концесия, а за неприоритетните ще се проучват потенциалът и възможностите за изграждане на турбините. Предвижда се компаниите да работят по договори за разлика, като максималната цена няма да може да надхвърля 160 лв./мВтч. За сравнение - през февруари средната борсова цена на тока е около 140 лв./мВтч.

От една страна, това означава фиксиран доход за инвеститорите. Но от друга, ще дава възможност за печалби и от страна на държавата в случаите на по-високи борсови цени.

Именно това се превърна в един от критикуваните текстове - според Електроенергийния системен оператор например тези контракти са с характер на държавна помощ и като такава трябва да бъдат нотифицирани. "Подобни договори ще бъдат сключвани единствено с производители на електрическа енергия от вятър в морските пространства, което необосновано ги поставя в коренно различни търговски условия спрямо други производители, използващи същата технология", изтъкват от ЕСО. За прецизиране на някои от текстовете настояват и от ЕВН, МРРБ, МОСВ и др.

Трудният разговор

Изчистването на текстовете все повече изглежда като трудна работа и това пролича от последния опит за дискусия по темата в парламента. На срещата бяха поканени заинтересовани страни, но до същински дебат така и не се стигна, а някои от тях дори призоваха проектът да бъде изтеглен. Отлагането му обаче би затвърдило позицията на България като аутсайдер, тъй като за разлика от редица европейски държави у нас все още няма правна рамка за подобни проекти, което спъва инвестициите.

Италия и Гърция имат най-голям потенциал за перки в морето, в България е сложно и скъпо

Двустранните договори за разлика са обичаен начин за финансиране на проекти за възобновяеми енергийни източници в други части на Европа и могат да осигурят защита както за инвеститорите, така и за потребителите, което ги прави незначителен разход за държавния бюджет, показва доклад на Ember.

Според доклад на аналитичния център за климат и енергетика Ember офшорният вятър може да осигури по-ниски цени на електроенергията и по-голяма енергийна сигурност на България. "Въпреки че България има голям потенциал за офшорни вятърни централи в Черно море, настоящите цели не го отчитат. Към 2030 г. се предвижда изграждането на 0.5 GW офшорни вятърни мощности, но техническият потенциал на само един от най-обещаващите райони за българските офшорни вятърни мощности е до десет пъти по-голям - между 4.3 GW и 5 GW", се посочва в доклада.

Според Костанца Рангелова, анализатор от Ember, проектозаконът е огромна възможност за България. "Тъй като въглищата играят все по-малка роля в енергетиката, изграждането на повече ВЕИ е от решаващо значение за намаляване на цените и запазване на сигурността на доставките", смята тя.

Повече вятър = повече ток

Подробен доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от м.г. пък разкрива още по-благоприятна картина. Той показва, че потенциалът за офшорна вятърна енергия в българския участък на Черно море може да бъде около 116 GW.

И по-конкретно - районът с най-добър вятърен ресурс и най-голям потенциал за разгръщане се намира в най-северната част на българскатаграница, по границата с румънските териториални води. Покриване на ефективна площ от 405 km², със скорост на вятъра между 7, 6 и 8 m/s на височина от 150 m, този специфичен участък от Черно море има максимална дълбочина 60 m, което прави инсталирането на фиксирани платформи жизнеспособно поради намалените технологични разходи, отчитат от ЦИД.

Експертите са направили и ценови анализ. Според тях, въпреки че офшорната вятърна енергия в момента остава относително по-скъпа в сравнение с конвенционалните и други ВЕИ, проучването оценява разходите за производство на електроенергия от дънни фиксирани инсталации да бъде в рамките на 62-90 евро/MWh, с което се очаква да бъде конкурентоспособно средните пазарни цени на електроенергията през следващите 10 години. Средната цена за генерирането на електроенергия от плаващи инсталации се оценява на около 120-158 евро/MWh.