Батериите, които могат да заредят зеления преход

Само че системите за съхранение на енергия все още са рядко срещани не само в България, но и в глобален мащаб. А и видимо изостават в развитието си от мощностите за производство на електроенергия. И масово отсъстват от инвестиционната среда, като повечето случаи, в които те става част от уравнението, са посредством държавна помощ.

Опциите на пазара

Представете си нещо като ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа), но вместо да се изпомпва вода, се вдигат огромни панели с кран. Отново се използва евтина зелена енергия в часовете с най-голямо предлагане, а след това тежестите се спускат и освобождават енергията обратно, когато пазарът има нужда от нея. Технологията се разработва основно от две компании в световен мащаб, като едната - швейцарската Energy Vault, преди няколко седмици свърза първата си подобна мощност към мрежата в Китай.

Въпреки че има примери като този, като цяло системите за съхранение на енергия, които могат да се използват в по-голям мащаб, не са много. Не само заради цената, но и заради сложната инфраструктура. Ако изключим водорода, който има поне още няколко години, докато извърви пътя до реален фактор в енергетиката, решенията днес опират до традиционния ПАВЕЦ и литиево-йонни батерии. Те могат действително да влияят и балансират големи притоци на електроенергия, да ги съхраняват и после да ги освобождават обратно, когато е нужно.

Конвенционалните ПАВЕЦ зависят от географските дадености и България е добър пример в това отношение. Най-голямата подобна батерия в Югоизточна Европа е ПАВЕЦ "Чаира", но от две години тя е извън строя и се очаква да заработи частично едва следващата зима. Планирани са и два нови проекта - ПАВЕЦ "Батак" и ПАВЕЦ "Доспат", като според Националната електрическа компания ще имат инсталирана мощност между 800 и 1000 MW.

По дефиниция обаче, когато говорим за батерии, се имат предвид литиево-йонните, на които се разчита до голяма степен и в транспортния сектор. Според източници на "Капитал" от европейския сектор допреди 5 месеца батериите оскъпяваха инвестицията в средноголяма соларна централа с грубо 60%. След рязък спад в цените на основните компоненти на батериите в края на миналата година в момента оскъпяването е около 50%, което отново е значителен допълнителен разход. Именно поради това големите соларни паркове в Европа избягват включването на батерии или разчитат на държавни търгове, какъвто през март обяви и България. Доколко това ще промени конюнктурата - предстои да видим към края на годината.

Но вече има и реализирани проекти без държавна помощ - соларен парк край Разлог с мощност 33 мегавата е направил първата по-голяма инвестиция в батерии в страната. Става въпрос за система с 55 мВтч капацитет за съхранение, които директно ще бъдат свързани с централата.

Една от алтернативите - натриево-йонната батерия, се радва на огромна популярност в последно време заради европейския стартъп Northvolt, който набра 5 млрд. евро. дългово финансиране, включително германска държавна помощ. Според източници на "Капитал" от батериийния сектор в Китай обаче технологията все още няма икономическа рентабилност и ще може да бъде реализирана на пазара след най-малко две години.

Цената на прехода

"Всяка компания, която продава инвертори, вече предлага и батерии. Но за да говорим по същество за батериите, имаме нужда от умни мрежи", заяви по време на Energy Summit 2024 Ива Драгановска от "Соларпро". Като тя обърна внимание на това, че батериите също имат своите нужди, за да работят ефективно и да бъдат интегрирани. Например ако някоя малка соларна централа реши просто да си купи батерия и да я върже към системата, това няма да има никакъв резултат. Нужно е системата за съхранение да се управлява спрямо пазарните условия и съответно да се зарежда или разрежда, когато е икономически най-ефективно. А това изисква експертна човешка намеса, която не всеки инвеститор би могъл да си позволи. Това е и една от причините за скептицизма към търговете за батерии по плана за възстановяване, които ще дават грант на малки централи от 200 кВт до 2 мВт - просто при тях интегрирането на системи за съхранение, ако не става дума за задоволяване на собствени нужди, би било трудно и скъпо.

В България соларните мощности вече са над 3 гигавата, а се очаква да стигнат 4 гВт до края на тази година. Без системи за съхранение е много вероятно още през лятото да се наложи дейността им да бъде ограничавана от Електроенергийния системен оператор, тъй като само тяхната енергия ще е достатъчна, за да задоволи търсенето, но в същото време ще работи и АЕЦ "Козлодуй" с малко над 2 гВт. Освен това с наличието на батерии соларните мощности няма да се канибализират с нулеви цени на енергията.

"Когато споменаваме батерии, трябва да говорим и за приходи, които да аргументират инвестирането в тях. Една от големите въпросителни е свързана с финансовата среда - сметката трябва да излиза. Например инвестициите могат да се фасилитират през договори за разлика или други гъвкавости на пазара. Също така бизнес моделът на батерията трябва да е комплексен, не може да се разчита само на стандартния тип батерия плюс производствена мощност, тъй като трябва да служи на мрежата генерално", заяви преди няколко седмици Евангелос Газис по време на организирания от "Капитал" Energy Summit 2024.

Като цяло модерната енергетика има нужда от повече опции при системите за съхранение на енергия. В бъдеще може да се стигне до революционни решения като "виртуалните централи" (VPP), натриевите батерии или дори водорода, но от икономическа гледна точка пазарът има потребност от решения сега. Позитивното е, че стандартните батерии и ПАВЕЦ-овете стават все по-масови, достъпни и с все по-ясни бизнес модели. Но тяхното реализиране е все още по-бавно от очакваното.