Каква роля ще играе природният газ в енергийния сектор на България занапред
Българската енергетика трябва да може да работи добре като част от европейския пазар, но и сама по себе си - генериращите мощности да са балансирани и диверсифицирани
Съдържание от "МЕТ Енерджи България"
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Българската енергетика трябва да може да работи добре като част от европейския пазар, но и сама по себе си - генериращите мощности да са балансирани и диверсифицирани.
Вятърът и слънцето например биха могли донякъде взаимно да се балансират - едните работят основно през нощта и зимата, а другите през деня и лятото. Но фактически в България няма възможност да се изградят толкова вятърни турбини като мощност, колкото соларни централи. И това е един от факторите, които показват необходимостта от балансиращи мощности. АЕЦ не може да се използва за балансирането на това производство, въглищата постепенно отпадат и остава единствено природният газ.
Според Петър Филдишев, директор "Търговия с природен газ" в "МЕТ Енерджи Трейдинг България", логично решение в този казус действително са газовите мощности. "Природният газ няма алтернатива за мястото си в българския енергиен сектор в следващите десетилетия. Той и към момента няма алтернатива", казва експертът.
Преимуществата на газа като технология за производство на електроенергия са няколко.
- Тези мощности са изключително гъвкави и бързо могат да се пускат или спират, както и да поддържат точно определена мощност. Това дава сигурност на системата и възможност за интегрирането в нея на повече ВЕИ с непостоянно и неуправляемо производство. Точно за това газът се определя като транзитно гориво по пътя към въглеродната неутралност.
- Срокът за изграждане на нови газови мощности за производство на електроенергия е сравнително кратък - от 24 до 36 месеца, което дава възможност за ясно и прецизно планиране. Тези проекти остават силно конкурентни по отношение на сроковете за изпълнение.
- При газовите централи освен ниския емисионен фактор, вече има и доказани възможности за алтернативни доставки на горивото, което означава, че се избягва обвързването с един-единствен контрагент за дълъг период, както например е при АЕЦ-а.
Как трябва да се действа
"Електропреносната мрежа има натоварени и по-малко натоварени зони. Затова не мисля, че е най-разумният вариант да се прави една огромна газова мощност на едно място. Например в Североизточна България мрежата има нужда от балансиране заради многото вятърни паркове и там според мен е задължително да има една маневрена, нова и ефективна газова мощност", обяснява Филдишев.
При всички случаи обаче трябва максимално да се използват и съществуващите възможности - например в комплекса "Марица-изток". Там има налична електропреносна мрежа, има изградена инфраструктура и специалисти и лесно може да се направи нова газова ТЕЦ, която ефективно да замени отпадащите въглищни мощности, без да се налагат допълнителни разходи. Също така съвсем наблизо минава и тръбата от газовата връзка между България и Гърция, чийто капацитет без проблеми може да покрие увеличена консумация на газ в района на сегашните въглищни централи.
Но когато става дума за планирането на нови мощности, обикновено се гледа поне 10 години напред. А всъщност тогава вече може да е късно и такива да са изградени в съседните държави - например в Гърция, която успешно трансформира местния въглищен комплекс край Козани.
"Мисля, че е време да се обърне нужното внимание на балансиращите мощности, тъй като България изостава значително в това отношение, за разлика от съседите ни например. Ако това е държавната стратегия и се изгради нужната газова инфраструктура в комплекса "Марица-изток", инвеститорите ще се намерят. Дори бих казал, че интересът ще е значителен", смята директорът "Търговия с природен газ" в "МЕТ Енерджи Трейдинг България" - част от MET Group - една от най-бързо развиващите се и динамични енергийни компании с офиси в 14 европейски държави и в Сингапур, която развива дейност на 30 световни пазара на газ.
Макар че се занимава основно с търговия с природен газ, която представлява по-голямата част от годишните ѝ приходи в размер на над 41.5 млрд. евро (за 2022 г.), групата на МЕТ включва и специално подразделение за зелени активи. То управлява шест соларни централи в Унгария, една соларна централа в Испания и два вятърни парка в България. Други ВЕИ проекти са в процес на разработване в Италия, Германия, Румъния, Полша и Швейцария. Основен инструмент за поддържане на стабилно портфолио на групата е използването на собствените балансиращи активи, включващи голяма газова централа в Унгария, когенерации в Испания и газови хранилища в Германия.
"Според мен Европа вече е наясно, че няма как зеленият преход да се случи без природен газ. Да, тенденцията показва, че потреблението на газ в Европа е намаляло с 8% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. и с 20% в сравнение с 2021 г. Но в периода 2020-2023 няма нито една година с нормална икономическа динамика. Първо беше COVID-19, след това войната в Украйна, после кризисно високите цени, проблемите с веригите на доставки и ред други събития, които оказаха значително влияние. Точно затова всякакво сравнение на показатели в този период едва ли може да даде коректна оценка на ситуацията", казва още Филдишев.
Ами доставките
Когато се говори за ролята на природния газ и бъдещето му участие в енергийния микс, основният въпрос за сигурността на доставките остава. Както видяхме през 2022 г., това може да предизвика истинска криза, при това във всички сектори по веригата. Сега обаче ситуацията е значително по-различна.
"До преди година-две въпросът с доставките наистина беше критичен и Европа като цяло беше изключително зависима от един-единствен доставчик. В същото време втечненият природен газ (LNG) се разви толкова много и толкова бързо, че дори сега вече може да подсигури нуждите. Но в момента продължават да се изграждат нови съоръжения за втечняване и регазификация, които ще заработят след няколко години и ще повишат допълнително възможностите на сектора", казва Петър Филдишев.
Реално секторът на природния газ става все по-сигурен, при това много повече от преди. Доказателство за това са и пълните над 60% газови хранилища в Европа в края на зимния сезон. Управлението на ритмичността на доставките се управлява много по-лесно при доставките по тръба. Докато при снабдяването с LNG възможностите са неограничени - кораби могат да дойдат от която и да е точка на света и да бъдат разтоварени в много алтернативни пристанища. От друга страна, запасите на газ като цяло са ясни, проучени и няма да свършат в близките десетилетия. А и в момента се разработват нови находища и се строят нови терминали.
Пример за това е съоръжението Commonwealth LNG, което в момента се разработва в Камерън, Луизиана (САЩ). Проектът включва 6 линии за втечняване на природен газ и свързани с тях съоръжения, които ще могат да произвеждат приблизително 9.3 млн. тона LNG годишно. Очаква се началото на търговската експлоатация да бъде през 2027 г. MET Group вече има сключено 20-годишно споразумение за покупко-продажба на 1 милион тона годишно (Mtpa) втечнен природен газ от там.
"Съвсем скоро ще се оптимизира и самата логистика на LNG към Европа, а търговските участници ще се адаптират в новата среда, което допълнително ще стабилизира процесите на добив и доставка, а като следствие - и цените", сигурен е Филдишев. По думите му стойността на газа при всички случаи ще бъде конкурентна спрямо алтернативните горива, което ще го прави привлекателен за индустрията и енергетиката. А това може да доведе и до много по-голям ръст на потреблението, дори и в България. Само възстановяването и стабилизирането на индустриалното производство би означавало над 1 млрд. куб. метра по-голямо годишно потребление от сега - нещо, което вече сме виждали през 2021 г. Но ако бъдат изградени и нови генериращи мощности - газови ТЕЦ, това би добавило още 1.5 млрд. куб. на година. При евентуална модернизация на "Топлофикация София" и повишаване на когенерационния капацитет, както и при замяна на въглищата в другите топлофикации потреблението на природен газ ще се увеличава още.
