България може да стане истинска енергийна сила с перфектeн енергиен микс
Петър Шайнович - управляващ директор за България и Сърбия, Siemens Energy
Съдържание от Siemens Energy
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Когато става въпрос за намаляване на емисиите на въглерод и преминаването към по-устойчиви практики, често се съсредоточаваме върху енергийния сектор. Въпреки това пренебрегването на индустриалния сектор в тези усилия може да намали нашата способност да постигнем желаните цели. Как можем да гарантираме, че индустриалният сектор е напълно интегриран в нашите инициативи, за да увеличим максимално тяхното въздействие?
Глобалното затопляне и изменението на климата са неща, на които ставаме свидетели ежедневно. Осъзнаването на заплахите за нашата планета нараства, и то не само в богатите страни. Такова развитие влияе на поведението на правителствата, корпорациите и потребителите. Добри примери са въвеждането на въглеродни такси и фактът, че все повече хора са готови да платят допълнително за "зелени" продукти, които влияят преди всичко върху енергийния сектор, но също и върху промишлеността, транспорта...
Съгласен съм напълно, че все още основният фокус на експертната общност, когато става въпрос за декарбонизация, е енергийният сектор, основно производството на електроенергия. Особено в нашия регион рядко виждаме декарбонизацията на индустрията като предмет на конференции. Това в определен смисъл е логично, тъй като една от основните предпоставки за декарбонизацията на индустриите е надеждна и достъпна зелена електроенергия.
Ако погледнем назад 10 до 15 години, е впечатляващо колко много е постигнато в областта на производството на възобновяема електроенергия. Възобновяемият капацитет ще отговаря на 35% от световното производство на електроенергия до 2025 г. според Международната агенция по енергетика (IEA). Ако вземем предвид прогнозите, които предвиждат, че глобалното търсене на електроенергия ще се утрои до 2050 г., не е трудно да си представим, че енергийният сектор ще бъде най-динамичният от всички в бъдеще. Тъй като трансформацията на производството на електроенергия вече е напреднала, вярвам, че сега е времето да се фокусираме повече върху декарбонизацията от страната на потреблението на енергия и конкретно върху индустрията като най-големия потребител на енергия.
Днес промишленият сектор консумира около една трета от общото произведено количество енергия, от което около 20% е електрическа енергия, а почти 80% са фосилни горива. Около 55 до 60% от консумацията на фосилни горива се отнася за енергия, нужна за промишлените процеси, които често изискват интензивна топлина. Останалите 40% от консумираните фосилни горива се вграждат в промишлените продукти. Правейки една проста калкулация, приблизително 15% от глобалната консумирана енергия са фосилни горива, използвани от различни индустрии. Голямо число, нали?
Има начини постепенно да се откажем от използването на фосилни горива. Според мнозина основният път е електрификацията на промишлеността. Това означава, че вместо да изгаряме например природен газ за производство на пара за процеси, можем да използваме електрически котли. Друг пример е електрическата пещ. Също така пазарът за електрически двигатели на големи индустриални компресори вече бързо нараства. Внедряването на такива двигатели намалява нуждата от процесна пара и природен газ за задвижването на тези компресори. Индустриалните термопомпи също набират популярност, особено в процеси с по-ниски температури.
Какво е вашето мнение относно напредъка и иновациите по отношение на електрификацията на промишлеността?
С наличните технологии днес вече е възможно значително да намалим използването на фосилни горива в промишлените процеси. Разбира се, ще отнеме време, преди някои от технологиите да бъдат готови за комерсиално използване. Това определено важи, когато говорим за индустрии, които са най-големите емитенти на парникови газове, но трудни за декарбонизиране. Такива са стоманената, химическата и циментовата индустрия. Въпреки това в момента се разработват положителни примери и пилотни проекти, като нашата компания има работещи решения, които да предложи. Корпорациите инвестират значителни средства в научноизследователска и развойна дейност по темата. "Зелената" стомана е определено един от тях.
Има ли други начини за декарбонизация освен електрификацията?
Допълнителна опция е използването на зелени горива вместо фосилни горива. Водещата роля трябва да бъде поета от зеления водород или неговите носители като амоняк или е-метанол. Такива носители са необходими, защото водородът е труден за транспортиране. Зеленият водород се произвежда с използването на зелена електроенергия. Той може да се използва като система за съхранение на енергия в периоди, когато има изобилие от слънце и вятър, което намалява пазарната цена на електроенергията. Зеленият водород се предвижда като решение за съхранение на енергия за по-дълги периоди, докато батериите ще се използват за по-кратки периоди. Пазарите на зелен водород са основно в индустрията и транспорта. Генерирането на електроенергия от водород ще дойде по-късно, когато пазарната цена намалее. Глобално виждаме много мащабни проекти да се разработват по целия свят. Все пак ролята на правителствата е важна. Аз съм много оптимистичен за бъдещето на H2. Отново трябва да си спомним, че преди само 10 години имаше разпространен скептицизъм относно вятъра и слънцето. Технологиите за улавяне на въглерод също се развиват, но според мен все още са в ранен етап. Фактът, че почти всички международни индустриални играчи вече са разработили пътна карта за декарбонизация, звучи много обещаващо.
Какви конкретни технологични решения предлага Siemens Energy за подкрепа на електрификацията на индустриите?
Трябва да кажа, че съм горд да работя за компанията, която е толкова ангажирана с декарбонизацията на енергийния и индустриалния сектор.
Нашата гигафабрика за електролизатори за зелен водород, или Silyzers, както ги наричаме, е само един от многото примери. Нашето синьо портфолио за високоволтова апаратура с такава газова изолация, която елиминира SF6 (елегаз) като мощен парников газ, е друг такъв пример. Когато става въпрос за електрификация на индустрията, вярвам, че Siemens Energy своевременно е разпознала глобалните тенденции. Ние не само доставяме продукти, дори не само изпълняваме сложни проекти, но също и действаме като съветник на промишлените компании, като разработваме решения още в много ранен етап съвместно с нашите клиенти.
Едно от направленията, в които сме фокусирани, са електрифицираните компресорни агрегати. Тъй като разполагаме с богато портфолио индустриални компресори, нашият отговор на нуждите на пазара е да предложим цялостно решение за окомплектовка на компресорни агрегати, което включва високооборотен електрически двигател и честотен регулатор. Говорим за компресори с големи задвижващи електромотори, които се захранват от двуцифрени мегавати. Предизвикателството е още по-голямо при изпълнение на проекти за модернизация на съществуващи конфигурации, но възвръщаемостта на инвестициите е бърза.
Заедно с нарастването на консумацията на електрическа енергия на промишлените компании възниква и необходимостта от преработване и оптимизация на вътрешната електрозахранваща мрежа на индустриалните им комплекси. Тук отново ние сме в свои води. С оглед и на факта, че енергийната консумация за единица произведен артикул в България все още е висока в сравнение с други европейски страни, Siemens Energy е тук, за да помогне на клиентите си от различни промишлени сектори да оптимизират използването на енергията. Освен това съдействаме за повишаване на енергийната ефективност по време на различните индустриални процеси чрез внедряване на специфични технологични решения. Тук трябва да спомена, че наскоро създадохме компетентен инженерен център, специализиран за електрификация на индустрията, който обслужва Европа и Африка и е базиран в Белград, Сърбия.
Поглеждайки към 2030 година, как предвиждате, че енергийният пейзаж на България ще се развива по време на продължаващите усилия за декарбонизация?
Виждам българския енергиен сектор като движеща сила на цялата икономика в бъдеще. Потенциалите са огромни. Географското положение помага много. Слънцето се развива бързо. Вятърът също нараства. България вече е хъб за природен газ. Плановете за ядрена енергетика са обнадеждаващи. Тук трябва да спомена, че ние, в Siemens Energy, имаме инженерен център за ядрена енергетика точно в София. Нашите експерти са ангажирани в глобални проекти. Има място и за развитие на хидроенергетиката. С правилната енергийна стратегия, която според мен трябва да включва природния газ като преходно гориво, да подкрепя развитието на батерийното съхранение на енергия и зеления водород, България може да стане истинска енергийна сила с перфектен енергиен микс.
Нека не забравяме важността на квалифицираните хора. Нито една технология или стратегия няма да помогне, ако липсват образовани кадри. Фокусът трябва да бъде върху предотвратяването на "изтичането на мозъци" и образованието.
Дори при наличието на изкуствен интелект хората са основната движеща сила на промените.
