Вътрешният пазар може да се окаже тесен за големи емисии ДЦК

Вчера финансовият министър Симеон Дянков открито допусна такава операция за първи път откакто е на поста си. Досега във всеки закон за бюджета се допуска тегленето на международен облигационен заем за 2 млрд. лв., но това винаги е било по-скоро резервна възможност.

"Ще трябва да мислим как да намерим този милиард и 800 милиона и искахме да привлечем вниманието. Има два начина - чрез нов дълг или с приватизация. Такава възможност имаше и в предишните два бюджета и не я използвахме.

Може би ще я използваме през 2012 г., а може да не я използваме", каза министърът.Дянков посочи, че емисиите от държавни ценни книжа на вътрешния пазар изглеждат по-изгодни заради по-ниската доходност, която може да се постигне в сравнение с тази, която ще искат играчите на международните борси.

С предлагането на голяма емисия държавни ценни книжа само на български инвеститори обаче държавата създава риск да се изтегли ликвидност, която да се кредитира от частния сектор. Такива упреци към правителството се чуха и миналата година, когато емисиите ДЦК на правителството надхвърлиха с милиард първоначалните планове.

"Не мисля, че е много разумно да изстискваме вътрешния пазар за такъв ресурс, който евентуално може да се вложи в икономиката. Банките наистина имат солидно количество свободни пари, но нали идеята е той да бъде инвестиран в един момент.

В момента и без това имаме нетен отлив на чуждестранни инвестиции, какво ще стане, ако го подсилим с нови 2 милиарда", каза Владислав Панев, председател на борда на директорите на управляващото дружество "Статус капитал".

Главният дилър на Инвестбанк Минчо Минчев обаче се усъмни дали държавата може да получи толкова голямо финансиране само от български инвеститори. Причината е, че според него пенсионните фондове и банките трудно ще заделят такъв ресурс за инвестиции в държавни ценни книжа, без това да се отрази на дейността им.

Първоначално в проектобюджета беше заложена възможност фискалният резерв да се понижи до 3 млрд. лв. през 2012 г. спрямо 4.5 млрд. през тази година, без обаче да беше посочено с каква цел. Възможно е единият вариант да е бил за погасяване на облигациите. С пари от него бяха правени вече такива операции по времето на кабинета "Станишев".

Красимир Атанасов, независим трейдър, изрази учудване, че не е използван фискалният резерв за това:  "Винаги ми е било чудно защо при наличието на сериозен фискален резерв той не беше използван за погасяването на тези дългове през всичките тези години", коментира той и допълни:

"Но да приемем, че ще се поеме по другия път. Натрупаните ликвидности в банките и пенсионните фондове предполагат по-добър комфорт при емитирането на този дълг в сравнение с една глобална емисия. За съжаление процесите, особено в Европа, са доста динамични. Нивата на финансиране на редица държави отлетяха много високо.

В допълнение банковият ни сектор е доста силно обвързан с Гърция, което носи допълнителна несигурност. Именно заради това много важен е размерът на заема, който ще се търси на нашия пазар." Според Атанасов да се покрие цялата външна емисия с вътрешни ресурси ще е по-тежка задача.

"Ликвидността в банките не е случайна, тя ги предпазва от шокове и те надали лесно ще се разделят с нея. Нивата на кредитиране и в момента са стагнирани, а подобна вътрешна емисия допълнително ще утежни ситуацията, като изсмуче ликвидността", завърши Атанасов.