Да печелиш от дългове

Освен за конкретния бизнес случващото се е позитивно и за други сфери - то помага на банките по-лесно да разтоварят балансите си от старите дългове, а освен това дисциплинира потребителите и им дава по-гъвкави възможности за уреждане на задълженията.

Голямата инжекция

Рекордно големите за българския пазар обеми от несъбрани вземания, които бяха предложени за продажба през миналата година, чувствително подобриха резултатите на колекторските компании. Най-големият в бранша, "ЕОС Матрикс", придоби най-големия портфейл с номинал 280 млн. евро от Пощенска банка, както и още няколко банкови пакета през годината. Другият голям, Агенция за събиране на вземанията (АСВ), спечели втория по големина търг на Уникредит Булбанк за 182 млн. лв. А сделката бе ключова за привличането на норвежкия B2Holding като нов собственик на АСВ.

Благодарение на голямото придобиване растежът на активите в групата на ЕОС е с трицифрен процент, а печалбата скача от 2.5 млн. на 10.9 млн. лв. АСВ пък порасна с повече от 81% като активи, а печалбата й скочи от 3.5 млн. лв. на 8.4 млн. лв. Аналогични са постиженията и на другите играчи, успели да придобият портфейли, като "Кредит инкасо" и "Фронтекс" (виж таблицата). Там където има движения надолу, понякога са свързани с големи отписвания на вземания, затова по-показателни са приходите. Освен това практиката е такава, че придобитите портфейли се вписват в актива по цена на придобиване.

При дружествата, които не изкупуват портфейли, а се концентрират върху чистото събиране на вземания срещу комисионно възнаграждение, отчетните данни за миналата година също показват повишение на оборотите и предимно печалби. "В Асоциацията на колекторските агенции отчитаме 30% нарастване на оборота и над 100% нарастване на печалбите", съобщава Милена Виденова от "Кофас България", която уточнява, че членовете на сдружението съставляват около 80% от пазара. "Отчитаме доста стабилни нива на събираемост, особено при обезпечените вземания", добавя Райна Миткова-Тодорова от "ЕОС Матрикс".

Обемите се вдигат

Ако трябва да се открои една доминираща тенденция на пазара на дългове за изминалата година, тя определено е нарастването на обемите дълг, който се предлага за продажба, главно от банките. Досега се вадеха предимно малки порции от порядъка на 10-15 млн. евро по-скоро като пилотни стъпки и тест на пазара, но първите по-големи сделки над този размер показаха на продавачите колко по-различен интерес привличат големите портфейли за по 50-100 млн. евро номинал, какъвто е т.нар. euro ticket. Такъв размер привлича интереса не само на местните играчи, но и на регионалните, както и на фондове, които финансират покупката, сключвайки договори за събиране с някои от настоящите играчи на пазара.

За промяната допринасят най-вече консултантите, които все по-активно се включват като посредници в търговете, казват от сектора. Те успяват да привлекат голяма конкуренция, а оттам се вдигат и цените. Като активните съветници на банките напоследък се сочат EY и PwC.

Размерът на портфейлите обаче все още е под този в съседна Румъния, където стандартните предлагания са от порядъка на 300 млн. евро. Причината е по-развитият пазар и присъствието на големи регионални играчи. Те са гледали и към България, но за да се включат, очакват съществено увеличаване на обемите. Според експертите интересът отвън е не само за покупка на портфейли, но и за придобиване на цели компании в сектора. Според Райна Миткова-Тодорова от "ЕОС Матрикс" до края на годината може да има поне една такава сделка.

Има място за още инвеститори

Потенциална такава сделка би била продажбата на "Фронтекс интернешънъл". Тя е една от големите и ефективни в сектора и наскоро стана ясно, че е пред получаването на втори транш от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за 6 млн. евро, които да бъдат насочени към покупката на портфейли с вземания. Най-ценният актив на дружеството обаче е натрупаният опит и бази данни за пазара от 2009 г. насам. Всичко това го прави атрактивна покупка за стратегически играч в сектора. От компанията не коментират намеренията на мажоритарния собственик, но и не изключват подобно развитие.

Друго дружество с потенциал за предложение, според запознати, е "Макроадванс", която е сред малкото компании с местни собственици на пазар, доминиран вече от чужди играчи. Възможност за навлизане в България има и през покупка на компания без дейност, но с лиценз за събиране на вземания, каквито има няколко в регистъра на банковия регулатор. Според различни експерти възможен интерес би дошъл от американски и канадски фондове, швейцарски и британски специализирани компании, дори институционални играчи като Deutsche Bank или IFC. Обръща се внимание върху експанзията, която шведската Intrum Justitia прави в региона, след като през пролетта придоби една от водещите фирми за събиране на вземания в Румъния.

Ако действително интересът отвън е сериозен, не е изключено сделките да са повече от една. По информация на източник от пазара, двама консултанти от т.нар. голяма четворка са имали мандати да идентифицират компании за придобиване. Това поражда очакването, че в близките 12 месеца може да се появят поне два нови инвеститора. Дори и с тях точката на насищане се приема, че настъпва при консолидирането на пазара около 6-7 основни играча, колкото са те и в момента.

Защо пазарът е интересен

Основното, което привлича инвеститорите и ги кара да влагат средства в събирането на вземания, е високата доходност от около 20% в рамките на 5 години, която предлага тази дейност, при нива от 6-8% в развитите държави. В момента най-масовите портфейли, които излизат на пазара - потребителските необезпечени вземания, се изкупуват на 3-6% от номинала, към което колекторът добавя 1- 1.2% разходи по събирането. При корпоративните обезпечени заеми процентът на изкупуване от номинала може да е по-висок, до 30-40%, но и разходите там са по-големи - над 3%.

Най-атрактивни в момента са портфейлите, обезпечени с ипотеки, каквито се очакват скоро от Пощенска банка и Уникредит Булбанк (виж текста "Новите портфейли от лоши заеми"). При тях колекторите имат възможност за препродажба на обезпеченията на третичен пазар към специализирани в управлението на имоти фондове. Друг вариант е да инвестират ресурс за довършване на обекти в строеж и последващата им продажба. При корпоративните вземания като висок се оценява потенциалът на turn around-мениджмънта, който обаче тепърва прохожда на българския пазар.

Инвеститорите възлагат надежди и на това, че България е сред страните с най-високи нива на лошите кредити в банковата система, които при слабия темп на кредитирането могат да се намалят бързо единствено през продажби. Намерението на БНБ да ускори процеса е повод за инвеститорите да поискат да заемат позиции. Присъствието в България пък би могло да улесни експанзията към Гърция, където се очаква пускането на трилиони евро дълг от четирите системно важни банки.

Капката катран

В колекторския бранш изказват притеснения от подготвяната законова промяна, с която ще се въведе 10-годишна давност на задълженията. "На теория това ще влоши конюнктурата, а на практика промяната ще се изроди в съмнителни практики, защото как се пресича един такъв давностен срок? С рефинансиране на задължението", разсъждава Александър Грилихес от "Фронтекс". Той е категоричен и че приемането на тази промяна ще повиши цената на кредитите за всички потребители.

По същия начин за 10-годишната давност се изказва и Райна Миткова-Тодорова от "ЕОС Матрикс", според която въвеждането й автоматично ще доведе до отписване на близо 30% от току-що закупените вземания от банките. Това ще повлияе върху цените, на които се изкупуват вземания.

Друг проблем, спъващ ефективността в колекторския бизнес, е въведената местна подсъдност, която означава, че действията срещу длъжника се извършват в района по местоживеене. В провинцията обаче няма достатъчно частни съдебни изпълнители и това понякога се оказва проблем в събирането на дългове.