Втори опит за милиард от сделки за портфейли лоши заеми

250 млн. евро накуп

След като през миналата година на два пъти организира големи търгове за портфейли, през тази Уникредит Булбанк смята да разтовари 250 млн. евро накуп, като намеренията са сделката да приключи преди лятото. Първоначално институцията е опипвала пазара за портфейл от около 100 млн. евро, но след като се е убедила в способността на колекторската индустрия да поема и по-големи порции дълг, при това на добри цени, заради силната конкуренция в бранша, е взето решение за вдигане на обема.

Според информацията за търга, която е неофициална, но е сверена през няколко източника, пакетът лоши вземания е разделен на две: 150 млн. евро са корпоративните задължения, основно на малки и средни предприятия, а останалото са потребителски кредити - необезпечени и обезпечени, включително с ипотеки, вземания.

Намерението на продавача е да намери един купувач и на двата пакета, което стеснява кръга на потенциалните кандидати до големите колектори като "ЕОС Матрикс" или АСВ. Интерес обаче проявяват и други компании и фондове, които опитват да организират необходимият ресурс от порядъка на няколко десетки милиона лева. Според специалисти от сектора интригата ще бъде не само в цената, която ще се постигне на търга, но и в капацитета на купувача откъм служители по събиране на вземания. Затова и съревнованието ще е между колектори, които вече работят по сходни като старост на дълговете и тип задължени лица.

Потърсени от "Капитал", от банката не дадоха информация за организираната продажба.

Разчистване преди продажбата

Другата едра сделка, която е в по-напреднал стадий и се очаква да приключи през май, е от Банка Пиреос. Портфейлът е за 126 млн. евро, от които 120 млн. евро са корпоративните вземания от стотина на брой клиента, а останалото е ритейл. Просрочията са големи: над 4-5-годишни, а обезпеченията, където има такива, са разпръснати из провинцията. Това води до прогнози, че покупната цената на портфейла ще е ниска - около 3% от номинала. Консултант на процедурата е PwC, а интерес не липсва и заявки за участие са подали поне 5 компании.

Впечатленията на запознати с продажбата са, че след голямото протакане през миналата година сега вече има бързане тя да приключи скоро, за да може да се придвижи продажбата и на самата банка. За собственика й, гръцката Piraeaus, тече срок, в който трябва да се освободи от нестратегически активи, и моментът, когато икономиката и M&A инвестициите са в подем, се смята за подходящ за подобна сделка. Най-голямата гръцка банка вече излезе от няколко свои поделения в региона като Сърбия и Румъния.

Още портфейли

Макар още да няма задвижени търгове, проучванията на колекторите показват, че поне две банки биха пристъпили към големи сделки с портфейли след средата на годината. Очаквания има към Пощенска банка, която би могла да организира пакет за около 100 млн. евро. Подобен портфейл може да предложи и ОББ като втора фаза от разтоварването на баланса, започнало с покупката от белгийската KBC.

Засега няма конкретни нагласи за голяма сделка от SG Експресбанк, в която унгарската OTP вече започна дю дилижънс с цел покупка на цялата банка. Причината е, че френската институция работи по консервативни правила, водещи до по-здрав кредитен портфейл.

Няма очаквания за едри пакети и от Райфайзенбанк, която от няколко години процедира с чести търгове за малки обеми. В колекторската индустрия сочат за пример електронната й система за продажби, която осигурява равнопоставеност между участниците и дава бързина и ефективност. Освен това по-малките порции дават достъп до пакетите и на по-малки играчи, което увеличава конкуренцията и води до високи цени. Експерти споделят като куриоз сделка, минала на 25% от номинала, което е сериозно постижение.

Защо пазарът е в бум

Дали ще достигнат милиард, или ще надхвърлят тази психологическа граница, посоката, в която ще расте пазарът на прехвърлени банкови задължения, е ясна и причините за това са няколко. От една страна, банковият регулатор пресира институциите на пазара да адресират проблема с лошите кредити в балансите си, за да се освободят от неспецифични дейности и да се фокусират върху това, за което са създадени - кредитирането. Причината е, че лошите кредити са много повече от средното за Европейския съюз и рейтинговите агенции не пропускат да изтъкнат това като негатив.

От друга страна, колекторските агенции се развиха и укрепнаха като сериозен играч, който има достъп до евтин финансов ресурс от чужбина и е изградил кадри и експертиза в събирането на вземания. Освен обикновените потребителски вземания вече се работи активно и с фирмени задължения, като следващото ниво на експертиза е така нареченият turnaround мениджмънт. При него бизнесът на длъжника се оздравява, докато генерира ресурс за изплащане на задължението. Прохожда и инвестиционният подход в работата с поетите като обезпечения имоти, които се реконструират или дострояват, за да се продадат в бъдеще с добавена стойност.

Колекторската индустрия разполага и с институционална подкрепа по линия на Виенската инициатива, което означава, че покупки на портфейли може да се финансират не както досега - със средства на акционерите или с облигации от борсите, а и с евтин заемен ресурс от институции като Европейската банка за възстановяване и развитие. Това допълнително стимулира развитието на колекторската индустрия, която в България е представена от най-големите европейски играчи, а очакванията са през продажбата на едно от дружествата на пазара през тази година да влезе и още едно ново лице.

Най-сериозната причина за очакваните по-големи продажби на портфейли през тази година, обаче, е МСФО 9. Счетоводният стандарт влезе в сила през януари и наложи на банките сериозно да премислят политиката си по отношение на лошите кредити. Досега те можеха да отложат начисляването на обезценки по тях и заделянето на провизии, дори и след информация за настъпило кредитно събитие - като просрочие на вноска или разсрочване. Сега вече на провизиране подлежи всичко, което носи кредитен риск - дори парите, държани в друга банка. Това означава, че освен за лошите си кредити банките ще трябва да заделят ресурс и за обслужваните заеми.

Наглед суховатото счетоводно упражнение ще удари по най-болезненото място на банките - капиталовите им показатели, които се следят от регулатора, за да може да се намесва своевременно с корективни мерки и от акционерите, които по тези индикатори се ориентират дали ще има дивиденти. Според проучване на БНБ за ефекта на новия стандарт той ще доведе до покачване на нивото на обезценки със 7.4%, а намалението на базовия собствен капитал от първи ред ще е със 70 - 75 базисни точки, средно за системата. Заради тежестта десет банки са предупредили регулатора, че смятат да се възползват от възможността за поетапно въвеждане на ефекта от новия стандарт през следващите пет години, което означава, че ефектът от регулацията и натискът за разчистване на балансите няма да се ограничат само в 2018 г.