Небанковите кредити се свиват с 45 млн. лв. от март до юни

Делът на необслужваните се увеличава с 1 процентен пункт до 7.3%

"Кредисимо" - бързи кредити
"Кредисимо" - бързи кредити
"Кредисимо" - бързи кредити    ©  Красимир Юскеселиев
"Кредисимо" - бързи кредити    ©  Красимир Юскеселиев

Обемът на вземанията от небанковите компании за кредитиране, голяма част от която представляват т.нар. бързи кредити, намалява от 3 млрд. лв. до 2.95 млрд. през второто тримесечие на тази година, показват данни на БНБ. Това е първи подобен случай от 2018 г. насам, като тогава обаче основната причина е изключване от статистиката на "БНП Париба Лични финанси", която се преобразува в клон на френската банка майка. Така реално обемът на бързите кредити, които са основна част от статистиката, вероятно се понижава за пръв път от 2015 г.

Това не е нелогично - при икономическата рецесия кредиторите логично стават по предпазливи при отпускането на заеми, а и повече потребители отлагат едри покупки, които биха финансирали с кредит.

Необслужваните кредити очаквано нарастват

Необслужваните бързи кредити от своя страна нарастват от 188 млн. лв. до 215 млн., или с около 14%. Това прави необслужваните кредити 7.3% от общата стойност при 6.3% в края на предходното тримесечие. Този процент се повишава за пръв път през последните 5 години.

Вероятно обаче стойността на необслужваните бързи кредити реално е по-висока от тези 7.3%. В статистиката на БНБ освен този сегмент влизат и дъщерните дружества за потребителско финансиране на някои банки. Реално около половината от отчетените 3 млрд. лв. заеми се дължат на "Уникредит късюмър файненсинг", тъй като банката му майка е изнесла практически цялата си дейност по потребителското кредитиране в него.

Ефектът на мораториума

За тези компании, които са част от банкови групи обаче важи кредитния мораториум, който банките въведоха с одобрението на БНБ. Това значи, че клиентите, изпитващи затруднения заради икономическите трусове около COVID-19, могат да отсрочат вноските си с до шест месеца. Така реално засега техните клиенти вероятно в по-малка степен са минали в графата необслужвани, докато при фирмите, отпускащи класически бързи кредити и често работещи с клиенти с по-ниски и несигурни доходи, вероятно ръстът е по-голям.

Данните от БНБ за за възползвалите се от мораториума показват обща стойност на отсрочените задължения е над 8 млрд. лв. От тях 1.9 млрд. са задължения на домакинства. За съжаление няма разбивка на това колко е стойността на потребителските кредити, ипотеките и т.н. Заявления за отсрочване на плащания по лихви и главници първоначално се приемаха до 22 юни, но срокът беше удължен и такива могат да се подават до 22 септември.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    anarcho_capital avatar :-P
    radelmarfx
    • + 2

    Искам да видя какви ще са показателите когато кредитния мораториум изтече. Тогава ще стане весело при неработеща икономика, задлъжняли до гуша фирми и банки които не могат да си вземат валутата обратно. Да видим дали централната банка няма да почне да налива пари по сметките на задлъжнелите както вече става в Германия, Щатите, Канада и повечето страни. После идва пазара на имоти тогава пък съвсем весело ще стане.

    Нередност?
Нов коментар