Банки и финанси

Експерти предупреждават централните банки да внимават с въвеждането на дигитални валути

Новите технологии са неизбежни, но прибързването рискува да нанесе големи щети на системата

Васил Минков

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Въвеждането на дигитални валути от централните банки е неизбежно. Проучвания с цел разработване и въвеждане на дигитални валути на централните банки (известни като CBDC - central bank digital currency) са в ход по света. В Китай процесът е започнал преди 7 години и вече има пилотни програми на т. нар. дигитален юан. Европейската централна банка възнамерява да представи дигитална валута до 2025 г. Английската централна банка и американският Федерален резерв обаче действат по-бавно и може би това е правилният подход, пише в анализ на Financial Times Меган Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School. Неизбежното невинаги е най-оптимално.

Световната финансова екосистема се промени през последните 15 години. Криптовалутите и финтех фирмите заплашват да преместят плащанията, депозитите и заемите от банковия сектор към мрежи без надзор. Това може да създаде своеобразен "див запад" за международните финанси, застрашавайки стабилността на сектора и подкопавайки способностите на централните банки да изпълняват своите задължения. Единствената защита, казват поддръжниците на CBDC, е законодателството да запази максимален контрол върху финансовите транзакции.

Опасност за търговските банки

CBDC позволява на предприятията и физическите лица да държат сметки директно в централната банка. Въпреки че би подобрило ефективността, това има потенциал да сложи край на ролята на банките във финансовото посредничество. В ядрото на бизнес моделите на банките са привличането на депозити за отпускане на заеми и събирането на такси. При нестабилна депозитна база тези практики, а с тях и банковите печалби, ще намалеят. Ще бъдат отпускани по-малко заеми, което би забавило общия растеж. За да компенсират загубените такси, банките могат да таксуват повече за платежни услуги и сметки. Дотук с идеята за по-евтина и по-приобщаваща финансова система.

Политически би било много трудно за централната банка да се намеси, за да запълни вакуума в кредитирането, като поеме ролята на разпределител на кредити. Това също би изисквало централната банка да възприеме нови оперативни задачи като управление на кредитен риск и анализ KYC ("познавай клиентите си"). По-вероятно е да се създаде система, при която клиентите да държат сметки в дигитална валута в банка или друг посредник, който ще предоставя услугите.

Това поставя свои собствени предизвикателства. Тъй като CBDC са обезпечени от централната банка, те са по-безопасни. При криза това може да доведе до отлив от банките, тъй като клиентите избягват да държат пари в брой. Дори ако търговските банки предлагат по-висок лихвен процент за спестяванията от тези в дигиталната валута на централната банка, това вероятно няма да бъде ефективно, когато приоритет е да се избегне рискът. Евентуални лимити за притежание на CBDC биха оставили пространство за нерегламентираните криптовалути и биха могли да подкопаят конкурентоспособността спрямо други дигитални валути.

По-голяма свързаност и по-бързи транзакции?

Феновете на CBDC твърдят, че те ще включат по-голяма част от хората във финансовата система, тъй като ще позволят на всички да имат банкова сметка. Това твърдение пренебрегва проблема, че има хора без връзка с интернет. Поверителността също е проблем. Искат ли клиентите квазиправителствена агенция да знае подробностите за техните разходи? Система, базирана на токени, позволяваща да се идентифицират самите пари, а не техния собственик, би позволила CBDC да се използват анонимно. Това може да приобщи онези 23% от американското населението, които не използват банки, защото им нямат доверие и искат поверителност. Но това няма да се хареса на органите за борба с прането на пари и други правоохранителни органи.

В същото време централните банки решават проблемите със скоростта на транзакциите чрез разработване на системи за незабавни плащания. Ако CBDC са оперативно съвместими, те биха могли да направят трансграничните плащания по-бързи и по-евтини. Но това ще изисква централните банки да установят инфраструктура със съгласувани архитектура и управление. В свят с 200 валути това би изисквало практически невъзможен брой двустранни договорености. Усилията за борба с прането на пари, които забавиха опитите за модернизиране на трансграничните плащания, ще продължат и при дигиталните валути.

Международната финансова система трябва да бъде актуализирана за ерата на цифровите технологии и централните банки ще поемат водещата роля. Децентрализираните бази данни и други технологии имат потенциал да направят плащанията и отчитането им по-ефективни. Но правилното проектиране на дигиталните валути на централните банки е от решаващо значение. Да приемем, че само защото нещо е дигитално, сигурно е и по-добро, е твърде опростено. Това е случай, при който скоростта не е най-важна. Фед и Английската централна банка са разумни да напредват предпазливо, за да го направят по правилния начин.