Западните банки имат проблеми при напускането на Русия

Законът, че всяка подобна продажба трябва да бъде одобрена от Кремъл, спъва плановете на финансовите институции

Голяма част от западните банки все още не са напуснали Русия, защото имат затруднения с намирането на купувачи

Тодор Шишков

Голяма част от западните банки все още не са напуснали Русия, защото имат затруднения с намирането на купувачи © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Законът, че Кремъл трябва да одобри продажбата на бизнеси от "неприятелски страни", сериозно затруднява процеса.
Raiffeisen и Unicredit - двете западни банки с най-голяма дейност в Русия, все още не са напуснали.
Единствената голяма западна финансова институция, която го е направила, е френската Societe Generale.

Откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. редица западни компании напуснаха руския пазар. McDonald's, PepsiCo, Shell и ExxonMobil бяха от най-бързо реагиралите корпорации, но сериозен брой предприятия все още не са изяснили плановете си за бъдещето на местните си дейности.

Един от секторите, който изпитва най-сериозни затруднения в този аспект, е финансовият. Причината за това е, че по-голямата част от западните банки, които развиват бизнес в Русия, имат твърде голямо присъствие на местния пазар, което прави намирането на подходящ купувач значително по-трудно, съобщава Financial Times.

Ситуацията им е допълнително усложнена и от един от законите, който руският президент Владимир Путин разпореди да бъде приет, след като компаниите започнаха да напускат страната. Според него чуждестранни собственици от "неприятелски" страни не могат да сключват сделки за промяна на собствеността без изричното одобрение на Путин.

Според анализатори законът има огромно влияние върху възможността за завършване на сделки, които вече са в напреднал етап на преговори, както и такива, които тепърва започват договарянето с местни бизнесмени. Те прогнозират, че вече договорените продажни цени ще паднат с около 50%, тъй като Кремъл упражнява все повече влияние върху преговорите. Друго пряко следствие на закона е, че все повече руски компании, които получават "благословията" на президента, изземват сделките на конкуренти, които нямат нужното одобрение. Естествено, това се случва на значително по-ниски цени, което допълнително обезкуражава западните банки.

Всяка банка сама за себе си

Макар и ситуацията, в която се намира дадена банка, да е привидно еднаква с тази на останалите, всяка от тях е изправена пред собствени предизвикателства.

Най-неприятно изненадана от решението за нахлуване в Украйна се оказа Raiffeisen Bank. Тя е западната банка с най-голямо присъствие в Русия, като обслужва над 4 млн. клиенти и управлява активи на стойност 22.9 млрд. евро. Освен това финансовата институция е пряк работодател на над 9 хил. души в страната.

Банката увеличи своето валутно хеджиране и парични резерви в седмиците преди започването на войната, като причината за това беше очакването, че клиентите ще изтеглят спестяванията си, когато войските се приближиха до границата в началото на миналата година. От активите на Raiffeisen едва 354 млн. евро са на финансови институции, които са подложени на западни санкции. Почти 120 млн. евро са на други компании, засегнати от западния отговор на военните действия в Украйна.

Друга банка, която изпитва затруднения при прехвърлянето на активите си, е британската HSBC. Тя беше уговорила продажба на местния кредитор Експобанк. Законът за продажбата на активи от страна на "неприятелски държави" обаче прекъсна процеса, като един от служителите на банката заяви пред Financial Times, че топката е изцяло в ръцете на Експобанк, която трябва да се договори с Кремъл, за да получи одобрение.

Една от другите западни банки с голямо изложение на руския пазар е италианската Unicredit, която управлява активи на стойност 7 млрд. евро и има 2 млн. клиенти. Тя продължава да развива дейност в Русия и до този момент, което логично предизвика критики от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Наскоро обаче банката заяви, че е "ангажирана да се оттегли от Русия по организиран и решителен начин", което главният изпълнителен директор Андреа Орсел каза, че е различно от стратегиите "изхвърлете всичко", преследвани от други банки. "Вие изхвърляте бизнеса си на същите хора, срещу които се опитвате да се борите", каза той на конференция, организирана от Bank of America през септември. "Опитваме се да сме сигурни, че това, което имаме, е подредено и в крайна сметка да излезем, но по начин, който не е подарък", добави той тогава, цитиран от FT.

Има и изключения

Единствената банка със сравнително голям обем на бизнес в страната, която успя да продаде дъщерното си дружество, е френската Societe Generale. Тя притежаваше Росбанк, както и застрахователна компания. Общите управлявани от банката активи възлизаха на 18.6 млрд. евро, като освен това имаше 12 хил. служители. Всичко обаче беше продадено на една от компаниите на милиардера Владимир Потанин - същият бизнесмен, от когото френската финансова институция придоби Росбанк през 2008 г.

Именно вече съществуваща връзка между двете страни е и причината за успеха на Societe Generale. Потанин освен това е гледан с добро око от Кремъл, а и попадна под прицела на санкции едва през декември 2022 г. Все пак френската банка пое значителен удар заради цената, на която сключи сделката. Изчисления на Financial Times показват, че крайната цена е по-ниска от реалната с поне 3.3 млрд. долара. Въпреки това членовете на борда на директорите на банката са доволни от развитието. "Направихме го много, много бързо - помогна ни това, че го продадохме на някой, който познава добре банката", каза един от директорите на SocGen. "Дори получихме поздравителни обаждания от конкуренти, които казаха колко ефективно и подредено сме успели да се отървем от бизнеса", добавя той пред изданието.