Печалбата на банките за първото тримесечие скочи до рекордните 784 млн. лв.

Така около половин година след започналото затягане на паричната политика от ЕЦБ българските банки се озоваха в този златен момент, който ги извежда до нови рекордни резултати. До март 2023 г. секторът отчита 784.4 млн. лв. печалба, което освен най-силно тримесечие в историята е 35% над резултата за предходните три месеца и почти 38% над постигнатото в същия период на миналата година. За сравнение - в началото на 2022 г. подобно ниво на печалба беше постигнато не за три, а за над пет месеца, което дава заявка и за подобряване на рекордния финансов резултат от малко над 2 млрд. лв., отчетен за предходната година. Освен това печалбата е и повсеместна, като от всички 25 представени в страната институции само малкият клон на естонската BigBank, започнал работа преди две години, е на загуба.

А също така и показателите за рентабилност се покачват чувствително, като възвращаемостта на капитала в системата за последните 12 месеца вече надхвърля 13.5%. Това ниво е невиждано от предишния кредитен бум преди Световната финансова криза, като при някои банки е и чувствително по-високо.

Ефектът на полузатягането

Основният двигател за ударното начало на 2023 г. за банковия сектор е безпрецедентното разширяване на нетния лихвен доход, който за пръв път надхвърля 1 млрд. лв. Спрямо първото тримесечие 2022 г. увеличението е с цели 48%, или 345 млн. лв. А дори и спрямо вече силните последни месеци на миналата година има покачване с над 110 млн. лв.

Но промяната не е само количествена, а и качествена. Ако в преходните периоди повишението при основния приходоизточник на банките се дължеше предимно на ръста в кредитирането, сега то е с намаляваща роля и определено водещо е покачването на лихвите. Или по-скоро неравномерното пренасяне на паричната политика на ЕЦБ. Заради изобилната ликвидност на банките нивата при лихвите по депозитите се запазват ниски, задържане има и при кредитирането на домакинствата - лихвите при новите жилищни заеми по данни на БНБ към март са 2.62% спрямо 2.59% година по-рано, а при потребителските има ръст с 50 базисни пункта до 8.25%.

Но при фирмите се вижда отчетливо поскъпване. Към март левовите заеми за бизнеса се покачват до средно 3.66% при 3.12% в края 2022 г. и 2.38% година по-рано. А при евровите кредити скокът е още по-рязък - там отново се тръгва от 2.38%, но се достигат нива над 4.8%. По-ключово за нетния лихвен доход обаче е, че повишението (особено при евровите заеми) се пренася почти аналогично и при салдата, тъй като голяма част от сключените договори са с плаващ процент, обвързан с Euribor, който от отрицателни стойности миналия март сега е на нива 3-4% в различните срочности. Това личи и от отчетните данни - лихвените приходи от фирмени кредити се покачват с над 150 млн. лв., докато от домакинствата повишението е с под 50 млн. лв. Друг съществен ефект е, че банките вече извличат лихвен приход и от управлението на ликвидността си - тя може да се предоставя на междубанковия пазар на нива от близо 3% или да се влага в ДЦК при още по-високи нива.

Другите двигатели и спирачки

По останалите основни линии на приходи за банките картината е по-шарена. Нетният доход от такси се запазва практически без промяна на тримесечна база на ниво 355 млн. лв. Спрямо януари - март 2022 има покачване с 23.4 млн. лв., но темпът на растеж се свива до 7%.

Първото тримесечие традиционно е по-силно и заради приходите от дивиденти от дъщерни дружества, но тази година по тази линия има спад с 43 млн. лв. до 146 млн. лв. Ефектът тук е почти изцяло концентриран в Уникредит Булбанк (която получава печалбата от дружеството си за потребителско финансиране) и ДСК (която привлича резултатите на пенсионната и лизинговата си компании).

Друга лека тежест на представянето продължават да са административните разходи и най-вече тези за заплати. Тук обаче има подобрение, като годишният ръст се свива до едва 6.3%, или 30 млн. лв. Спрямо предходното тримесечие има спад, но това е сезонен ефект, тъй като обичайно в края на годината показателят се раздува от бонуси и добавки.

Разходът за вноски за Фонда за гарантиране на влоговете от 155 млн. лв. също е по-голям от миналогодишния в първото тримесечие 80 млн. лв., като явно повече банки са предпочели да го начислят още в януари, а не равномерно през годината.

При обезценките картината е шарена, като има и банки, които реинтегрират начислени в предишни години провизии. Като цяло има лек спад на годишна база с 14 млн. лв. до 85.7 млн. лв. Това се обяснява и с продължаващото понижаване на необслужваните кредити, които от 4.63% в края на 2022 г. вече са 4.05%. При жилищните портфейли вече нивото е 2.1%, като общо сумата на лошите заеми е едва около 400 млн. лв. При потребителските, както и при фирмените делът на необслужваните кредити е около 6%, но като цяло има и добро ниво на вече натрупани обезценки и провизии, които осигуряват добро покритие.

Битката за върха

Предвид рекордното оперативно представяне не е изненадващо и че надпреварата в кредитирането практически не стихва. При жилищните кредити за тримесечието портфейлите на банките растат с над 700 млн. лв., или 3.85%, като за пръв път сумата им надхвърля 19 млрд. лв. А на годишна база ръстът е 2.8 млрд. лв., или 17.3%. В началото на годината ДСК е най-активно кредитираща в сегмента, като допринася с 236 млн. лв. и е лидер с близо 4.5 млрд. лв. ипотечен портфейл. Второто и третото място се заемат от Уникредит Булбанк (3.4 млрд. лв.) и Пощенска банка (3.2 млрд. лв.), но след приключилото сливане на ОББ и Кей Би Си банк (бившата Райфайзенбанк) в статистиката към средата на 2023 тя ще се изкачи до номер 2. Като цяло обаче почти всички активни в жилищното кредитиране банки продължават да отчитат ръстове. Единствено по-съществен спад от 9.6 млн. лв., или 7%, има при Инвестбанк.

В потребителското кредитиране бумът също продължава, макар и при леко забавящ се темп от 2.8% за тримесечието (почти 450 млн. лв.) и 12.9% на годишна база (1.9 млрд. лв.) до 16.6 млрд. лв. Тук най-голям ръст в номинално изражение отбелязва Пощенска банка (116.6 млн. лв.), но с почти същата сума се увеличава и портфейлът на специализираната в сегмента Ти Би Ай банк. Тя е доста по-малка институция, така че за нея това се равнява на 9.4% ръст от началото на годината и над 60% на годишна база. Тук аналогично лидер е ДСК с над 6 млрд. лв. портфейл, но расте по-бавно от средното за пазара, а новият номер 2 ще е ОББ с над 3 млрд. лв. Уникредит Булбанк отчита минимален портфейл, тъй като потребителското й финансиране е обособено в дъщерно дружество.

При фирменото кредитиране определено се вижда охлаждане, като спрямо края на 2022 г. портфейлите растат с 544 млн. лв. (1.2%), а спрямо март 2022 г. - с 3.34 млрд. лв. (7.9%). Тук също Пощенска банка демонстрира най-голям рисков апетит, като в първото тримесечие на 2023 регистрира 385 млн. лв. ръст. На годишна база обаче най-голямо повишение постига Уникредит Булбанк с над 1 млрд. лв., която затвърждава и лидерската си позиция в сегмента с вече почти 9.13 млрд. лв. корпоративни заеми. ОББ+KBC Bank е втора с 8.25 млрд. лв., като обаче и двете банки регистрират свиване за тримесечието.

Борбата обаче е изострена не само по сегменти, а и за общото лидерство в сектора. Реално към март трите най-големи банки в България (ДСК, Уникредит Булбанк и ОББ+KBC) са с изравнени позиции с по 30.4 млрд. лв. активи, като разликите между тях са по няколко десетки милиона лева, а пазарният им дял е по близо 19%. Четвърта остава Пощенска банка, която след анонсираната покупка и вливане на клона на BNP Paribas Personal Finance ще стопи малко разликата, но остава сравнително далеч с близо 18 млрд. лв. Всичко това естествено вещае изострена конкуренция и в следващите тримесечия, макар че моментът на перфектните условия вероятно ще започне да отминава и лихвената ножица ще започне да се свива.

Засега ефектите от затягането на паричната политика на ЕЦБ продължават да са в голямата си част незабележими в България. Банките продължават да демонстрират свръхликвидност, подклаждана и от стабилен приток на нови депозити, така че не усещат натиск да повишават лихвите по депозити, а оттам и по кредити. Същевременно обаче макар и бавно затягането неминуемо ще започне да се процежда, а и в края на април БНБ също даде ясен сигнал, че иска да види покачване на лихвите и ограничаване на кредитирането по-скоро. Централната банка повиши изисквания процент на минималните задължителни резерви, с което ще изтегли част от изобилния ресурс, но първи ефект може да се очаква едва през есента.

Банковият сектор засега показва минимално затягане на стандартите и изискванията при отпускане на нови кредити, но като че ли все още не виждат сериозни задаващи се рискове от нова вълна лоши кредити, спад на цените на имотите или нещо друго, което може да доведе до съществена турбуленция. Но все пак да се има едно наум не е лоша идея. Ситуация, в която ипотечните кредити в България са почти най-евтини в ЕС и домакинствата могат да финансират покупка на жилище по-евтино, отколкото правителството емитира дълг, едва ли може да е устойчива дългосрочно.

Автор : Капитал Преглед на оригинала