🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Уникредит Булбанк: от държавното минало до новите технологии

Как един от най-големите финансови играчи в страната преминава през приватизация, дигитализация и всевъзможни видове трансформация

От стажант до главен изпълнителен директор - Цветанка Минчева е пример за възможностите, които Уникредит Булбанк дава на служителите си за кариерно развитие
От стажант до главен изпълнителен директор - Цветанка Минчева е пример за възможностите, които Уникредит Булбанк дава на служителите си за кариерно развитие
От стажант до главен изпълнителен директор - Цветанка Минчева е пример за възможностите, които Уникредит Булбанк дава на служителите си за кариерно развитие    ©  Цветелина Белутова
От стажант до главен изпълнителен директор - Цветанка Минчева е пример за възможностите, които Уникредит Булбанк дава на служителите си за кариерно развитие    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. Използваме рождения ден на вестника като повод да разкажем успешни истории за бизнеси, които растяха през години на предизвикателства. Избрахме компании, които са с добра репутация, от различни сектори и разнообразни като собственост, за да обрисуваме техните постижения и бизнес средата у нас.

Поредицата "12 бизнес истории" може да откриете тук.
Темата накратко
  • Първият български банков гигант се ражда след сделка между собствениците на няколко от приватизираните след 1997 г. държавни банки
  • От институция, обслужваща експортния бизнес по времето на соца, Уникредит Булбанк пораства до универсален играч с ясен корпоративен фокус, но и амбиции в ритейла
  • През последните десетилетия банката преминава през дигитализация и всевъзможни видове трансформация в отговор на променящата се среда, като неизменно остава сред лидерите в сектора

"В последните 30 години сме тренирани непрекъснато да се променяме" едва ли е изречение, което бихте очаквали от банкер. Именно така обаче описва периода на прехода Цветанка Минчева, която от 2001 г. изкачва кариерната стълбица в една от най-големите финансови институции в страната - Уникредит Булбанк, за да я оглави преди две години.

Финансовите институции по правило са приемани за по-консервативни и, ако щете, дори за мудни, когато става дума за необходимостта от някаква по-сериозна промяна. Отчасти това е обусловено и от сериозните регулации в сектора, които неминуемо внасят допълнителна нотка тежест при всяко подобно начинание. А последните години на повсеместна дигитализация в практически всички сфери на икономиката донякъде даже засилват това усещане, защото привидно противопоставят големите традиционни играчи от банковата сфера на много по-динамичните стартиращи финансово-технологични компании.

И все пак историята на Уникредит Булбанк изобилства от трансформации. За почти 60-годишното си съществуване тя преминава през смяна в собствеността, промяна на бизнес модела и значителна консолидация. А заедно с цялата банкова система в страната - и през трусовете на прехода и краха от 1996-1997 г., световната финансова криза от 2008 г., сътресенията от фалита на КТБ през 2014 г. и не на последно място пандемията от ковид. За да се стигне до 2023 г., когато с активите си от близо 30 млрд. лв. е един от гигантите в сектора в страната, лидер в корпоративното кредитиране с портфейл над 9 млрд. лв. и отново на върха на годишната класация на "Капитал" К10 за най-добрите банки в България - позиция, която е заемала в 7 от 12-те й издания. И гледа уверено към предизвикателствата на новото време - дигиталната трансформация, устойчивото развитие, растящите регулаторни изисквания и все по-взискателни клиенти.

Държавно начало

Историята на Уникредит Булбанк започва през 1964 г., когато е създадена като Българска външнотърговска банка (БВБ) със 100% държавно участие. Към онзи момент тя и ДСК са единствените кредитни институции извън БНБ, която освен като централна банка функционира и като търговска, финансирайки държавните предприятия. На ДСК и БВБ е поверено обслужването съответно на домакинствата и на експортните компании. Както подсказва и името, дейността на БВБ тогава е насочена изцяло към международни търговски разплащания и финанси - и остава такава през всички години до падането на комунизма. В този период институцията открива представителства в Лондон, Франкфурт и Виена и разширява мрежата си от банки кореспонденти в целия свят. В последните години преди смяната на режима заедно с международни партньори създава базираната в Мюнхен Bayerische-Bulgarishe Handelbank (преименувана впоследствие HypoVereinsbank Bulgaria) и небанковата финансова институция "Булгарсовинвест", преобразувана през 1994 г. в Корпоративна търговска банка.

В първите години след демократичните промени институцията преживява и първата си голяма трансформация. През 1991 г. основен акционер става новосъздадената Банкова консолидационна компания (БКК), чиято цел като холдингова компания е да консолидира държавната собственост в банковия сектор и да съдейства за банковата приватизация. Следващата, 1992, година бележи преобразуването на институцията в универсална банка, която започва да разширява клоновата си мрежа в страната и да обслужва и домакинствата. Променя се и домът й - новият адрес е нова, специално оборудвана сграда на столичния площад "Света Неделя". Две години по-късно е променено и името - и така институцията, която още от създаването ѝ е известна сред банките кореспонденти като Булбанк заради телеграфния и телекс адреса си, официално приема това наименование.

След банковата катастрофа от 1995 - 1997 г. Булбанк е един от малкото оцелели играчи в колабиралия сектор. Поради характера на бизнеса си институцията е сред по-здравите и става платформа за спасяване на други банки. Разчистването на последствията от погрома е свързано и със знаковите приватизации на оцелелите държавни банки. Процедурата за раздържавяването на Булбанк е открита още през 1998 г., като в тази връзка тя постепенно се разделя с акционерните си участия в редица други търговски банки и небанкови финансови институции, сред които Корпоративна търговска банка (99.9%), Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%).

Нов собственик и нов растеж

Самата смяна в собствеността пък става факт през 2000 г. - купувачи са Unicredito Italiano и германската Allianz, които срещу общо 360 млн. евро придобиват съответно 93% и 5% от основния капитал на банката. Само година по-рано италианският акционер, роден от сливането на няколко местни банки, е започнал експанзията си в Източна Европа с покупката на полската Bank Pekao. В следващите години групата продължава да се разраства с още придобивания, като за българския пазар най-съществено е осъщественото през 2005 г. обединение с германската група HypoVereinsbank (HVB). Към онзи момент HVB е собственик на две други банки в страната - "Биохим" и "Хеброс" (формирани от своя страна след сливания, съответно на три и осем банки).

Международната сделка създава нова сила на европейския банков пазар, а едновременно с това води и до раждането на гигант в България - в периода 2005 - 2007 г. Булбанк е ядрото, около което протича сливането с "Биохим" и "Хеброс", като новата обединена институция носи наименованието Уникредит Булбанк.

Така в навечерието на световната финансова криза от 2008 г. банката е най-голямата по активи на местния пазар, измествайки насочената към обслужването на населението ДСК. Булбанк, която - макар и вече не специализирана - има ясен фокус в корпоративния сектор, все повече се активизира и в сегмента на дребно, като освен това има лидерски позиции и в частното и инвестиционното банкиране. И не на последно място е и пионер в пускането на различни продукти и услуги на пазара - сред които например първите в България взаимни фондове и първите структурирани депозити.

През самата глобална криза местните финансови институции преминават сравнително безболезнено благодарение на опита и уроците от трусовете на прехода - без нови фалити и дори без нито едно тримесечие на загуба за сектора като цяло. От съществено значение е и подкрепата на международните банки майки за местните им поделения. Ролята на чуждестранните собственици е ключова и през 2014 г., когато при фалита на КТБ те осигуряват ликвидност на пазара, за да предотвратят надигащата се вълна на масови тегления на средства от банките.

"В общи линии нашето име е синоним за стабилност. И фактите го показват - в трудните периоди за нашата икономика ние сме се представяли винаги над очакванията, защото сме били синоним за стабилност в турбуленциите на икономическата среда", обобщава Цветанка Минчева на въпроса кой е бил най-трудният период за банката, без да посочва конкретни дати и събития.

Тази нагласа бележи и новата история на банката. "Вярваме, че нашата роля в трудните моменти е да подкрепим клиентите, както се случи по време на ковид, когато банките подкрепиха своите клиенти, както се е случвало и в много други периоди на криза, както глобална за страната ни, така и за съответните компании", разказва мениджърката.

По пътя на трансформацията

"Разбира се, ние също имаме нашите предизвикателства - на огромната трансформация, която ни се случва в последните десетилетия; на сливания, през които минахме; на огромни промени на електронните ни системи, мащабни внедрявания", допълва тя. По думите й обаче именно трудностите са двигателят, който помага на банката да става по-устойчива и да израства.

Един от най-мащабните трусове на последните десетилетия е бурното навлизане на новите технологии и дигиталната трансформация на икономиката. Тези процеси очаквано не подминават и банковия сектор.

"Банкирането по същество е една услуга, която хиляда години не се е променила, но начинът, по който тази услуга стига до клиента, през последните двайсет години се промени коренно - технологиите навлизат в ежедневието на всеки от нас и неизбежно клиентът очаква това, което вижда от една индустрия, много бързо да се пренесе и в другите. Така че ние десетилетия работим за това да станем по-технологични и да може да предоставим на клиентите услуги от разстояние", обяснява Цветанка Минчева.

С активите си от близо 30 млрд. лв. Уникредит Булбанк е един от гигантите в сектора в страната и лидер в корпоративното кредитиране с портфейл над 9 млрд. лв.

Самата тя става пряк свидетел на промяната на пазара - кариерата й в банката започва от стажантска позиция преди малко повече от 20 години и за този период вижда от първо лице трансформацията от подаването на заявки на хартия за извършване на различни преводи, при това в ограничени в рамките на работното време часове, до автоматизирането на тези процеси и създаването на възможността разнообразни ежедневни банкови операции да се извършват денонощно, през различни мобилни устройства, и то за секунди. Нещо повече - след обединението на трите институции в Уникредит Булбанк тя е един от двигателите в разработването и развитието на т.нар. тогава алтернативни канали за дистрибуция, които към днешна дата все по-често се оказват основни.

Променя се и самото отношение на клиентите към финансовите институции. "Ако преди време основната цел за посещение на един клиент във филиала на банката беше да нареди превод - дали вътрешен или международен - то днес клиентите се обръщат към своята банка, когато имат нужда от подкрепа при вземането на важните финансови решения - дали за инвестиране, дали за застраховане, дали за вземане на решения относно бизнес инвестициите на клиента", посочва Минчева. "Ако преди време се мислеше, че филиалите едва ли не изчезват, все повече в днешно време се смята, че моделът на бъдещето е хибриден - обикновените операции ще се вършат от разстояние, но за решенията, които изискват управление на финансите, клиентите очакват да имат комуникация с човек. Така че ролята и на банкерите се променя и от обслужващ персонал, който въвежда платежни нареждания, те се превръщат все повече във финансови консултанти", обяснява тя.

Не на последно място промяна идва и по линия на смяната на поколенията и навлизането на представителите на т.нар. Gen Z на пазара на труда с техните нови очаквания за гъвкавост на работодателите и за повече възможности за предприемачество в работата им. "Очакваме в бъдеще все повече развитието на т.нар. самонаети хора - докато досега имахме много кариери, в които човек завършва, започва работа и целият му професионален път се развива в една организация, то очакванията са, че в бъдеще ще има т.нар. портфолио кариери, при които младите хора ще опитват, ще виждат как работят корпорациите, след това ще пробват собствен бизнес или пък развитие в non-profit организация, като тези стъпки може да се повтарят многократно. Така че ние като банка, от една страна, трябва да сме готови да обслужваме тези клиенти и да оценяваме риска, свързан с тях, за да можем да ги финансираме, а от друга страна, трябва да сме готови и да работим с тези колеги, защото ще има съвсем друг тип ангажираност на хората, които ще работят за нас, и това е огромна промяна в начина на работа", разказва главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Предизвикателствата като двигател

Междувременно развитието на технологиите обуславя и навлизането на нови играчи в сектора - т.нар. финтех компании, които използват новите дигитални възможности, за да решават дадени финансови проблеми. Бурното им нахлуване на пазара отначало породи прогнози, че традиционното банкиране във вида, в който е съществувало до момента, вече е мъртво. На практика нещата обаче се оказаха малко по-различни - финтех компаниите заедно с локдауните по време на пандемията от ковид бяха сред най-съществените катализатори на започналия години по-рано процес на дигитална трансформация на банките. Предполагаемите конкуренти пък все по-често се оказват партньори - и в сектора все по-често се говори за по-гъвкави модели и за изграждането на т.нар. екосистеми от партньори от различни сегменти, които работят съвместно.

Колкото до най-новата голяма тема в технологичната сфера - изкуствения интелект, Цветанка Минчева очаква той, разбира се, да има ефект и върху дейността на банките, но отбелязва, че в момента те все още се намират в проучвателен процес. "Изключително важно е как ще бъде управлявана сигурността на данните в тази среда, защото повечето решения от такъв тип са базирани на външни облаци, а банките имат една много важна задача - да пазят данните на своите клиенти. Така че това са едни от първите въпроси, на които трябва да се отговори", обяснява тя. Иначе възможности по думите й не липсват - като се започне например от обслужването в call центрове или в самата вътрешна комуникация в банката, където AI би могъл да поеме отговорите на най-простите повторяеми въпроси, до сфери като предотвратяването на измами - в която изкуственият интелект би могъл да бъде обучен да разпознава и преценява спрямо определени поведения и критерии кога дадена транзакция би могла да бъде обект на потенциална измама.

Другото голямо предизвикателство пред сектора са затягащите се регулации в световен мащаб след глобалната финансова криза от 2008 г. "Изискванията към банките от гледна точка на капитал стават все по сериозни - основно продиктувано от последиците от предишните няколко кризи, след които се взеха решения от гледна точка на стабилност на системата за допълнителни капиталови изисквания и пруденциални политики в управление на риска", разказва Цветанка Минчева и допълва, че в този процес на търсене на по-голяма устойчивост и сигурност не трябва да се забравя необходимостта от това да се намери правилната формула между това секторът да е регулиран и добре капитализиран, от една страна, но от друга - да работи ефективно и да бъде печеливш.

Не на последно място, отбелязва мениджърката, тази сложна среда е двигател и на много от процесите по консолидиране в сектора. Самата Уникредит Булбанк обаче към момента остава фокусирана върху органичния си растеж и изграждането на екосистема от партньори. Пример в тази посока, при това на още по-високо ниво, е обявеното от майката Unicredit Group през 2023 г. глобално партньорство с Mastercard в областта на картовите плащания. В рамките му двете групи се ангажират и да задълбочат усилията си в посока устойчивостта на социалната и околната среда, изпълнението на нови общи ESG проекти, създаване на възможности за растеж и борба с климатичните промени.

Банката е пионер в пускането на различни продукти и услуги на пазара - сред които например първите в България взаимни фондове и първите структурирани депозити.

Устойчивото бъдеще

Именно ESG е друга от големите теми, които в последните години бележат развитието и на българската банка. Зад абревиатурата стоят нови критерии за екологични, социални и управленски фактори, които всички участници в управлението на активи и пари ще трябва да спазват в края на това десетилетие.

"Ако за нас не е новост да подкрепим проект, свързан с опазването на околната среда, също не е ново и това да бъдем ангажирани в корпоративната социална отговорност", отбелязва Цветанка Минчева. И допълва, че все пак цялостната концепция за комбинирането между всички елементи, стоящи зад устойчивото развитие, е изключително важна, но и много предизвикателна стъпка за банките. Причината е, че от една страна, това налага самите финансови институции да се трансформират към по-устойчив корпоративен модел на работа. От друга страна, банките имат съществена роля и в това да подкрепят клиентите си да се трансформират - задача, която в някаква степен и самите регулатори им вменяват, очаквайки от тях да са проводник на този тип мерки и политики.

"Първото нещо, което направихме, когато преди няколко години тази тема дойде на дневен ред, беше да започнем от обучения от върха, през борда до средното управленско ниво - и стигнахме до това всеки колега поне в банката да е минал поне едно обучение, тъй като вярваме, че първо беше важно да разберем за какво въобще говорим", разказва главният изпълнителен директор. "Второто предизвикателство е свързано с това да успеем да внедрим тези политики в продуктите за бизнеса, тоест това да бъде част от бизнес решенията. И, разбира се, да отговорим на очакванията на регулатора в системите за оценка на риска и на устойчивостта", отбелязва мениджърката и дава пример. От следващата година банките трябва да събират данни за енергийната ефективност на всяко едно от обезпеченията, което приемат в портфейла си, но проблемът е, че много от сградите все още нямат сертификати за енергийна ефективност. Така пред банката, а и пред целия сектор стои нелеката задача да се намерят възможности това да се случи, да се убедят клиентите защо трябва да се прави и съвместно с властите да се работи в посока на изграждането на такива регистри и възможността за предоставяне на такива оценки.

"И ако при големите предприятия в браншове, които са свикнали да бъдат оценявани от гледна точка на околната среда, това идва естествено, то масата средни и малки компании имат нужда от това банката да ги води по този път и да им обясни защо това се иска, както и да им даде инструменти, с които тази оценка да стане по лесна. И затова нашата роля в следващите години ще е изключително предизвикателна", посочва Цветанка Минчева.

Важни дати в историята на Булбанк

1964 г. - Създадена е Българска външнотърговска банка с идеята да обслужва тогавашната социалистическа държава и предприятията ѝ при взаимоотношенията им с чужбина.

1991 г. - След промените 98% от капитала на банката са прехвърлени в новосъздадената Банкова консолидационна компания, която трябва да окрупни държавното участие в сектора и да го подготви за приватизация.

1992 г. - Преобразува се в универсална банка, като започва да кредитира и домакинства и да развива клонова мрежа. Нанася се в специално построената за нея централа на столичния пл. "Света Неделя". Преди това тя се помещава в БНБ.

1994 г. - Официално се преименува на Булбанк - името, с което е известна от години.

2000 г. - Две години след започналата през 1998 г. процедура по приватизация Булбанк е продадена на консорциум между италианската Unicredito (която придобива 93%) и германската Allianz (5%). Паралелно Булбанк излиза от участията си в други банки - КТБ (99.9%), ОББ (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%).

2005-2007 г. - След като през 2005 г. на групово ниво италианската Unicredit и германската HVB се сливат, през 2007 г. това се случва и с банките им в България. Това са съответно Булбанк от едната страна и "Биохим" и Хебросбанк от друга. Обединената банка се казва Уникредит Булбанк и изпреварва ДСК като лидер на пазара с над 9 млрд. лв. активи.

2019 г. - Банката се разделя с Левон Хампарцумян, който е неин главен изпълнителен директор още от 2001 г. Постът е поет от Теодора Петкова, а след като тя е издигната в Unicredit да отговаря за целия регион, сега българската банка се ръководи от Цветанка Минчева.

2023 г. - След поредица сливания в сектора лидерството на Уникредит Булбанк е поставено под натиск - по последни данни тя е трета с малко под 30 млрд. лв. активи, на малка дистанция от ОББ и ДСК.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    novr2 avatar :-(
    novr2
    • + 2

    И банкирането гърми по половин - един ден с "Операцията е отхвърлена - нарушен технологичен цикъл" ?WTF? И свързване със съпорта няма... Новите технологии... Аман!

    Нередност?
Нов коментар