Финтех ускорител

Вирусът на помощ

Въпреки кризата през миналата година глобалната финтех индустрия е продължила да расте, но това, което може да подобри представянето на сектора, са регулаторните промени, показва съвместно проучване на Центъра за алтернативни финанси към Кеймбридж (CCAF), Световната банка и Световния икономически форум. Средно броят на транзакциите се е повишил с 13%, а на обемите с 11% през първото полугодие на 2020 г., показват данните в проучването, което обхваща 1385 финтех компании в близо 170 юрисдикции. Този период обхваща първата шокова вълна от ковид-19, в която глобалната икономика беше затворена, границите също. Дигиталното кредитиране е единственият подсектор, който отчита спад - в броя и обемите на заемите, но и ръст на необслужваните кредити.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

В същото време дигиталните плащания, платформите за дигитални спестявания, управлението на богатството и борсите за дигитални валути отчитат годишен ръст на транзакциите с по над 20%. Компаниите за дигитално банкиране, идентичност и регтех растат с по около 10%. Интересно е, че там, където мерките срещу коронавируса са били много по-сериозни, транзакциите във финтех сектора са нараснали с 50% повече от тези в страни с по-разхлабени мерки. Добра оценка за глобалния сектор е и индексът KBW Nasdaq Financial Technology. След като с първия локдаун той се срина в края на март 2020 г. до 1285 пункта, след това стойността му почти се удвои.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Финтех картата на България

А защо финтех секторът е важен? Въпреки че е малка част от икономиката, той е една от малкото алтернативи и възможности за модернизация и дигитализация на икономиката, в случая и с България. Освен това поставя и страната на радара на чужди инвеститори. Макар и малък пазар, България се оказва благодатна за дигиталните бизнеси. Тук се развиват както продукти за крайните потребители, така и разработки за самите финтех компании. През миналата година в България оперират около 100 финтех компании в 9 различни сегмента по данни на Българската финтех асоциация. Освен тях екосистемата включва и фондовете за дялово инвестиране, бизнес ангели и над 90 IT компании, които доставят софтуерни продукти и услуги за финтех сектора. Компаниите, специализирани в разплащания в България, са с най-голям дял, следвани от кредитирането и капиталовите пазари.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Бум има и при моделите, свързани с блокчейн, застраховане и лични финанси, които формират около 25% от сектора. Разбира се, тук трябва да включим и компаниите от други сектори, които навлязоха в този сегмент. Два от най-големите телекоми в страната - А1 и "Виваком", успешно развиха свои виртуални портфейли, които са разработени в партньорство с български финтех компании. Банките също разбират предимствата на финансовите технологии и все повече започват да ги прилагат, развивайки преди всичко своите приложения за електронно банкиране. Но и партнирайки си с млади компании. "В сравнение с другите държави в региона България се откроява със сътрудничество между финтех компании и традиционните банки, което дава тласък на финтех екосистемата в България", посочват авторите на доклада за сектор, изготвен от финтех асоциацията.

Финтех отвъд COVID-19 и какво може да го стимулира

Представянето на финтех компаниите по време на криза кара представителите на сектора да са оптимисти за сектора и след отминаване на тежките времена. "Очаквам финтех секторът да излезе от COVID-19 по-силен отвсякога. С невиждано доверие и интерес както от българи, така и от чужденци, желаещи да инвестират в страната ни. Очаквам и увеличаващо се желание за развитие на сектора, изразено и от публичния сектор на национално и наднационално ниво (ЕС)", казва Валери Вълчев.

Пропукване обаче се усеща по линия на регулациите и капиталите. Глобално много от компаниите призовават за по-адекватни правила и регулаторни промени, адекватни на новите ситуации и тенденции. Заради корона кризата пък много компании са се оказали с намалени капиталови резерви, а около 40% в проучването казват, че оценката им по време на кризата е намаляла, показват данните от проучването на CCAF, Световната банка и Световния икономически форум. Пак според тях финтех на възникващите пазари и в развиващите се държави са отчели по-висок ръст в транзакциите спрямо техните конкуренти или поделения в развитите държави. В тези държави обаче все повече се усеща необходимостта от по-голяма институционална и регулаторна подкрепа спрямо развитите. Според Валери Вълчев също трябва да се работи в посока развитие на организации, които подкрепят финтех иновациите, но и по-активно участие на регулаторите в целия процес. И дава примери: "Създаване на Innovation Hub по подобие на Innovation Hub-a в КФН, като да бъде реализиран подобен проект и в БНБ. Създаване на регулаторен сандбокс, реализиран в партньорство с публичния сектор, който да работи както в банковия, така и в небанковия сектор. Участието на представители на регулаторите в България (БНБ, КФН, КЗЛД, ДАНС) във финтех събития - акселератори, хакатони и др."

През последните години се създаде среда за развитие на финтех в ЕС и България. Единият от стимулите за развитието на финтех е втората платежна директива на ЕС (PSD2), която задължи банките да отворят данните за информацията на клиентите до трети страни. Това например позволява да се правят приложения и услуги, които обединяват в едно приложение няколко банкови сметки. От технологичния сектор обаче дават други проблемни примери. "Финтех компаниите работят по същите правила както банките, но трябва повече равнопоставеност. Днес небанкови финтех компании, като Wise например, не могат директно да получат достъп до платежната инфраструктура в повечето страни", казва в интервю за "Капитал" и Каролайн Клеър, която ръководи европейските банкови операции на Wise (ребрандирания TransferWise). И допълва, че "едва когато финтех компаниите получат пряк достъп до финансовата инфраструктура и започнат да се конкурират на равна основа с банките, потребителите ще могат да усетят в пълна степен иновациите и да печелят от по-добри сделки".