Войната свърши, на ход е обединението

Свободата да си без надзор

Не ни разбирайте погрешно - далеч не всеки финтех стартъп се е запътил да става банка. Нещо повече - гигантите като Google и Apple, макар вече реално да са в бизнеса с разплащания, нямат никакви амбиции в тази посока засега. И за това си има причини.

Банковият лиценз е свързан с два огромни недостатъка - регулации и капитал. А те и двете са непосилни за малките, а за големите означават разходи и/или ограничения пред иновативността и гъвкавостта. Банковите регулации са не просто тежки, но и постоянно утежняващи се в последните години. И те са в основата на това банките да са по-бавни във възприемането и внедряването на иновации. Например, ако малък стартъп можеше лесно да си позволи да привлича нови клиенти изцяло дигитално, за банките изискванията за мерки срещу пране на пари правеха това практически невъзможно и бяха нужни години, установяване на биометричните технологии и законови промени, за да започне да се превръща в норма. Гарантирането на сигурността на парите, данните и всичко на клиентите също е обект на регулации, а и за една голяма банка всяко нововъведение, което може да е рисково по тези линии, носи по-големи потенциални щети - ако си наскоро създадена компания и претърпиш огромен пробив в сигурността, не губиш кой знае какво, докато ако си финансова институция, освен репутацията и клиентите си може да загубиш и лиценза си.

Другата бариера - "капиталът", е доста скъпа стока. Ако си банка, трябва да отговаряш на множество надзорни изисквания. А към тях се добавят и изискванията на инвеститорите. Възприятията към двата сектора са съвсем различни. От банките се очаква да реализират печалби и да раздават дивиденти, като въпреки това акциите на много от тях се търгуват с дисконт спрямо счетоводната им стойност. Към финтех компаниите пазарите имат толерантност дълги години да реализират загуби, като често при тях оценката е космическа на база на съвсем други метрики като ръст при потребителите, без да е ясно дали клиентската маса ще може някога да се монетизира.

Дискретният чар на банковия лиценз

Като цяло е логично всеки да иска да предлага банкови услуги без всички трудности да вземе и поддържа лиценз. Това може да се постига чрез партньорства с лицензирани и регулирани финансови институции, но тази стратегия също си има недостатъци - по-бавно стиковане на нови продукти и споделяне на част от печалбите. Когато обаче станеш по-голям и заприличаш достатъчно на банка, така или иначе се сблъскваш със засилени регулации и предимствата на това да се превърнеш в пълнокръвна банка се увеличават. А и вече регулираните финансови институции започнаха доста по-бързо да се дигитализират (включително и заради пандемията), така че бонусът на това да си чист финтех се изпилява.

Плюсовете на банковия лиценз са, че можеш да набираш депозити и че можеш да се рекламираш с това, че парите на клиентите ти са държавно гарантирани до 100 хил. евро. И двете не са малки в бранш, където ключовият момент е да спечелиш доверието на клиентите. Естествено, за клиенти, които ползват app-овете на различни старъпи само за да преведат евтино пари от една в друга страна или за да си разделят сметката в ресторанта, това не е важно. Но за да ги привлечеш да държат по-сериозни средства в сметката си, а с това да ползват и повече услуги, лицензът става важен.

Затова и не е учудващо, че новата стратегия на онези финтех компании, вече събрали критична маса, е да започнат да се трансформират в банки. Откъм България това е най-видно за една от най-използваните марки - Revolut. Тя има от 2018 г. литовски банков лиценз, като буквално преди дни, в началото на март 2021 г., реално даде възможност и на българските си продукти да преминат към банковите й услуги. Базираната в Лондон компания вече е подала документи за банков лиценз и във Великобритания, а възнамерява да кандидатства за такъв и в САЩ.

Тя не е сама - в Европа вече има изградена екосистема от необанки, дигитални банки, чаленджър банки и всякакви други имена, под които се срещат. Повечето от тях са стартирали като fintech, но доста по-рано от Revolut в развитието си са заложили на банков лиценз. Такива са германската N26, холандската bunq, британските Monzo, Starling и Atom А макар и рядко, има и обратна тенденция - малки традиционни банки, съществували дълго, които в опит да оцелеят сред регулациите и отрицателните лихви се опитват да се репозиционират като дигитални.

В САЩ тенденцията като че ли не е толкова изразена и е с малко закъснение. Миналата година Varo Money стана първи финтех, получил банков лиценз, а скоро след това с такъв се сдоби и дъщерната на Twitter компания Square, след като беше кандидатствала още през 2017 г., но сама се отказа, вероятно за да се подготви по-добре и да не получи отказ. Има и още няколко конкурента, но те са по-скоро нишови, както и вече споменатия апетит на Revolut, която вече оперира чрез партньорство с местна банка. Приложението за борсова търговия Robinhood също беше подало документи за банков лиценз през 2019 г., но по-късно ги оттегли.

Има и странящи от тенденцията като платежния оператор TransferWise (наскоро ребрандирала се на Wise). В средата на миналата година нейният изпълнителен директор Кристо Каарман казва пред TechCrunch, че нямат такива планове. "Не сме кандидатствали за банков лиценз никъде по света Единственото, което банковият лиценз в Европа дава, е да отпускаш кредити с привлечени от клиентите депозити, а това не е каквото нашите клиенти искат. Те не ни питат бихте ли кредитирали с парите ни", обяснява той. Все пак в края на 2020 и TransferWise получи макар и частичен банков лиценз в Австралия, но той ѝ е нужен по-скоро за директен достъп до системата за моментни трансфери, отколкото за да привлича депозити.

Източник: Shutterstock

Пакет 2 в 1

Така тенденцията явно все повече е технологичният и финансовият сектор да се сближават и разликите между финтех и банки да изчезват. Например съоснователят на Revolut Ник Сторонски казва пред CNN, че въобще не се страхува от банките, защото "продуктът ни е много по-добър и по-евтин". С превръщането на компанията му в мултинационален финансов супермаркет обаче и по двете линии непременно предимствата ще се стопяват. Банковите лицензи са съпътствани с разходи, включително и вноски за фондове за гарантиране на влоговете върху всеки депозиран долар, евро или лев. А тези разходи рано или късно се прехвърлят на крайните клиенти и Revolut вече вдига такси, макар и не по най-знаковите си услуги.

А от друга страна, банковите гиганти доста бързо наваксват с технологиите и някога запазени за стартъпите неща (като да пратиш пари директно на някой приятел по вкарания във phonebook-а мобилен номер) вече се предлага и от много банки. Така по всичко изглежда, че от грандиозния сблъсък на двата свята няма победител - банките не са на път да последват съдбата на динозаврите, а по-скоро някогашните стартъпи (или успешните от тях) се превръщат в банки.

Това не става отведнъж, но постепенно те ще губят своята гъвкавост и аурата на носители на революция във финансите. Следващата такава вероятно ще дойде с някоя нова вълна стартъпи, които ще се наричат по друг начин и ще гледат на старите финтех като на ходещи скелети на динозаври.