Финтех хъб "София"
През последните десет години столицата се превърна в център за финансови технологии
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
- През последните десет години столицата се превърна в център за финансови технологии.
- В страната дейност развиват и български, и международни компании.
- Интересът на инвеститорите е висок, а бариерите за влизане на пазара - ниски.
София отдавна се превърна в технологичен център, но през последните десет години столицата може да се нарече и финансово-технологичен център. И български, и международни компании разрастват екипите си в страната. В София се разработват разнообразни финтех решения, от дигитални портфейли до платформи за разплащане, като крайният резултат е, че вече се създаде една по-малка екосистема с много по-ясен фокус, отколкото по-голямата технологична такава.
Причините София да се превърне в притегателен център не са малко и често се припокриват с тези да се превърне и в цялостен софтуерен хъб. Броят на висококвалифицираните специалисти и по-ниските разходи за компаниите са само част от тях, макар и със сигурност тези с най-голяма тежест. Ако се съди по нагласата на представителите на сектора, разрастването няма да спре скоро, а коронавирусът само го е ускорил.
Не на последно място, растежът се дължи и на глобалните тенденции за дигитализация на банковите услуги, повече дигитални плащания и финансови инструменти. В ситуацията на пандемия финтех компаниите се оказаха важни не само за потребителите, но и за банковия сектор, който имаше и продължава да има нужда от ударна дигитализация, така че да бъде по-малко зависима от външни фактори.
Каксе ражда финтех екосистема
"На първата финтех конференция, която беше под формата на работна закуска с медиите, едва успяхме да съберем четири компании. Това беше преди пет години. Сега има над 50 членове на Българската финтех асоциация", казва Филип Мутафис, управляващ съдружник в литовската Paysera, която има офис и в България. "Броят им ще продължи да расте, защото финансовият сектор е благодатна почва. От една страна, той генерира огромни печалби, а от друга, технологично още е в миналия век."
Иван Петров, вицепрезидент софтуерно инженерство в Paysafe, казва, че финтех вълната в България започва през 2003 г. с основаването на Moneybookers, един от предшествениците на днешната Paysafe, най-голямата технологична компания по приходи в България. "Успехът и развитието ни до голяма степен са фактори за привличането на допълнителни нови инвестиции в страната, както и на нови финтех компании", казва Петров. В момента Paysafe има над 1300 души в България, или една трета от всички служители на Paysafe глобално.
"В България сме вече 17 години. София е наш R&D хъб за продуктови разработки и бизнес операции. Основното предимство, заради което избрахме България и развиваме офисите си тук, са висококвалифицираните кадри. Образованието, експертизата, както и желанието за развитие ни позволяват да откриваме наистина талантливи професионалисти", казва още Петров.
В българския офис на Paysafe се разработват дигитални портфейли, решения за разплащания онлайн, продукти за бързи парични преводи и други. Paysera разчита на екипа си в страната, за да разработва виртуални платежни карти и кредитни продукти.
"От гледна точка на бизнес развитие в момента усилията на компанията са насочени върху получаването на местен лиценз за дружество за електронни пари от БНБ. Това ще даде възможност на "Paysera България" да се развива самостоятелно", казва Мутафис.
Към родно производство
Една от по-лесните за забелязване тенденции през последните години е, че в страната се основават повече финтех компании. Българската Payhawk, основана през 2018 г., е едно от по-известните имена в сектора. Според нейния съосновател Христо Борисов причината да има все повече финтех компании по света са ниските бариери за влизане на пазара, а конкретно в България - и ниските капиталови разходи.
"Развитието на финтех инфраструктурата в последните 3-4 години рязко намалява бариерите за навлизане на този пазар. Това също намалява нуждата да се търсят тесни специалисти с опит в сферата, тъй като те могат да стъпят на готови инфраструктурни продукти. Ние сме добър пример за това. От всеки петима програмисти в Payhawk четирима са бивши кадри на "Телерик" (в момента Progress - бел. авт.), която не развива продукти в тази област", казва Борисов.
Payhawk не е сама. Други известни имена от българската "финтех сцена" са: Paynetics. компания за електронни пари, която разработва различни видове финансови услуги; Phyre, дигитален портфейл, в който могат да се съхраняват и карти за лоялност; Phos, компания, разработваща продукт, който превръща Android телефоните в ПОС терминал.
Общото между всички компании не е само, че са в сферата на финансовите технологии и че са български. Освен това към всички тях има и огромен инвеститорски интерес. Преди година фондът NV3 (третият фонд NEVEQ) и Българо-американската кредитна банка (БАКБ) инвестираха 2.5 млн. евро в Paynetics, 1.55 млн. евро във Phyre и 1.2 млн. евро във Phos. Малко преди това Payhawk бе получила 3 млн. евро инвестиция с водещ инвеститор европейския фонд Earlybird.
"Основна причина за интереса от инвеститори е качеството на екипа, който има много години опит в създаването на продукти и огромния потенциал на пазара", казва Борисов от Payhawk. "Ние позволяваме на всяка фирма напълно да контролира всичките си разходи в реално време по дигитален начин, без да събира хартия и бележки."
Добавя, че има как да се съпостави интересът от страна на инвеститори спрямо интереса от страна на клиенти и двете обичайно вървят ръка за ръка. "В момента имаме продукт, който създаваме изцяло в България и се ползва от компании в 22 държави от малки, току-що създадени фирми до компании с над 10 хил. служители. Освен това наскоро обявихме като клиент ATU, най-голямата верига за сервизи на автомобили в Германия, с годишни приходи над 1 млрд. евро. Компанията използва нашите карти, за да управлява и автоматизира разходите на 550 мениджъри в компанията. Така напълно дигитализираме разплащанията на фирмата, която до преди година е ползвала два камиона да превозва бележки и фактури от сервизите си в Германия", казва още Борисов.
Логичният извод от последните няколко години е, че България (и конкретно София, където има свръхконцентрация на IT компании) само и единствено ще продължи да се развива като финтех дестинация. Урокът от по-големия IT сектор е, че дори когато заплатите растат и се приближават до тези в западните страни, интересът не стихва. Във финансовия сектор, където максимата "евтиното излиза скъпо" е повече от добре позната, подобен риск е още по-малък.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.