Строителство до Витоша: Къщата с въпросителните

В районното кметство са получили сигнал, че при строежа са изсечени дървета, съставен е протокол за нарушение и е наложена санкция. "Територията е земеделска - пасища и мери, но се е самозалесила с бял бор и е придобила характер на гора. Нито е горски фонд, нито влиза в парк Витоша", обясниха от администрацията на района. И добавиха, че това не означава, че собственикът може да премахва дърветата своеволно.

А екологичната оценка

Преди около седмица случаят беше поставен в по-общ контекст и от общинския съветник от "Демократична България" Тома Белев. Белев, който е бивш директор на ПП "Витоша" и настоящ председател на Асоциацията на парковете в България, изпрати писмо до председателя на общинската комисия по екология, земеделие и гори. В него на основание на този и на други случаи иска да бъдат изслушани главният архитект и ресорният зам.-кмет по въпроса какво да се направи, за да бъдат спазвани мерките, определени със становище по екологична оценка от 2009 г.

Екологичните оценки са част от общите устройствени планове (ОУП). Действащият ОУП на София е приет с решение по Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) от 12-6/2003 г. През 2009 г. планът е изменен, като изменението му е прието със становище по екологична оценка (1-1/2009) на министъра на околната среда и водите, обяснява Тома Белев.

В становището се казва, че планът може да окаже значително отрицателно въздействие върху видовете и техните местообитания в защитените зони. Одобрен е, но при строги изисквания да се прилагат определени мерки - за намаляване на въздействието върху защитените зони от "Натура 2000", каквато е Витоша. Неспазването на тези мерки е нарушение по Закона за опазване на околната среда, пише общинският съветник. Това може да доведе не само до санкции за Столичната община, но и е основание за спиране на прилагането на Общия устройствен план от министъра на околната среда и водите, обяснява той.

"Предвиденото разширение на устройствената зона в северната част на Бистрица да се ограничи, като се отстои най-малко на 500 м от границите на защитена зона Витоша за все още незастроените територии."

из приложение 1 към становището по екологична оценка на Общия устройствен план на София

Ограничения в 500-метровата зона

Според Общия устройствен план на София имотът в Бистрица попада в "Жилищна зона с малко етажно застрояване в природна среда". В приложение 1 на становището по екологична оценка на плана е записана мярка: "Предвиденото разширение на устройствената зона в северната част на Бистрица да се ограничи, като се отстои най-малко на 500 м от границите на защитена зона Витоша за все още незастроените територии", пише Тома Белев. Теренът в Бистрица изцяло попада в тази зона.

Теренът на кадастралната карта на Бистрица Източник: iSofMap Преглед на оригинала

Общинската комисията по околна среда във вторник не беше готова да обсъжда по същество писмото. Председателят й Лорета Радева (ГЕРБ) искаше от съветниците изрично да я упълномощят да запознае с него главния архитект и зам.-кмета.

В този контекст арх. Здравко Здравков, който присъстваше на онлайн заседанието, съобщи, че по случая в Бистрица е образувана прокурорска проверка. Върховната административна прокуратура (ВАП) се е самосезирала по публикация в mediapool.bg. На 15 октомври ВАП е разпоредила на Дирекцията за национален строителен контрол проверка за законността на строежа.

Кой строи

Миналото ни е оставило Къщата с ягодите, Къщата с часовника, Къщата с маймунката. В духа на тази традиция бистришкият строеж може да бъде наречен Къщата на въпросителните. Освен казуса със законността стои и въпросът кой всъщност е инвеститорът и какъв е произходът на средствата, които инвестира в земеделски земи.

Официално възложител на строежа във вилна зона "Бистрица-Манастира" е Николай Динков Найденов, 49 г. От 2013 г. той бавно и методично (с известни прекъсвания) изкупува земеделски земи в землището на Бистрица. Според имотния регистър вече притежава близо 100 дка, придобити през над 30 сделки с близо 110 физически лица. През 2014 г. за една пакетна сделка за общо 20.4 дка например той плаща 238 611 хил. лева, което прави по 11.7 хил. лева на декар. При последната - от септември, купува четири декара от 12 физически лица за 156 466 лева. Така цената достига 39 хил. лева на декар.

Начинанието очевидно поглъща голям финансов ресурс. Не е известно Найденов да има бизнес, с който да го финансира, или поне не в България. На негово име няма регистрирани фирми в Търговския регистър. Не е нито тотомилионерът, нито магистратът, които излизат при търсене в интернет (няма пълно съвпадение и на трите имена). Извън земите в имотния регистър на негово име се води само апартамент от 89 кв.м на шестия етаж в "Младост 4", купен през 2017 г. за 71 820 лева (вероятно по данъчна оценка). Опитите на "Капитал" да се свърже с Найденов през строителната и през надзорната фирма нямаха резултат.

Очертанията на бъдещата сграда (в червено) Източник: iSofMap Преглед на оригинала

Въпросът е и дали той е реалният инвеститор, и ако не е, защо се налага да се прибягва до подставено лице, ако строежът е съвсем законен. Понякога инвеститорите купуват земя през посредници, за да не вдигнат продавачите твърде много цените, научавайки кой е купувачът. Но на етапа на строителството, вече е логично собственикът да се появи в лично качество, за да защити собствеността си, освен ако не планира нови покупки и нови строителства. НАП също има опция да провери дали Николай Найденов има доходи, за да купи земята и финансира строителството.

Независими един от друг източници в публичното пространство приписват строежа на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев. Единствената им публична допирна точка, която откри "Капитал", е, че апартаментът на Найденов е купен от "Адванс пропъртис", компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви.

"Аз живея в Бистрица. Имам си къща с басейн. Нямам нужда от нова и не строя нищо. Всичко друго са спекулации", каза по този повод Кирил Домусчиев, запитан от "Капитал". И добави "Хиляди хора са купили апартаменти от нас."

Такава е в резюме ситуацията около строежа в Бистрица. Ако поне част от въпросите около нея намерят адекватен отговор, вероятно средата при инвестициите в строителството ще стане по-ясна и по-здравословна.