На първо място инженер

Как се прави тази стъпка от подизпълнител до собствен продукт?

Много е трудно. Всяка следваща стъпка е трудна - независимо дали от работа за друг към собствен продукт или от един собствен продукт към няколко такива, или към изграждане на цялостна собствена платформа. Когато бях млад, имаше компании с много известни продукти като Ashton-Tate - в един момент бяха по-големи от Microsoft, или Borland, които така и не оцеляха. Има немалко случаи, когато хвърляш много енергия в нов продукт, разрастваш се бързо и натрупваш пари, и искаш да забавиш темпото. Ето защо е трудно - за да продължиш напред, трябва да имаш много воля и нещо, което да те стимулира.

Много болезнено е да преминеш от IT аутсорсинг към собствен продукт, защото работата за такива клиенти е някак си удобна. Ако имаш дългосрочен договор с тях, ти знаеш, че приходите ти са осигурени, независимо какво правиш. Но в момента, в който започнеш да разработваш продукт, изведнъж ти става ясно, че си сам - нямаш приходи, докато продуктът не излезе на пазара и започне да прави пари. И в известен смисъл е плашещо. В нашия случай смятам, че ако не се беше случило спукването на дотком балона, можеше и да продължим да работим като подизпълнител. Но през 1999-2000 г. американските компании започнаха да намаляват бюджетите си за аутсорсинг. И ние си казахме: Да, можем да продължим, но с намаляващ брой клиенти, или можем да преминем към наш продукт, което е рисков ход, но пък не сме зависими от друг.

Ако трябваше да дадете само един съвет и пример на млад предприемач, какъв би бил той?

Познавам много хора, които изградиха компании и продукт от нулата и станаха успешни. И за всички тях важи едно и също - поел по този път, винаги се сблъскваш с момент, когато искаш да спреш и да преминеш в друга сфера, например да работиш за друг, или да пратиш CV-то си на Microsoft. Има моменти, в които наистина си мислиш, че с живота ти е свършено. И единственият съвет, който мога да дам е: Никога не се предавай, не спирай, опитай по някакъв начин да преминеш през тези трудности и продължи по своя път.

Как решихте в Acronis да помагате на образователни инициативи, да се занимавате с благотворителност и въобще да помагате обратно на екосистемата, която ви помогна да се развиете като компания? От само себе ли се случи, или по-скоро възникна от нуждата да намерите и развиете още хора за бизнеса си?

Може би и двете. Със сигурност имаме нужда от още специалисти. Но например когато изграждаме училище в Сенегал, не очакваме нещо от подобно действие. Вярваме, че знанието е на първо място, и най-доброто, което може да сторим в живота си, е да помогнем за разпространяването на това знание. Даваш на хората шанс за по-добър живот и да постигнат повече, и в крайна сметка цялото общество печели от това. Със сигурност, когато помагаме на различни университети, налице е и HR елементът. Защото колкото са по-добри студентите в Софийския университет например, толкова по-добри инженери ще можем да наемем. Не сега, но може би след пет години. Но не това е единствената причина. Другата е желанието ни да увеличим образователното ниво чрез съвместни проекти, които никога не бихме могли да направим сами. Защото каква е основната разлика между академичната и корпоративната изследователска дейност? В повечето компании тази дейност води до резултати, които се използват в продукти. Докато при университетите негативните резултати от изследванията също са много важни, защото се учиш от тях. Бизнесът не може да си позволи това. Така че при съвместна работа с университети получаваме опит, който сами не можем да натрупаме.

За много европейски стартъп предприемачи провалът е някаква стигма, каквато например в Силициевата долина няма. Защо според вас е така?

Да, в Русия също има такива усещания. Мисленето се променя, но бавно. Смятам, че е често срещано в цяла Европа, но най-вече в източноевропейските държави. В САЩ е друго, защото никой не го е грижа колко провала имаш зад гърба си и винаги може да успееш. Една от причините за тези настроения в България и въобще Източна Европа е, че тези държави зависят от външни източници на капитал. България не може да си позволи като САЩ да инвестира много пари в изследвания и стартъп проекти. А американската финансова система е най-развитата в света и за щатските компании е много по-лесно да наберат капитал. Така, ако се провалиш, си ок, стига да не си изхарчил парите за луксозни стоки и живот, защото получаваш опит. А пък инвеститорите така или иначе са вложили пари в стотици компании и две от тях примерно да са успешни, е супер. Такава развита финансова система дава възможност на предприемачите да експериментират повече. Нещата ще се променят в Европа, но ще отнеме време.

Инвестирате ли като бизнес ангел?

Да, инвестирал съм в един от стартъп фондовете на Сергей Белоусов. Инвестирам и самостоятелно - понякога губя пари, понякога печеля, което е нормално.

Следите ли компании, които могат да ви помогнат с технологии, хора и услуги?

Да, постоянно следим компании и специалисти за определени технологии, които могат да допълнят бизнеса ни. Така разширяваме и мирогледа си.

Къде искате да видите Acronis след три до пет години?

Визията ни е фокусирана и точна и ни дава сериозни възможности за бъдещето. Защитата на данните и сигурността се сливат и трябва да интегрираш и двете услуги. Смятам, че Acronis ще бъде глобален лидер в тази област.

Какво ще е мястото на софийския офис в цялата тази организация?

Със сигурност ще бъде най-големият ни инженерен офис. Според мен през следващите години България ще има всичко необходимо да се развие с по-бързи темпове в IT сектора от Чешката република преди време. Разполагате с хора, природа, част от Европейския съюз сте и всъщност може да растете бързо и да се превърнете в IT хъб.

Интервюто взе Константин Николов