Париж срещу Uber

Конкретната причина за недоволството на водачите на таксита е, че те чувстват работата си застрашена заради според тях нелоялната конкуренция от страна на Uber. "Аз дори не печеля достатъчно, за да си позволя да се возя с такси. Един курс с такси, ако струва 10 евро, с Uber той е 4 евро. Тази американска компания се опитва да се бъзика с нас, тогава и ние ще се бъзикаме с нея", разказва недоволен таксиметров шофьор в репортаж на Techcrunch.

Проблемът е, че както на много други места по света, във Франция таксиметровата професия е строго регулирана. За да караш такси, се иска сериозна инвестиция както на време, така и на пари. Лицензът на таксиметровите шофьори струва 100 хил. евро. В същото време през платформата Uber всеки може да работи като такси със собствената си кола и без да плаща лицензи. На големите пазари Uber е много по-евтин като услуга, но пък не спазва въведените от държавата правила.

Напрежението се покачи и след като в много департаменти във Франция услугите на компанията бяха обявени за незаконни. Тя въпреки това не спря да работи, като атакува решенията в съда и обяви, че ще изчака финалното заключение на Конституционния съд през септември. На следващ етап двама от директорите на компанията – мениджърът й за Франция и за Европа, бяха арестувани. Малко след това натискът ескалира до степен, че Uber реши да спре. Пред френския вестник Le Monde директорът за Франция Thibaud Simphal каза, че прави това заради липсата на сигурност за шофьорите на Uber. "Преди всичко искаме да стъпим в диалог с френските власти и да покажем, че действаме отговорно", заяви още той. Въпреки това не скри разочарованието си: "Днес е черен ден за всичките 500 хил. редовни клиенти на UberPop във Франция и за всички шофьори, които използват платформата." Техният брой е над 10 хиляди.

По правилата на Германия

Където и да влезе, Uber поляризира настроенията около себе си и води до сериозни сблъсъци на традиционния бизнес с новите бизнес модели. По повод на протестите във Франция бившия директор на Европейската централна банка Жан-Клод Трише дори застана в свой коментар по Bloomberg зад американската компания, като каза, че благодарения на новите технологии пазарът и услугата могат да бъдат модернизирани, а това в крайна сметка е от полза за потребителите.

Въпреки това на много места платформата за споделени пътувания беше забранена и се наложи тя или да спре, или да промени модела си. Това се случи например през март в Германия, където Uber беше обявена за незаконна с решение на съда във Франкфурт, валидно за територията на цялата страна. Няколко месеца по-късно американската компания пусна нова услуга, този път по правилата на германското законодателство. Шофьорите са вече с лицензи, колите – под наем, а Uber ще работи само с партньори, които сами ангажират водачи и имат собствена "флотилия" от коли. Въпреки това компанията иска да бъде 20% по-евтина от стандартната таксиметрова услуга.

Споделянето не е без правила

Това, което се случва с Uber във Франция, не е изолиран случай, а сблъсъкът между традициите на бизнес и правила от последните десетилетия с нов модел – икономиката на споделянето (Sharing Economy). В свое интервю преди около година пред германското издание Der Spiegel американският икономист и анализатор Джереми Рифкин формулира случващото се с тезата, че пред очите ни се създава нов икономически ред, в който притежаването на собственост губи значението си. "Ние сме на прага на създаването на едно общество, в което нещата са безплатни", казва той.

По правилата на Sharing Economy множество нови бизнеси се зараждат и излизат в пряка конкуренция с традиционните. Това съответно създава напрежение, от една страна, а от друга, налага напасването на законовите рамки и регламенти, които са създавани в други условия. Кристален пример в това отношение е Airbnb – онлайн платформа, в която се свързват тези, които искат да наемат жилище за временно ползване, и онези, които могат да предложат такова. Airbnb прави излишни хотелите и традиционните места за настаняване по целия свят. Мрежата на онлайн платформата включва вече над 1 млн. жилища, в които досега са пребивавали над 25 млн. гости. Числа, които плашат и най-големите туристически компании.

С развитието на Airbnb расте и опитът компанията да бъде вкарана в някакви рамки. От САЩ до голяма част от страните в Европа правителства и градски управи въвеждат нови закони и ограничения с тази цел. Ако някой дава жилището си под наем за повече от Х дни в годината, трябва да бъде регистриран като туристическо предприятие и да плаща такса... В Париж например 2% от всички жилища се дават под наем в Airbnb. Въпреки че има "сделка" между компанията и града да се плащат туристически такси, през миналата година са събрани глоби от некоректни собственици в размер на 560 хил. евро.

Въпреки това силата на Sharing Economy расте и анализатори предричат тази тенденция да продължи. В доклад на PriceWaterhouse Coopers се изчислява, че до 2025 г. петте най-големи компании за споделяне ще правят общ оборот от 335 млрд. долара. "До някаква степен икономиката на споделянето е връщане назад към прединдустиралната ера, когато селищните общества е трябвало да разменят ресурси помежду си, за да оцеляват. Чрез повтаряне на взаимодействията те изграждат доверие към хората, с които цял живот са имали контакт. Дигиталните системи доказват, че доверието може да съществува на глобално ниво", казва Джон Хоуксуърт, който е главен икономист в PwC.

Въпреки протестите и опитите на държавните институции да спрат новата икономика на споделянето тя вече до такава степен е настъпила в ежедневието, че връщане назад няма. В тази игра някой ще трябва да се пренастрои. И колкото по-рано стане това, толкова по-безболезнено.