Очакваме до края на 2021 г. ваксината срещу COVID-19 да достигне до крайния потребител
Петранка Жекова, оперативен мениджър на Sanofi Pasteur за България и Северна Македония, за напредъка на клиничните проучвания
Съдържание от Sanofi
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Каква е перспективата заразработванеот вашата компания наваксина срещу COVID-19?
- Sanofi се отнася изключително отговорно към настоящата ситуация с COVID-19 и разпространението на това заболяване. Ние още през лятото си подадохме ръка с нашия най-голям конкурент в областта на ваксините - GlaxoSmithKline, и започнахме съвместна работа по разработването на ваксината, като стъпихме върху една технология, която ние използваме за производство на противогрипна ваксина. Това е рекомбинантната технология. Sanofi предоставя антигена, а GSK - адюванта. В началото на септември започна фаза 1-2 на клиничните изпитвания на ваксината в САЩ и Великобритания. Протоколът за провеждане на клиничното проучване предстои да се развива. В момента резултатите са обнадеждаващи, в проучването участват 400 души на първия етап. Предстои Sanofi да проведе фаза 3 на проучването за ваксината. Очакваме до края на 2021 г. всички регулаторни процедури да бъдат преминати, за да може ваксината да достигне до крайния потребител. Преди месец подписахме договор с Европейската комисия за производството на 300 млн. дози за държавите от Европейския съюз, като преди това вървяха преговори как ще бъдат разпределени тези количества, като включително се предоставя възможност и на държавите да дарят на други държави ваксините, които няма да употребят. Сключихме и договор за 72 млн. дози за Канада. Ние имаме готовност да произвеждаме до 1 млрд. дози годишно, което е разковничето, за да можем по-бързо да се справим с тази епидемия и възможно най-голям брой хора да бъдат ваксинирани навреме, и то с ваксина, която изисква нормални условия на съхранение. Това е много важен елемент. Технологията, върху която работим, изисква нормални условия на съхранение между 2 и 8 градуса, както стандартно се съхраняват и останалите ваксини. Има разработки, при които изискванията са за поддържане на много ниски температури - минус 20, минус 70 градуса, което би затруднило достъпа на пациентите до продукта.Как се отразиCOVID-19 върху здравните системи и желанието на хората да се имунизират? Забелязваме небивал интерес към противогрипните ваксини през този сезон, има ли връзка?
- Тежестта на COVID-19 отново постави фокуса върху огромната роля, която ваксините играят в нашия живот. Ние като че ли позабравихме колко тежки могат да бъдат инфекциите като коклюш, като полиомиелит просто защото вече не се срещаме с тези заболявания. Надявам се скоро това да се случи и с COVID. В Sanofi от години работим в посока превенция на грипа и в момента наблюдаваме наистина един неимоверен интерес и желание на хората да се ваксинират срещу грип. Sanofi Pasteur работи на абсолютния производствен максимум и през тази година компанията произведе с 20% по-големи количества в сравнение с 2019 г. Същата тенденция наблюдаваме в България. През миналата година правителството за първи път въведе безплатна ваксинация на възрастните над 65 години по линия на националната програма за профилактика на сезонния грип, която се изпълнява от личните лекари. През тази година сме в готовност да предоставим с 50% повече ваксини в рамките на програмата в сравнение с миналата година. За всички останали ваксините се предлагат в аптечната мрежа. За аптечния пазар доставяме с 15% повече противогрипни ваксини в сравнение с 2019. Далеч съм от мисълта, че ще успеем да задоволим напълно търсенето, защото в момента то многократно превишава производствените възможности на ваксинопроизводителите.
Важно е да подчертаем значението на ваксинопрофилактиката за защита здравето и живота на хората и чрез него за осигуряване на икономически растеж като цяло на държавите.
Личните лекари твърдят, че пациентите им над 65 години активно търсят противогрипна ваксина и очакват да бъдат ваксинирани. В аптеките пък има списъци на желаещи да получат противогрипна ваксина. На какво се дължи това?
Кога трябва да бъдат направени имунизациите, за да имат най-добър ефект?
- Не е късно имунизации да се проведат през ноември и декември, стига хората да са здрави, когато се ваксинират. За да се изгради имунитет след грипна ваксинация, са необходими две до три седмици, тоест има достатъчно време преди настъпването на грипната епидемия, дори имунизацията да бъде извършена през декември. Обикновено грипните епидемии са в края на януари и началото на февруари. Добре е да ги посрещнем с възможно най-висока степен на имунитет, защото имунитетът, създаден от противогрипните ваксини, е нетраен и започва постепенно да отслабва няколко месеца след ваксинация.Приличат ли си сезонните грипни вируси и COVID-19?
- Общото е, че и двете причиняват усложнения при хора над 65 години и при хората с хронични заболявания, затова е този интерес към противогрипните ваксини, тъй като хората искат да се предпазят поне от вирусите, за които има ваксина. Препоръката на Световната здравна организация е да се предпазим от тези заболявания, за които има ваксина, и ми се струва, че това е възможно най-разумната и рационална препоръка. Имаме ваксини срещу грип, нека се предпазим от него, а за COVID-19 очакваме да се разработи ваксина, за да се защитим и от него.
Мисля, че учените и експертите, които работят в областта на здравеопазването, имат нужда от още доста информация и време за анализ, преди да се направят категорични заключения за COVID-19. Затова и няма единодушно мнение. Според мен не бива да се правят сравнения. Симптоматиката е много подобна - и в двата случая инфекцията е причинена от вируси. Тепърва обаче ще се правят анализи и обстойни наблюдения. В момента експертите са притиснати да дават решения и поради това ми се струва, че се получава противоречиво говорене и всеки изказва повече личното си мнение, отколкото мнение, основано на доказателства. Минаха само няколко месеца и доказателствата все още липсват или са анализирани набързо, под натиск, в търсене на моментално решение, което покачва риска от грешни изводи.
Как се отрази COVID-кризата върху здравната система?
Какво е отношението в България към препоръчителните ваксини и по-специално към противогрипната?
- Sanofi Pasteur е световен лидер в производството на противогрипни ваксини и имаме дългогодишни наблюдения върху българския пазар. В България тръгваме от едно много ниско ваксинационно покритие срещу грип. С въвеждането на националната програма за превенция на сезонния грип при възрастните над 65 години покритието постепенно започва да се подобрява не само защото се обхваща една от най-големите и тежки за здравната система рискови групи, но и защото самите общопрактикуващи лекари започват да получават повече информация и допълнителна опитност в това да се грижат за своите пациенти и да ги предпазват от заболявания. През тази пролет ние направихме проучване сред общопрактикуващите лекари, за да изследваме какво е тяхното впечатление от миналогодишната кампания, и аз самата бях изненадана от позитивната настройка на лекарите и добрия ефект, който са наблюдавали върху своите пациенти след прилагането на ваксината. Те споделиха, че ваксинираните пациенти не са имали проблеми през грипния сезон и всеки един от тях заяви, че тази година отново иска да се включи в програмата. Това ми дава надежда, че тръгвайки от нива на покритие около 5%, постепенно ще достигнем до европейските - над 75%. Те са с различни здравни системи, имат различни възможности и са започнали такива програми отдавна, но е важно, че този експертен разговор за превенцията, ваксинопрофилактиката, за осъзнаването на тежестта на грипа от цялата здравна система вече започва да се случва и при нас.
Оттук нататък ще можем да говорим и за включване на допълнителни рискови групи в подобен род програми. Виждаме и от опита с COVID-19, че медицинските специалисти са хората, които страдат най-много и те трябва да бъдат защитени приоритетно.
Световната здравна организация изтъква, че бременните жени са първата рискова група, която би трябвало да бъде обхваната с имунизации против грип. България има да извърви много път в тази посока. Имаме ваксина, при която с клинични проучвания е доказан ефектът върху бременната жена и нейното бебе, както и липсата на каквито и да било тежки нежелани реакции за жените. В съседни държави като Хърватия, Гърция, Словения и Сърбия например доста отдавна има програми, по които държавата покрива и ваксинациите на бременните.
Ние планираме през следващите две години да въведем в Европа една нова за региона ваксина, подходяща специално за възрастни над 65 години, която е с по-високо съдържание на антиген, защото при възрастните хора имунната система реагира малко по-трудно при създаването на антитела. Постигането на висок имунен отговор при възрастните хора е много важно, тъй като те страдат от редица хронични заболявания, които се влияят негативно от грипа. Например при пациент със сърдечно-съдово заболяване рискът от хоспитализация поради кардиологичен проблем е 6 пъти по-голям в седмицата след прекаран грип. Не е нужно да губим човешки живот, за да осъзнаем, че можем да се защитим от определено заболяване. Оптимист съм, че ще успеем, тъй като виждам огромна доза разбиране и експертност от здравните власти, лекарите и самите пациенти в тази посока.
