PwC: Бизнес лидерите в Централна и Източна Европа са оптимисти за икономическото възстановяване

В ЦИЕ, както и в други страни по света, пандемията пренареди оценките на изпълнителните директори за заплахите, пред които е изправен техният бизнес. В момента здравната криза е най-голямата опасност, която те виждат. Икономиките на Централна и Източна Европа бяха засегнати от ефектите от разпространението на вируса, подобно на други страни на Стария континент и Северна Америка. Правителствата реагираха с блокади и ограничения за пътуване с различна степен на ефективност.

Светлината в тунела в борбата срещу вируса е фактор за настоящите положителни оценки на изпълнителните директори за перспективите за световната икономика. Бизнес лидерите в ЦИЕ обаче са най-малко оптимистично настроени в сравнение със седемте региона, включени в изследването. Това се дължи на факта, че мениджърите в Централна и Източна Европа виждат различен набор от заплахи за техния бизнес в сравнение с колегите им по света. Бизнес лидерите в ЦИЕ са далеч повече загрижени за геополитиката, нестабилността на обменния курс и бъдещето на еврозоната.

Очакванията им за ръста на приходите на компаниите през следващите 1-3 години съвпадат с предвижданията на останалите им колеги, участвали в проучването. Изпълнителните директори в региона обаче са по-малкo оптимисти за рентабилността - само 53% предвиждат тя да се увеличи през следващите 12 месеца в сравнение с 65% в световен мащаб. Разлика има и при другите отговори за рентабилността - намаление очакват 12% от изпълнителните директори в региона срещу 9% в света, да се запази на същото ниво (28% срещу 23%) и "не знам" (от 7% на 3%).

Заслужава да се обърне внимание на това, че делът на мениджърите, които са "много уверени" в перспективите на тяхната компания за ръст на приходите през следващите 12 месеца, не показва толкова голям скок спрямо миналата година в сравнение с други региони - 39% срещу 37% през 2019 и 2020 г. Това се дължи на факта, че прогнозите на изпълнителни директори в региона не са били толкова ниски в проучването през 2020 г. Преди две години глобалният резултат беше 35%, а миналата година спадна до 27%, за да се повиши до 36% през тази.

Главните изпълнителни директори в нашия регион се отличават и с дълголетието си на тази позиция - 29% от тях са заемали поста в продължение на 11-25 години в сравнение с 19% в световен мащаб. Това е особено впечатляващо на фона на динамични социални и икономически промени в ЦИЕ през последните три десетилетия. Около една трета от бизнес лидерите в Централна и Източна Европа управляват компаниите поне непосредствено след световната финансова криза, което означава, че имат добре развито усещане за това как тяхната организация реагира на редица обстоятелства.

Основните заплахи - пандемията и свръхрегулации

Основните заплахи, определени от изпълнителните директори в ЦИЕ, съвпадат с глобалната картина: пандемията е най-голямата, докато свръхрегулирането е втора по тежест в Централна и Източна Европа и трета в световен мащаб.

Разлика има в оценката на главните изпълнителни директори за киберзаплахите - тя се смята за втората по важност в глобален мащаб, но едва на 10-то място в ЦИЕ. Геополитическата несигурност е третата по важност за бизнес лидерите в региона. Това отразява както последните развития, така и дългосрочните тенденции в Централна и Източна Европа. Продължаващите въоръжени конфликти в региона на фона на дългогодишни гранични спорове; перспективите за промяна в политиката на САЩ по отношение на ЦИЕ при новата администрация на Джо Байдън и напрежението между Европейската комисия и новите членки на ЕС са само някои от геополитическите проблеми, с които мениджърите в региона трябва да се борят.

Тридесет и девет процента от тях се определят като "изключително загрижени" за геополитиката в сравнение с 28% в световен мащаб. Значението на Германия и Западна Европа в по-широк смисъл като пазар за компаниите в региона се вижда и от загрижеността на ръководителите за бъдещето на еврозоната, като 20% казват, че са изключително загрижени - два пъти над отговорите в световен мащаб от 10%.

Всъщност мениджърите в ЦИЕ се тревожат повече за перспективите на еврозоната отколкото техните западноевропейски колеги, само 12% от които се определят като изключително загрижени.

Бизнес лидерите също са по-загрижени за нестабилността на обменните курсове, отколкото техните колеги в света - 38% срещу 21%. Нестабилните цени на суровините са друго притеснение, като 68% са изключително или донякъде загрижени в сравнение с 56% за света.

Въпросите на данъчното облагане остават проблем за главните изпълнителни директори в региона. Изглежда обаче, че за ЦИЕ това е по-скоро дългосрочно притеснение, отколкото ново оплакване за това как правителства са увеличили разходите в отговор на корона кризата. Само 52% са съгласни или категорично съгласни, че "промените в данъчната политика за справяне с нарастващите нива на държавния дълг в страната/територията, в която се намирате, ще увеличат общите данъчни задължения на моята организация" в сравнение с 60% в световен мащаб. Но в отговор на по-широк въпрос относно притесненията за "нарастващото данъчно задължение", 83% срещу 73% заявяват, че са донякъде или изключително загрижени.

Изпълнителните директори в ЦИЕ също са по-загрижени от световните си колеги за наличието на ключови умения в служителите - 82% срещу 72%. Поради тази причина те променят стратегията си за работната сила, за да подобрят конкурентоспособността си, включително автоматизация (40%) и ангажираност на работната сила и комуникации (39%).

Едно трайно положително наследство след корона кризата може да бъде това, че компаниите и техните лидери вече имат по-дълбоко усещане за необходимостта да се грижат за благосъстоянието на своите служители.

Климатичните промени също привличат вниманието на мениджърите, но има още какво да се желае, защото едва 40% от тях в света ги взимат предвид в стратегическото си управление на риска и само 27% в ЦИЕ. Поне част от относителната липса на загриженост в региона за климата може да се обясни със зависимостта от изкопаеми горива в някои от най-големите икономики на региона.

В изчаквателна позиция за инвестиции

В отговор на по-скромните прогнози за приходите и печалбите на компаниите мениджърите в ЦИЕ изглежда заемат изчаквателна позиция вместо да се впускат в нови инициативи. През следващите 12 месеца само 21% обмислят нови сливания и придобивания, за да стимулират растежа, в сравнение с 38% в световен мащаб. Едва една пета от тях търсят нов стратегически алианс или сливане и придобиване, докато процентът за целия свят е 35%.

Германия остава най-важната страна за растеж на мениджърите в региона (28%), докато за целия свят това са САЩ (35%) и Китай (28%).

Пандемията от коронавирус кара лидерите в Централна и Източна Европа да преразгледат ролята на своите компании в обществото - 63% правят или обмислят промени в организационната си цел, за да отразят по-добре ролята, която играе тяхната организация в него - значително повече от резултата за целия свят от 43%. Само 44% обаче казват, че планират да увеличат инвестициите в устойчивост и ESG инициативи през следващите три години в резултат на корона кризата - доста под глобалния резултат от 60%.

"Грижата за хората винаги е била отличителен белег на доброто ръководство и е обнадеждаващо да видим, че това важи и за Централна и Източна Европа. Следващата стъпка, разбира се, е да разширим това отношение на грижа отвъд границите на компанията, към общностите и обществата, в които съществуват нашите организации", заявява Ник Кош, главен изпълнителен директор на PwC за Централна и Източна Европа.