Служебният кабинет измисли таван на маржа при продажба на 17 храни

Какво пише в новия закон

Проектът на Закон за надценките на хранителните продукти предвижда със заповед на министъра на икономиката и индустрията, съгласувано с министъра на земеделието, да бъде утвърден списък с храни, към които търговците трябва да прилагат ограничение за максимална надценка от 10%.

Примерният списък включва 17 вида храни: ориз, брашно, два вида хляб, свинско и пилешко месо, кайма, прясно и кисело мляко, краве сирене, кашкавал, яйца, масло, олио, захар, боб, храни за кърмачета. Забранява се включването на имитиращи продукти.

Задължението ще важи за търговци на дребно с над 30 млн. лв. годишен оборот за предходната календарна година. На практика това са не само големите международни вериги в страната като "Кауфланд", "Лидл", "Метро", "Билла", "T Маркет", "КАМ маркет", но и българските "Фантастико", ЦБА, както и регионални вериги като "Булмаг" например, която оперира в района на Шумен, Търговище и Варна. Според служебния министър на икономиката Никола Стоянов в групата попадат около 30 дружества.

Веригите ще са задължени да определят минимум по един продукт от продаваните на най-ниските непромоционални цени от всеки вид храна от списъка, за който ще формират крайна цена с максимална надценка 10% от цената на доставчика преди начисляване на данък върху добавената стойност. Проектозаконът забранява практиката за тези продукти да се издават насрещни фактури за обратни услуги към доставчика. Според Министерството на икономиката и индустрията "по този начин ще се пресекат опитите за заобикаляне на законовите разпоредби, като например търговец декларира, че работи на минимална печалба, но издава фактури за реклама, позициониране и др. към доставчика или производителя".

Публично не е обявено защо правителството се е спряло точно на 10% брутна надценка. От стари отчети на вериги се вижда, че те работят на среден нетен марж от 3-4%. И след шумните акции по проверки от страна на държавата през последните месеци няма дадена публично информация колко средно е брутният марж при основните храни. Така не е ясно дали с новото задължение се предлага да се продава на загуба.

Търговците ще трябва да поддържат достатъчни количества от продуктите с минимална надценка, които ще бъдат обозначени със специален знак.

Огромни санкции

Предвиждат се и санкции при нарушения. Лице, което не определи продукти с максимална надценка, ще подлежи на глоба в размер до 2% от оборота през предходната календарна година. Ако търговецът не предостави данни за определените от него продукти, се налага глоба от 5000 лв., съответно имуществена санкция от 10 хил. лв. Търговците, които не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, ще понесат глоба в размер от 5000 лв. до 50 хил. лв., съответно имуществена санкция от 10 хил. лв. до 100 хил. лв.

Контролните функции по изпълнението на закона се възлагат на Министерството на икономиката и индустрията и Комисия за защита на потребителите, подпомагани от НАП и Българската агенция по безопасност на храните.

Нормативният акт ще се прилага за срок от 6 месеца след обнародването му. Няма обяснение и защо точно половин година.

Освен това няма обосновка на глобите, те изглеждат огромни, например в сравнение със Закона за храните, където най-голямото предвидено парично наказание е 110 хил. лв. за юридическо лице, което повторно нарушава разпоредбите за производство и продажба на генетично модифицирани храни. Така излиза, че авторите на законопроекта смятат, че нарушенията по Закона за храните, свързани с безопасност и качество, са по-малко страшни, отколкото да поддържаш достатъчно количества примерно ориз с 10% надценка. Друга тема е, че се създават различни условия за малките търговци и големите вериги, което със сигурност е нарушение на правата на конкуренцията.

От Сдружението за модерна търговия, което обединява 13 от големите търговски вериги в България, коментираха лаконично, че организацията е "категорично против всякаква намеса в свободната търговия, която е предпоставка за изкривяване на пазара. Официално становище по проекта на закон ще бъде предоставено, когато цялостният пакет е достъпен за публично обсъждане."

При публикуването на проектозакона на сайта на икономическото министерство, а и на strategy.bg, няма посочен срок за обществено обсъждане. А той следва да е 30 дни. Въпреки това през уикенда зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков обяви, че ще го внесат в първия работен ден на парламента, т.е. срокът за обсъждане няма да се чака.