Държавното следене на храните и цените им ще е скъпо, опасно и безцелно задължение

Какво се предвижда

Проектонаредбата задължава всички, които произвеждат, преработват, извършват дистрибуция на едро, внасят и изнасят храни, да предоставят информация при първото им пускане в стокооборот. Бизнес операторите трябва да предоставят информация за вида на храната, търговска марка, физическо състояние (прясно, охладено, замразено), страна на произход, партиден номер, срок на годност, количество, получател, местонахождение на обекта, както и документи, придружаващи храната.

Аналогична информация се изисква и при последваща дистрибуция на хранителни продукти - дата на получаване в обекта за търговия на едро, адрес на обекта, количество, получател на храната, придружаващи документи и др. Ще е нужна информация и за количеството бракувани храни, технологични и загуби от друг характер.

Данните ще се подават електронно. Достъп до информацията в регистъра ще имат девет ведомства: министерствата на икономиката и на индустрията; на здравеопазването; на финансите; Държавната комисия за стоковите борси и тържищата; Агенция "Митници"; НАП; Комисията за защита на конкуренцията; Комисията за защита на потребителите; Изпълнителната агенция по лозята и виното.

Според агроминистерството целта е регистърът да осигури "централизиране, ползване и обобщаване на събраната информацията за храните и зърното, в това число пресните плодове и зеленчуци, виното, спиртните напитки", за да се проследи произходът и качеството на продуктите и "да се предотвратят измами и некоректни търговски практики".

• КЗК търси картели при яйца, сирене и вериги
• Веригите: Чисто печелим средно по около 4 лева на 100 лв. приход
• Държавата срещу цените: Да сложим таван на глупостта

Тежест или да

Според проекта всяка партида с храни, излизаща от фабрика или производствен цех, както и влизаща в страната, ще подлежи на предлагания административен регистрационен режим. В същото време в частичната оценка на въздействието се твърди, че наредбата няма съществен икономически ефект и не се отразява на малки и средни предприятия, коментират представители на бизнеса.

Наредбата няма ясно разписана цел, различна от това да се събере информацията, което не следва да е самоцел за една политика. Няма яснота за какво конкретно ще се използва този огромен обем чувствителна информация. Подобен регистър не е предвиден нито в Закона за храните, нито в Закона за агро-хранителната верига, които са основните нормативни актове, регламентиращи хранително-вкусовата промишленост, посочват в официално становище 14-те браншови организации в сектора.

"Изненадани сме, че правителството иска да намали цените, а в същото време предлага наредба, която налага значителна административна тежест, включително и на най-малките предприятия и производствени цехчета. Не е вярно, че наредбата няма да окаже влияние на малките и средните фирми. В реалността прилагането й ще изисква всяко предприятие, без значение от размера, всеки производител, продаващ на магазин, всеки вносител и търговец да подава тази информация. Което означава допълнителна административна тежест, допълнителни разходи, свързани с назначаване на нови хора и технически ресурс. Това безспорно ще се отрази на крайната цена на продуктите и ще ги оскъпи. По същата причина ще е нужно назначаване на нови хора и в държавната администрация, които да обработват и съхраняват информацията, и съответно ще представлява допълнителен разход на бюджета в период на криза. Мерките за намаляване на цените би трябвало да се свързани не с увеличаване на административните изисквания към фирмите, а със стимулиране на производството и облекчаване на бизнеса", коментира за "Капитал" Яна Иванова - изпълнителен директор на сдружение "Храни и напитки България".

Д-р Диляна Попова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите, също е категорична, че тъй като по определение всички фирми в месопреработването са малки и средни, изпълнението на изискванията в наредбата ще представлява допълнителна тежест за тях. "Като производители сме длъжни да прилагаме европейския регламент за проследимост на храните. И ние го правим от години. От нас се изисква в предприятието да имаме въведена система за проследимост, която е част от системата за контрол. Тази система проследява какво влиза във фирмата, а всичко, което влиза, е с придружаващи документи - стертификати, стокови разписки и т.н. Допълнително проследяваме пътя на продуктите и след като излязат от нашето предприятие, като те отново са придружени с всички изисквани документи. Освен това в агенцията по храните има досие на всяка фирма, която работи по правилата - местонахождение, капацитет, групи произвеждани продукти и т.н. Какво допълнително ще допринесе този регистър като информация, която и сега е налична. За нас това е излишно натоварване на бизнеса", коментира за "Капитал" д-р Диляна Попова.

Знам за колко купуваш и продаваш

Голямо негодувание и недоумение предизвиква и записаното в проектонаредбата изискване да се предоставят фактури и всички придружаващи храните документи, където има цени.

"Изискваната информация е чувствителна, свързана с търговска тайна, и изтичането й може да има разрушителни последици за пазара и конкурентната среда", коментира Яна Иванова.

"Не може да се изискват договори между бизнес партньори, в които има конфиденциална информация. Това е против всякакви правила", категорична е и д-р Диляна Попова.

Достъпът до подобна информация не случайно винаги е бил на специален режим. Комисията за защита на конкуренцията например има специално издадени инструкции за съхранение и работа с предоставената й в хода на производствата такава информация, дават пример представители на бизнеса. И отбелязват, че в проекта за наредба не само не е разписан редът, "по който ще се съхранява и опазва информация като цени, обем на пратки, договори и техните условия за надценки и отстъпки, периодичност на доставки и други, но дори не е указано кое конкретно лице от деветте институции ще има право на достъп до тази информация".

Липсва указание за това кой определя това лице и каква отговорност носи то в случай на изтичане на чувствителна информация за някой от участниците на пазара, отбелязват в своето становище представителните организации в хранителния бранш.

Те са убедени, че Европейската комисия не би допуснала подобна наредба, още повече "без ясни мотиви, оценка на въздействието й, за какво ще се ползва събраната информация и как точно всички тези държавни органи, които съгласно проекта получават достъп до нея, ще я съхраняват и боравят с нея". Те определят като "недопустимо и в противоречие със Закона за държавната администрация и Закона за административните актове чрез наредба да се разширяват правомощията на тези органи и да им се вменяват допълнителни ангажименти".