Източна Европа срещу износа на зърно от Украйна

След като Русия нахлу в Украйна миналата година, ЕС отмени митата и квотите за внос на украинско зърно и пренасочи някои доставки от блокираните черноморски пристанища през полски и румънски пътища и железопътни мрежи. Целта на Брюксел беше да подпомогне и улесни достъпа на Киев до пазари извън ЕС. Тогава близо 20 млн. тона зърно бяха блокирани в страната. Решението на страните в Източна Европа сега е опит за успокояване на техните земеделски производители в условията на пренасищане със зърно и спад на цените на вътрешните пазари.

Фермерите не харесват пазара, когато цените падат

По-голямата част от зърното трябваше да бъде реекспортирана от ЕС за Близкия изток и Африка, за да се подпомогне икономиката на Украйна и същевременно да се облекчи недостигът на храна, предизвикан от войната. Част от количествата обаче остават в близките до Украйна страни поради недостиг на камиони и влакове, които да го транспортират до съседните пристанища. В същото време добрата реколта в Централна Европа помогна да се предотврати продоволствената криза. И натиска цените надолу.

Украйна е сред най-големите износители на пшеница и други зърнени култури в света. В началото на войната цените на земеделските суровини се вдигаха главно заради страх от недостиг, а не по пазарни причини, и тогава производителите не бяха недоволни. Дори напротив - започнаха да ограничават предлагането, за да вдигнат още повече цената. Заради поскъпването пък много правителства въведоха различни компенсации - в България например беше въведен нулев ДДС за хляб и брашно, така че да се облекчат крайните потребители.

Пазарите обаче успяха да се справят със създадения в началото на войната дефицит и това доведе до успокояване на котировките още в края на 2022 г. Това се отрази и на инфлацията в САЩ и еврозоната, където ръстът на цените започна да се забавя. Заради понижените цени обаче фермерите се вдигнаха на протест, а полският министър на земеделието Хенрик Ковалчик беше принуден да напусне поста си по-рано този месец.

Лостовете на страните

Сега правителствата се съсредоточиха върху ограничаването на украинския внос, за да защитят вътрешните си пазари. След като прие украинския президент Володимир Зеленски във Варшава в началото на април, полският президент Анджей Дуда заяви, че решаването на проблема с пренасищането на вноса е "въпрос на въвеждане на допълнителни ограничения". Полша се позовава за решението си на национални закони, които й позволяват да наложи подобна забрана от съображения за обществена сигурност. Словакия казва, че е била принудена да забрани вноса от Украйна, след като Полша и Унгария са предприели такива действия, заради което има риск маршрутите да се пренасочат към страната и да предизвикат още по-голям натиск върху малкия й вътрешен пазар.

Министърът на земеделието на Украйна Никола Солски заяви, че Киев разбира трудностите, пред които са изправени земеделските производители в Полша, но настоя, че "украинският земеделски производител е в най-тежко положение. Молим полската страна да вземе това под внимание". Двете страни все пак постигнаха съгласие транзитът на зърно и хранителни продукти да продължи при строг контрол.

Европейската комисия реагира бързо, като обяви, че "търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и поради това едностранните действия са неприемливи". Късно в сряда стана ясно, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е изпратила писмо до правителствата на петте страни от Централна и Източна Европа - България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария с предложения за разрешаване на проблема с прекомерния внос на зърно от Украйна.ЕК ще се възползва от извънредни правомощия, за да наложи забрана върху вноса от Украйна на четири продукта - пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Решението на ниво ЕС ще замени едностранните забрани за внос, приети от Полша, Унгария и Словакия и обявени от България и Румъния. ЕК информира също, че е започнала разследване относно други "чувствителни", както ги определя стоки, които се внасят от Украйна в ЕС.

Макар че споразумението за свободна търговия на ЕС с Украйна не позволява на правителствата да въвеждат мита, те все още разполагат с много други инструменти за нарушаване на доставките. Съседните държави и България засилиха санитарните проверки на украинското зърно, като твърдят, че го правят, за да защитят здравето на собствените си граждани. Те също така поискаха финансова подкрепа от Брюксел и вече получиха над 50 млн. евро от резерва на ЕС за кризи в селското стопанство, като още 100 млн. евро са на път да бъдат отпуснати.

Ограниченията могат да нанесат допълнителни вреди на пострадалата икономика на Украйна, а оттам и на военните ѝ способности. Според статистически данни, публикувани този месец, икономиката на страната се е свила с 29.1% след инвазията, а износът на селскостопански продукти е важен източник на приходи.

На различни позиции

Търговското напрежение е в противоречие с политическата позиция на страните от Източна Европа по отношение на Украйна, която - с изключение на Унгария - е силно подкрепяща. Полша е приела милиони украински бежанци, докато оръжията и боеприпасите се движат в обратна посока. Румъния е помогнала за транспортирането на милиони тонове украинска царевица и пшеница.

Някои западноевропейски правителства, които трябваше да бъдат притиснати от Полша и други страни да изпратят тежко въоръжение в Киев, бързат да изтъкнат промяната в посоката.

"Любопитно е да се види, че някои от тези страни [винаги] искат повече санкции, повече боеприпаси и т.н. Но когато това ги засегне, те се обръщат към Брюксел с молба за финансова подкрепа", казва пред Politico дипломат от западна държава, говорейки при условие за анонимност.

Други страни от ЕС също се противопоставят на ограниченията на вноса по икономически причини. Например Испания и Нидерландия са едни от най-големите получатели на украинско зърно, което използват за снабдяване на животновъдството си.

От политическа гледна точка обаче правителствата на страните от Централна и Източна Европа разполагат с ограничени възможности за маневриране. В края на тази година в Полша и Словакия предстоят парламентарни избори. Опозиционните партии в Полша се възползваха от спора за зърното, за да атакуват консервативното правителство, което разчита на подкрепата на избирателите в земеделските региони, за да спечели парламентарните избори, насрочени за тази есен. Решението на Полша да спре временно вноса на някои украински продукти беше обявено от Ярослав Качински, лидер на управляващата партия "Право и справедливост", по време на партиен конгрес в събота.

България има служебно правителство от миналата година, а резултатите от последните избори не дават засега сериозна надежда за съставяне на стабилно правителство. Румънският министър на земеделието е призован да подаде оставка, включително от своя сънародник, бивш комисар по земеделието на ЕС.

Мораториумът на ЕС върху митата приключва на 30 юни, но ЕК предложи удължаването му с още една година. Вероятно търговската подкрепа за Украйна ще продължи, а земеделският сектор е крайно време да разбере, че помощите изкривяват пазара и от тях печелят само фермерите, а не и всички европейски граждани.