Компаниите са набрали рекорден капитал през 2020 г.

Изглежда, че в свят на почти нулеви лихвени проценти инвеститорите ще финансират почти всеки, който има опит да надживее covid-19. Част от тези пари ще се изпарят със или без коронавируса. Това, което не изчезне, ще укрепи фирмите, като изостри контраста между печелившите и губещите компании.

Първата искра

Първоначалната искра, която запали капиталовите пазари, беше 6.5 млрд. долара дълг и собствен капитал, които Carnival Cruise Lines си осигури още през април, спомня си Карлос Ернандес от JPMorgan Chase. Инвеститорите смятаха, че круизите един ден ще отплават отново, като до тогава някои от по-слабите конкуренти на Carnival ще са потънали. Други фирми са се възползвали от тази логика. Boeing, част от дуопола за производство на самолети, продаде облигации за 25 млрд. долара тази година, въпреки че най-продаваният самолет на компанията - 737 MAX - остава заземен и несигурността относно близкото бъдеще на пътуването във въздуха. Много китайски компании заеха да издават вечни облигации, за да поправят балансите си.

До лятото, отбелязва г-жа Шер, набирането на "спасителен капитал" отстъпи място на по-малко отбранителна стратегия. Развързването на кесията на инвеститорите позволи на опортюнистичните фирми да се финансират на исторически ниски лихви. Рейтинговата агенция S&P Global изчислява, че средната инвестиционна облигация е изплатила лихва от 2.6% в тазгодишната рецесия спрямо 2.8% през 2019 г. Благодарение на бум в онлайн пазаруването и облачните услуги, Amazon, който е лидер и в двете области, вече може да вземе заеми на лихва под 1.5% за десет години, по-евтино от която и да е американска фирма от 1980 г. - дори и от някои правителства.

Задължнели гиганти като телеком групата AT&T удължи падежа на дълга си. През ноември петролният колос Saudi Aramco продаде 50-годишни облигации на стойност 2.3 млрд. долара, въпреки очертаващите се климатични политики, които могат да осакатят бизнеса на продажбата на суров петрол много преди 2070 г.

Дори евтиният дълг, разбира се, трябва да бъде прехвърлен и накрая да се върне. С растящите оценки на фондовите пазари, подкрепени от разхлабената парична политика, и ниската перспектива за затягане на пазарите, много фирми избраха да укрепят балансите си с нови емисии акции. Индустриалният конгломерат Danaher набра над 1.5 млрд. долара чрез продажба на нови акции веднага след като цената на книжата ѝ се върна до предпандемичните си нива през май; оттогава насам акциите ѝ са се повишили с 39%. На 8 декември Tesla, чиято пазарна стойност се е увеличила осем пъти тази година, до 616 млрд. долара, заяви, че планира да пусне нови акции на стойност 5 млрд. долара.

С изплащанията на акционерите под формата на дивиденти, съкратени или преустановени, докато се вдигне мъглата, паричните средства, държани от 3000-те най-скъпи нефинансови фирми в света, са набъбнали до 7.6 трлн. долара, от 5.7 трлн. през миналата година (вж. графика 4). Дори да изключите необичайно богатите технологични компании в САЩ - Apple, Microsoft, Amazon, Alphabet и Facebook - корпоративните баланси са пълни с ликвидност.

Набран капитал през 2020 г. по региони в млрд. долари; Ликвидни средства на FAAMA (Facebook, Apple, Alphabet, Microsoft, Amazon) в трлн. долари.

За какво ще се използват парите

Все още е твърде рано да се каже какво ще правят фирмите с всички тези пари. Пазарът на сливания показва признаци на живот, въпреки че се дължи най-вече на възраждането на сделките, които бяха стопирани по време на пандемията. Много компании ще се задоволят с поддържането на ликвидност, поне докато ваксината срещу covid-19 стане по-широко достъпна.

От своя страна стартиращите компании ще използват приходите от IPO, за да продължат да се разширяват, докато станат печеливши. Пандемията се превърна в начален старт за нови бизнес модели, като например цифровото здравеопазване. Много ще се провалят, но засега главозамаяните инвеститори ще продължат да наливат пари във всяка фирма, чийто проспект за IPO съдържа думите "цифров", "облак" или "здраве". Още повече "компаниите за придобиване със специално предназначение" (SPAC), които стават публични с нищо друго освен обещание да се слеят с чаровни стартъпи на по-късен етап. SPACS са събрали близо 70 млрд. долара през 2020 г. най-вече на Уолстрийт, разбивайки предишните рекорди.

Пазарите изглежда не са по-претенциозни в континентален Китай, където приходите от листвания достигат 63 млрд. долара, рекорд от 2010 г. насам, а Хонконг добави още 46 млрд. долара. Шанхайският STAR Market, едногодишен технологичен пазар, тази седмица посрещна своя член номер 200, увеличавайки стойността на IPO-та в региона до 44 млрд. долара. През септември търсенето на акции от компанията за минерална вода Nongfu Spring, които ще се търгуват на фондовата борса в Хонконг, надмина предлагането над 1100 пъти. Дори спирането от властите в последния момент на рекордното IPO от 40 млрд. долара на Ant Group в Хонконг и Шанхай, след като съоснователят на финтех гиганта Джак Ма раздразни регулаторите, може да не изплаши другите кандидати. И докато геополитическото напрежение между САЩ и Китай продължава да расте, все повече китайски фирми на американската борса могат да се възползват от пускане на акции и на хонконгската борса, отбелязва Жулиен Бегасе де Даем от Morgan Stanley.

Засега капиталът вероятно ще продължи да тече. Г-н Ернандес от JP Morgan споделя, че приходите от първичните публични предлагания на банката изглеждат "най-стабилни от години". Доходността от десетгодишните американски облигации е под 1%, а спредовете между американските държавни и корпоративни облигации са се стеснили до нивата преди пандемията. В резултат на това облигациите на дори по-рискови фирми изплащат по-малко от 5%, според JPMorgan Chase. Инвеститорите, които очакват значителна възвръщаемост, следователно наблюдават акциите. За корпоративните победители в пандемията изборът между евтин дълг и набиране на собствен капитал е лесен.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved