Лудият борсов растеж може да продължи

Друго препятствие са бичите настроения за пазарите. Последния път, когато фонд мениджърите бяха толкова оптимистични за печалбите на фондовите пазари, беше през януари 2018 г. според месечно проучване на Bank of America, направено през декември. Мнозинството смята, че световната икономика е в ранната фаза на бизнес цикъла (т.е. че предстои дълготраен растеж). Парадоксално е, че положителните настроения често се разглеждат като причина за предпазливост. И действително 2018 г. започна с борсов възход, но завърши с големи загуби на фондовите пазари.

Голяма част от настоящия оптимизъм почива на идеята, че политиката ще продължи да подкрепя икономиката. Какво ще стане, ако политиците променят начина си на действие? Продължаващата фискална подкрепа изисква политически действия и съгласие, на които невинаги може да се разчита. Естествената загриженост е, че стимулът може да бъде оттеглен внезапно, както беше след 2010 г. Засега обаче има малко признаци за това. В САЩ фискалният пакет от 900 млрд. долара, приет след Коледа, ще добави два процентни пункта към растежа на брутния вътрешен продукт през 2021 г., изчисляват икономистите от JPMorgan Chase. Загубата на републиканското мнозинство в Сената може да отвори вратата за допълнително фискално облекчаване в бъдеще. В Европа тласъкът от фонда за възстановяване от 750 млрд. евро (920 млрд. долара) трябва да започне да се усеща от средата на годината.

Възраждането на инфлацията

Друг риск, който държи някои пазарни оптимисти будни през нощта, е възраждането на инфлацията. Ограниченията и фискалните трансфери оставиха потребителите в богатия свят с допълнителни спестявания и много свито търсене, което може да доведе до рязко покачване в харчовете след пандемията. Междувременно рецесията намали и капацитета за доставки: много малки фирми (и някои големи) потънаха. Срив на доставките, съчетан с нарастването на разходите може да доведе до неконтролируем ръст на инфлацията. Подобен сценарий вече се разиграва на стоковите пазари: съживяването на индустриалното търсене (особено в Китай) за медна и желязна руда се сблъска с ограниченията на предлагането и доведе до ръст в цените.

Временният ръст на инфлация изглежда правдоподобен. Постоянният изблик на по-висока инфлация, който принуждава централните банки рязко да повишават лихвените проценти - не толкова. Също така няма признаци, че пазарите на облигации ще реагират толкова бурно, че да подкопаят цените на акциите. Доходността на облигациите нараства от месеци: миналата седмица доходността на американските десетгодишни бондове надхвърли 1% за първи път от март 2020 г. Това покачване отразява по-високите пазарни очаквания за инфлацията, които сега са за над 2% в САЩ. Но доходността на защитените от инфлацията държавни облигации едва е помръднала - а именно тези реални доходи са еталонът за оценка на фондовите пазари. Ако стабилните лихви по облигациите останат непокътнати, ръстът в цената на акциите може да се усили, а не да се забави.

Тежестта на дълга

Трябва да се вземат предвид и други ефекти от пандемията като големината на дълга. Компаниите теглиха големи заеми, за да си осигурят кеш и да компенсират загубата на приходи заради затварянето на икономиките. Увеличението на дълга ще затрудни финансите на компаниите и от своя страна може да натежи върху цените на акциите им. Но това може и да не е толкова тежко. Изкупуването на корпоративни облигации от централната банка поддържа разходите за финансиране изключително ниски за компаниите с достъп до капиталовите пазари: просто погледнете разходите по заеми на компаниите с дълг ВВВ, най-рисковият рейтинг за инвестиционен клас дълг. Спредът им спрямо държавните американски облигации е приблизително толкова нисък, колкото беше и през 2006 г., когато по-щедрите условия на кредитиране бяха опасни. Толкова ниски лихви улесняват поемането на дълговата тежест. Загрижеността е свързана с това, че експлозията на публичния дълг в крайна сметка ще повиши реалните лихвени проценти. Но търсенето на ликвидни сигурни активи има тенденцията да остава високо след кризи. Главните сред тях са държавните облигации.

Преглед на оригинала

След малко по-обстоен анализ много от препятствията пред възхода на фондовия пазар вече не изглеждат толкова страховити. Ужасната година за икономиката въпреки всичко завърши с положителна възвращаемост за много борси. Фактът, че рецесията нарани малките частни компании повече от големите публични компании, е само една част от историята. Другата е оскъдната доходност по облигациите. В анализ от миналата седмица Джеръми Грантъм, съосновател на компанията за управление на активи GMO, твърди, че акциите в САЩ вече са отишли твърде далеч. "Най-доброто ми предположение е, че този балон може да оцелее най-много до късната пролет или началото на лятото", пише Грантъм и съветва да се търси убежище в евтини акции на развиващите се пазари.

Анализът на г-н Грантъм заслужава да бъде прочетен. Но има един проблем. Аргументът за притежаване на акции на тези цени зависи от ниските лихвени проценти. Това е глобален феномен. В такъв случай защо цените на акциите да не се стопят навсякъде? Може би в края на тази година прогнозите на Уолстрийт за 2022 г. ще разглеждат останките от борсовия бум в САЩ. Но изглежда също толкова вероятно банкерите да се радват и на нови рекордни цени на акциите - конструктивно, разбира се.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved