Доколко са точни инфлационните очаквания в САЩ
От отговора зависи какъв ще е ефектът от стимулите на Байдън и управлението на Джером Пауъл
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Откакто демократите приеха фискалния стимул от 1.9 трлн. долара, икономисти предупреждават, че американската икономика може да прегрее. С пристигането на чековете по 1400 долара плановете на президента Джо Байдън да похарчи още 3 трлн. долара за инфраструктура (и за други сектори през следващите 10 години) и сигналите от Федералния резерв, който не мисли да ограничава икономическия отскок от пандемията, прогнозите за предстоящи проблеми стават все по-отчетливи. Последното предупреждение дойде на 20 март от бившия министър на финансите Лари Съмърс. Той смята, че е доста вероятно икономиката да пострада или от рязък скок на инфлацията, или от смазващите ефекти на по-високи лихвени проценти. Според него САЩ водят най-безотговорната си икономическа политика от 40 години насам.
Най-лошият сценарийНай-лошият сценарий, прогнозиран от някои икономисти, може да бъде разделен на няколко етапа. Първо, инфлацията скоро ще нарасне механично, тъй като числата от пролетта на 2020 г., когато икономиката и цените на суровините спаднаха драстично, ще бъдат база за сравнение с година по-рано. За това всички са съгласни. Следващата фаза е втората вълна на инфлация, тъй като разходите на ваксинираните потребители се възстановяват от пандемията по-бързо, отколкото производството може да навакса. Дори защитниците на стимулите обикновено признават, че прегряването е риск и опасността ще нарасне, ако се приемат допълнителни разходи, водещи до още дефицит. Джо Байдън може да разкрие част на своя законопроект за инфраструктурата заедно с предварителните си предложения за годишен бюджет, които трябва да бъдат представени тази седмица. Докато някои от разходите за инфраструктура на Байдън могат да бъдат платени чрез повишаване на данъците, изглежда малко вероятно Конгресът да събере 3 трлн. долара по този начин, което ще доведе до допълнителни заеми. Последният етап, който е и най-спорен, е, когато временната инфлация се превърне в постоянна, тъй като инфлационните очаквания на обществото се повишават и се превръщат в самоизпълняващо се пророчество. Работниците, предвиждащи по-високи разходи, изискват по-високо заплащане, което налага фирмите да вдигат цените. Резултатът ще бъде връщане към инфлацията от над 5% от края на 60-те или може би дори стойностите от 10% от 70-те години. През последните десетилетия въздействието на Фед върху инфлационните очаквания изглеждаше желязно. Дори когато през 2019 г. безработицата достигна нива, невиждани от 60-те години насам, инфлационните очаквания не се раздвижиха особено. На теория това прави инфлационните изненади временни феномени. "Ако [инфлационните очаквания] са закрепени на 2%, това ни дава способността да натискаме силно, когато икономиката е наистина слаба", каза председателят на Фед Джером Пауъл на 17 март.
Колко здрава е котвата
Но колко здрава е котвата? Има поне три вида инфлационни очаквания: тези, които произлизат от очакванията на финансовите пазари, тези, които се появяват от проучванията на домакинствата и бизнеса, и тези на професионалните синоптици. Пазарните очаквания плашат ястребите. Доходността на американските десетгодишни облигации се е увеличила до около 1.7% в сравнение с 0.5% в началото на август. Въпреки това инфлационните очаквания, включени в тези доходности, остават като цяло в съответствие с целта на Фед. По-големият проблем е опасността от инфлация извън контрол.
Уилям Маршал от банка Goldman Sachs изчислява, че подразбиращата се премия за инфлационен риск - всъщност цената на застраховането срещу много висока инфлация, е нараснала. Пазарната вероятност за средна инфлация на потребителските цени над 3% годишно за следващите пет години е над 30%, според Федералния резерв на Минеаполис. Това не означава инфлация от 70-те години на миналия век, но би било неприятно за Фед. Данните сочат, че проучванията на очакванията на потребителите са по-важни от пазарните индикатори. Инфлационните очаквания на домакинствата не са се променили много, въпреки че потребителите подобно на инвеститорите са станали по-малко сигурни за бъдещето (виж графиката). Опасността е, че обществеността е слабо информирана и поради това нейните очаквания са непостоянни. Изглежда, дори фирмите не обръщат много внимание на инфлацията в днешно време. Когато Оливие Койбион от Тексаския университет и трима съавтори анкетират топ мениджъри през април 2018 г., 55% от тях заявяват, че не знаят каква ще бъде инфлацията през следващата година. Когато имат представа, както фирмите, така и домакинствата хронично надценяват повишаването на цените. Потребителите изглеждат ненужно фокусирани върху цената на бензина. Авторите стигат до заключението, че очакванията на обществеността изглеждат "всичко друго, но не и постоянни".
Трудни прогнози Професионалните анализатори могат да дадат на г-н Пауъл най-голям комфорт. Те са почти единодушни и непоклатими, вярвайки на това, което Фед казва за дългосрочния план. И все пак историческите им прогнози като сигнал за ранно предупреждение от инфлация не са обнадеждаващи. Тъй като икономиката прегря в края на 60-те години, предвижданията на икономистите изоставаха зад кривата, според проучване на Livingston, което е най-добрият наличен архив на възгледите на икономистите за инфлация в миналото. Част от оправданието е, че прогнозирането на инфлацията е трудно. Дори и с днешните значително подобрени методи за две години консенсусната прогноза за инфлацията се разминава средно с 0.4% в едната или в другата посока от реалността, изчислява Goldman Sachs. Някои биха очаквали, че след като централната банка не уцелва в прогнозите си, ще загуби доверието на инвеститорите, но това не се случва. Дори г-н Съмърс излага своите прогнози с вероятности, които правят почти невъзможно да бъде доказано, че греши. Джоузеф Ганън от института "Питърсън" смята, че Фед трябва да обещае "драстично" по-високи лихвени проценти, ако инфлацията се повиши и не спадне бързо след това. Сигнализирането за по-високи лихви твърде рано би разбило самочувствието и спокойствието на пазара. Може би обаче Фед подкопава разбирането, че ще се справи с прегряването, като подчертава своя дълг да подсигури спокойствие на пазара на работни места, който намалява неравенството. Това затруднява целта на централната банка да ограничи инфлацията чрез инженеринг, както се случи през 80-те години. Ако достатъчно инвеститори се съмняват в хипотетична решимост на централната банка да се справи с проблема, вратата към продължително по-висока инфлация - или към болезнен тест на доверие - ще бъде широко отворена.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.