Sofix е на най-високото си ниво от 2008 г. насам

За да разберем факторите зад представянето на Sofix, първо трябва да знаем компонентите му. Индексът се състои от акциите на 15 български компании. Всяка акция има различна тежест за представянето на индекса, като определящи за състава са ликвидността и капитализацията на фирмите. По този начин в индекса трябва да влизат най-големите и най-ликвидни компании на фондовата борса.

Най-голям ръст за последните 12 месеца отчитат "Шелли груп", "Софарма" и "Българска фондова борса". Производителят на устройства за умен дом "Шелли" прехвърли 1 млрд. лева оценка през януари. За година акцията поскъпна с над 160% на фона на постоянен ръст в приходите и печалбите. За 2023 г. компанията отчете 140 млн. лева приход (ръст с около 50%) и 33 млн. лева печалба (90% ръст).

Другата компания за милиард лева - "Софарма" също отчете впечатляващи резултати. Приходите от договори с клиенти достигат внушителните 1.9 млрд. лева (+12%), от които нетната печалба е близо 100 млн. лева (+30%). Освен че регистрира капиталова доходност над 50% за 12 месеца, компанията раздаде по 1.5 лв. дивидент на акция през последната година (общо 258 млн. лева), част от който е от полугодишната печалба за 2023 г.

Сред най-бързо растящите компании в Sofix е и "Българска фондова борса". БФБ печели от развиването на пазара за малки и средни предприятия (beam), където за три години листнаха книжа повече от 15 български фирми, както и от дъщерната й енергийна борса. Акциите на държавното дружество поскъпват с над 111% през последната година.

Към тези три компании Явор Илиев, брокер в "Елана трейдинг", добавя "Доверие обединен холдинг" и "Елана агрокредит". "Добрите резултати от отчетите на тези компании наравно с позитивни новини при някои от тях водят до повишенията, които виждаме. "Софарма" е най-пресният пример, който виждаме, като акциите се покачват с 9% за последните 2 месеца. В същото време виждаме проблемите, оставащи на дневен ред в Европа и САЩ, където Федералният резерв не е готов за намаляване на лихвите", коментира той.

В другата посока

Въпреки покачването не всичко е розово. Компании като "Неохим" и "Еврохолд" оказват напрежение върху представянето на индекса. През 2023 г. "Неохим" отчете спад в приходите наполовина до 294 млн., което води до загуби 40 млн. за годината (в сравнение със 70 млн. печалба година по-рано). През декември компанията обяви авариен стоп на производствени цехове за азотна киселина и амоняк, като процесите бяха възобновени едва през март. Това може да окаже допълнително влияние върху рентабилността на компанията.

При "Еврохолд" проблемите може да са от друго естество. Компанията има проблеми в Румъния, където местния регулатор отне застрахователния лиценз на дъщерното "Евроинс". Румънското дружество представлява около 16% от бизнеса на "Еврохолд", но на този етап все още не е ясно какъв е ефектът върху бизнеса на компанията, тъй като все още не е публикуван консолидиран годишен отчет. Акциите на компанията губят около 25% за последната година.

Интересно е дали тези две компании ще издържат на критериите и ще останат в индекса. Промени в състава му се извършват два пъти годишно, като първата за тази година ще е сега през март. Според някои анализатори българският борсов индекс не е показателен за българската икономика - съдържа твърде малко компании, които не са показателни за индустрията. Възстановяването със сигурност е позитивен знак, но абсолютният връх от 1962 пункта все още е твърде далеч. "След новините за поредната банка в САЩ (New York Community Ban - бел. ред.), изправена пред фалит, очевидно пътят нагоре за пазарите по света и у нас няма да е толкова равен. Стойности от 900 или 1000 пункта за момента изглеждат по-скоро смели като прогнози", коментира Явор Илиев от "Елана трейдинг".